⚠️ Този форум е архив (само за четене).

А как се разбирате със свекървата?

Ооо момичета  :cray: много болна тема е това за повечето от нас.
Мен свекърва ми ме посреща с всички неща които се полагат. Подари ми чехлички, нощничка лятна и зимна, хавлийка. Даде ни чаршафи и всичко в ризово. Тя е много щастлива, че синът и се жени. На годежа стана пред всички и вика " Ние Юлито вече си я взехме, ама аз да и подаря тука едно колиенце за годежа. "  :[
Но не всичко е розово. В началото ме е викала на "разговор" в който се опита да се намеси в личен въпрос който засягаше мен и полувинката ми. Но аз я отрязах като и зазах, че няма никакво право да се меси в това. И че нашите неща са си наши. Май ме разбра правилно. От тогава като се опита да каже нещо милото я срязва и тя " добре, добре"  После за интериора, всеки път като реша да променя нещо и срещам отпор. Но аз започнах да възприемам нова тактика. Карам я сама да иска промените които аз съм наумила. Трудно се живее с родители било то и собствени. С голямо усилие потдържаме спокойния тон в къщи. Доста пъти обаче сме се и поскарвали. Дано обаче след сватбата да не стане така както с Таничка, че съм многол лоша когато ме обидят.
Общо взето цвете е тя. Живяла съм в голям ад от който още сънувам кошмари. Не ми се разказва.  :'( Така, че това смея да твърдя са идеални отношения.  :)
Ох аз момичета тука много не мога да ви помогна.Нямам си нито свекър,нито свекърва!Обаче съм живяла 4 години с едно страшилище нямам думи.Аз така и не можах да се престраша да се обръщам с нея по име.Ама то всеки път като се наканех и тя като ме погледнеше с оня леден поглед и замръзвах.За мъжа й пък да не говоря все им бях крива,все ми се заканваха че ако нещо съм сгафела щели да ме върнат на майка ми и баща ми.А и тя горката хич не можеше да готви,едни помии правеше едвам ги ядяхме с бившия,ама нали му е майка трае си.Аз такива дето си траят на майките много много им нямам вяра.Той трябва да те защитава на всяка цена.Накрая с бившия ми се разделихме точно заради майка му и баща му.Така ме експлоатираха.То не беше семеен бизнес , то не бе експлоатация и все ме обиждаха че съм провинциалистка,абе гадно :!.Сега ми е малко тъжно че си нямам свекърва даже,ама то Господ си знае работата /знам че е гадно да казвам така/ но аз мойто съм си го взела вече.
fiibi_bg  това което си писала за бившите и при мен се е случило. Беше кошмар. И все не бяха доволни от мен. Мръсно било, не съм готвела както трябва, даже бяха казали, че съм откраднала нещо  :'( абе какво да ти кажа те сега са много добре снаха скоро няма да видят.
Той Господ си знае работата.
Цитат на: Iulia в 29.01.2007 18:20

fiibi_bg  това което си писала за бившите и при мен се е случило. Беше кошмар. И все не бяха доволни от мен. Мръсно било, не съм готвела както трябва, даже бяха казали, че съм откраднала нещо  :'( абе какво да ти кажа те сега са много добре снаха скоро няма да видят.
Той Господ си знае работата.

Леле и мен така ме бяха обвинили,ама да са живи и здрави!Аз на лошото не отговарям с лошо,а с добро.Е на такъв човек как да му кажеш майко или татко.Забрави!
Ние засега се разбирааме чудесно!Много ни подкрепя и ни помага жената!Дано и след сватбата да е така,че като гледам какви свекърви има  :hysteric:
Цитат на: anisp в 29.01.2007 18:31

Ние засега се разбирааме чудесно!Много ни подкрепя и ни помага жената!Дано и след сватбата да е така,че като гледам какви свекърви има  :hysteric:


Браво на теб, късметлийка!!! *THUMBS*
Браво anisp и моята е така :girl_in_love:
Темата по долу  :[, натиснах  без да искам по редата на половинаа  %)
silverarrow  тъкмо стана интересно и  клъц  *db*
Ние със съпруга ми сме заедно 7-8 години, и за първите 5-6 години бях виждала моите свекър и свекърва 2 пъти. Нищо видимо лошо не са се държали с мене, но и никакъв интерес не проявяваха какво правя, как съм - нищичко. В дъното на всичко беше факта, че те не искаха моя съпруг да живее в Щатите (т.е. да е далеч от тях) и гледаха на мене като тази която го държах там. Както и да е, ние подписахме в Щатите 2006та и след това (преди БГ сватбата) отидох на гости у тях - и отношението беше коренно променено. Посрещнаха ме с огромен букет от гербери (любимите ми) и златно колие и гривна, вечери там и прочие. Оттогава сме се виждали много пъти, даже ни заведоха на Новогодишна ски почивка в Банско за 4 дни и си изкарахме страхотно - много се смяхме и беше много весело. Честно казано мисля че много ги спечелихме на сватбата - страшно им хареса  и само за това приказват все още. И медения месец беше от тях. Единствения въпрос във въздуха остава дали ще се прибера в България (за което май и нашите намекват), но да видим де...

Но иначе моето  мнение е ако може по-далечко от свекърви и свекъри, тъщи и тъстове - човек се жени за ЕДИН човек, не за цялото му семейство и колкото по-рядко се виждаме, толкова по си се радваме.  *blush*
Много интересна история. Радвам се, че са те приели. Мисля, че просто са били резервирани преди да разберат що за човек си ,че ти ще бъдеш негова жена. Радвам се за теб.  :girl_in_love:
Аз вече понаписах нещо за свекървата в една друга темичка, но и тук да се изкажа. Като чета историите на fiibi и Iulia, все едно чета историята на майка ми и нейната свекърва(майката на баща ми.) Майка ми през целия си живот се опитва да угоди на всички ни, обаче един бял ден не е видяла от собствената си свекърва.Да не споменавам че дори и собствените си внучета не е пожелала да погледне.
Но за сметка на това- аз и моята бъдеща свекърва сме много близки. Дори преди няколко седмици, докато беше в болницата, се обади първо на мен веднага след като излезе от операция. Освн всичко, тъй като родителите ми са далеч, тя замества майка ми в избирането на рокля и подготовката за сватбата. Просто няма как да не отбележа тук че поне по този повод съм щастливка.
Много е хубаво това и с didibaby и с silverarrow.И всички други момичета,които се разбират със свекървите си.Така ще си спестите излишни недоразумения с тях и с половинките си.Защото каквото и да говорят колкото и да ни защитават те си остават техни майки.Знам че някои от тях са проклети,но така е.Те са били тяхно семейство и винаги ще бъдат неразделна част от тях.
Браво момичета, didibaby и silverarrow, много се радвам за вас! :girl_in_love: *THUMBS*
Колкото и да е болно понякога, наистина, колкото по-голяма е дистанцията помежду ви (не говоря за разстояние), толкова повече се обичате. Тук важи с пълна сила принципа: "Моя дом е моята крепост"!