мерси за добрите думи и на теб миличка!само да не чуе дяволът както се казва!аз по принцип не съм конфликтна личност и за мен това щеше да е много голям проблем....каквато съм ранима.Истината е обаче,че до сега съм се разбирала с родителите на всичките си гаджета!Странна работа,но може би,ако бях се задържала по-дълго нямаше да е така.Тук поне вече работата е изпитана с времето

Миличка да са живи и здрави хората и вие и все така да се обичате 
Най- лошото е че успяват да ни наранят най- близките ни, от които по принцип очакваш най- голямата опора- аз досега съм имала два доста гадни спора с баща ми и след това с майка ми  И двата пъти бяха в един и същи ден в разстояние на 1 час и двамата ме разплакаха и това нещо стана преди 1 седмица -1,5- в момент когато имах нужда само от разбиране  Но да сме живи и здрави сега вече всичко е наред и съм казала, че до сватбата преставам да слушам и нищо и никого не чувам 

Цитат на: tonitta в 28.08.2007 22:05

мерси много мила!Така сме вече 8г. и дано никога това да не се промени!

И ние така много се разбирахме със свекитата 5 г. , но тогава не живеехме при тях , а като се преместихме  при тях и за година и половина нещата се обърнаха на 360 градуса и разбираш що за хора са в действителност. На всички пожелавам това на никого да не се случва , никога.

Да,и аз съм на мнение,че когато сте заедно на едно място няма как да не се дразните един от друг,но слава Богу ние имахме възможността още от самото начало да сме си отделно.Още от 16 годишен мъжа ми се е отделил в едно таванче над апартамента им и ние си се събирахме там на спокойствие,а майка му ни приготвяше вкусотийки и ни ги носеше или ни викаха долу да хапнем.А по-късно си имахме вече и апартамент,където вече си вивеехме самички.Но все пак имам някаква представа какво е да живееш с тях,защото си направихме и една къща,където първият етаж е за тях,а вторият е наш.Но кухнята е обща,а и все пак сме в една къща.И смея да твърдя,че определено всеки си има своите навици и странности,но пак се спогаждаме когато сме всички заедно там.Да не говорим,че в съседната къща е пък сестра му с двете си дечица и райграса е общ.Голяма лудница става и понякога се дразня,но да ви кажа-аз съм по-трудната.Те никога не са се цупели или ядосвали,даже все искат да не ни се пречкат,да ни помагат...а дори и да имаме спор за нещо вече сме си толкова близки,че спокойно можем да си го кажем в очите и всичко приключва без задни мисли и правене на пук!Мога да кажа,че сега като се замисля съм много щастлива с тях-станахме си една голяма фамилия...
Извинете пак за дългия ферман,но не мога да се спра

Като италианско семейство сте си 
Аз както бях писала живях със свекитата малко повече от три години- всеки си има странности, определено всеки си има нужда от пространство и прави нещата различни и някои работи те дразнят, но то няма как и да бъде по друг начин. Въпреки всичко хората си ме гледаха толкова време- аз си признавам че понякога съм си доста трудна и не съм били права- но винаги сме се разбирали. Никога нищо не са казвали- е освен като 2 пъти сме  спорили със свеки- ама сме си се сдобрявали де  Но тези хора 3 години си ме гледаха като свое дете и аз съм им много благодарна дори и да не мога да го покажа винаги 
Но наистина си е друго сега като сме си отделно- нещата стоят по много различен начин 

Аз за сега благодаря на Бога, че имаме отделно жилище и не ни се налага да живеем с нито едните родители. А и свекърва ми е в чужбина от години, така че колкото е по-далече, толкова сме си по-мили. Ако на някой последното изречение е прозвучало доста силно се извинявам, но за мен нещата стоят така.
 

аз моята я виждам рядко но и това ми е много и съм благодарна на милот(то ако не бях настоявала нямаше да стане естествено)че ги наюрка да зимат жилище преди 3 години и че сега сме си саминки с брат му но и той скоро сигурно се изнася малко ще ми липсва свикнах с присъствието му около нас а иначе сега малко след сватбата баба му ще дойде за зимата(както всяка година0 и майка му само виока "е добр е еда дойде таман ще ви готви и гледа' ама аз не сикам

Аз пък да попитам кой кого ще гледа? 
Вие да не сте малки, че да ви гледа - може само да ви пречи да се усамотите например! В крайна сметка вие вече ще сте семейство и трябва сами да си се гледате 
А с възрастните винаги има за какво да се спори, защото са друго поколение и с други разбирания 

защо не ми излезе отговора....писах го 10мин и накрая...
Исках да кажа, че се радвам на тези, които имат ОГРОМНИЯ КЪСМЕТ да живеят отделно от свекървите си, защото каквато и да е, колкото и да е добра, прекалените грижи, внимание и всичко се превръщат в ад за нас!!!!!!!!!!! и затовасе наслаждавайте на това огромно щастив и живейте спокойно далеч от това зло!А на тези, които все още нямат възможност да се отделят им пожелавам да се похвалят скоро с едно от най-желаните неща за едно младо семейство (разбира се след бебето  ) - да заживеят сами и най-накрая да се насладят спокойно едни на други! (по-горе под зло визирам това да не се живее отделно от родители и по специално свекърви)

майка му така се изрази като мислеше че няма да се ядосам ама аз се ядосах еее нищо не казах ама не е глупава и предполагам знае че ще ми е много неприятно все пак ще сме пресни топли младоженци все още"парат не се барат"

Привет на всички,
да ви кажа и за моята свекървинка.Понеже ние живеем заедно отдавна без брак/чак сега ще се бракуваме/-в началото всичко беше песен.Проблемите започнаха когато се роди детето.То беше мрънкане то беше чудо-защо не съм я викала да види как я къпеме/ние живеехме в редута,а тя в люлин/,защо не съм и давала да я види гола ,как един път не съм и дала да я нахрани.Даваше ми странни съвети как се гледа бебе-щото тя е веща по всички въпроси и помни много актуални неща от преди 30 години.Иначе пред хората само ме хвалеше каква добра майка съм била и сама съм си гледала бебето.Абе вместо да се радваме на прекрасното си бебче ние се изпокарахме.Постепенно обаче нещата някак се пооталожиха,аз не и обръщам внимание,половинката също.Тя като видя,че не хваща декиш май се отказа от каквито и да било коментари.Сега се разбираме прекрасно-виждаме се един път на два месеца/половинката много не му се ходи там,щото тя си е природно мрънкало и на него му надува главата/ и той не иска да ходиме често.Сега като и казахме че ще се женима даже се и зарадва мани мани.Абе странна ми е и не я разбирам,ама кво ми е ,не ми е в къщата,не ми е майка да си мрънка колкото си иска.Аз поне разбрах,че най-важно е да се разбираме в къщи,пък кой какво казал негов си проблем.
п.п.Детето обаче не и давам,понеже един път нещо и казах като и я оставях как да я гледа и тя ми се озъби- като не ми харесвало да не съм и я давала.Та понеже не ми харесва не я давам-по нейна лична препоръка.Сега се проклина милата,само от време на време вика що не ми я оставите,ама сигурно се сеща какво ми е казала и ...

И още нещо-един съвет-не се давайте на свекървите си.Никога няма да ви разберат както и вие тях.С времето ще остарямат и по трудни за разбиране ще стават.Има един лаф от как не чувам съм си най-добре-прилагайте го и гледайте с половинките си да се разбирате.Пък че някаква си там жена дето не ви е никаква не ви харесва или поне така си мисли щото сте и "взели" момчевцето да се оправя сама със себе си.С караници не става,най-хубаво от едното ухо влиза от другото излиза.Ако пък са много проклети с хитрост ги накарайте да се поизтърват пред половинките ви пък тогава да им гледате съира.
Пожелавам на всички ви да имате възможност да си живеете отделно.

Миличка недей да се ядосваш така- най- важното е вие с мъжът ти да  сте здрави, да се разбирате и обичате и сладкото ви детенце да е живо и здраво Другото миличка е по-маловажно и е само хабене на нерви То и моето свеки от време на време има едни свежи изказвания и препоръки но или аз или милото я срязваме и тя си млъква. Е след време пак се опитва да ги прокарва но в повечето случаи не и минава номера 
Така че миличка гледай си семейството и спокойствието- само това е което има значение 

kali_gali много си права мила!Ето как опита си казва думата.Аз се разбирам отлично с моите свекър и свекърва,но наистина като се появи детенцето нищо не се знае.Аз много мразя някой да ми казва какво да правя.Макар и да виждам,че се грижи много добре за другите си внучета и много да помага.Дано всичко си остане както до сега,защото това си е един сериозен проблем по-малко!