Миличка, принчипеска, като чета сега се досещам за много неща в миналото, които като теб трудно преживявах, но не си казвах никога до малко преди сватбата. И виж какво стана.
реплики от типа, че трябва, по често да ме оправя

, ако не е бита една жена е неспокойна, ще надуя корема като живеем заедно и т.н. няма да казвам повече, че ми е много болно, бяха всеки път кати се видим. В началото свивах уста, замълчавах и триех сол на главата на милото, а той все ме съветваше да не обръщам внимание. Като се чуе с тях им правеше забележка, а те се оправдаваха, че така изразявали любовта си към мен - хахаха

Накрая аз претръпнах, единствено не можех да приема подмятания по адрес на майка ми, но и това намаля и аз започнах да се държа с тях по свободно, репликите, които ме дразнеха превръщах на майтап и така.
Докато не дойде сватбата (беше на 8.9, започнахме да се готвим май месец). В началото пълна незаинтересованост, милото казваше, че нямали в момента много пари и за тва, ама ние 100 пъти предложихме всичко да си платим, а не само на нашите гости, но и това не може и аз склоних.
Август месец обаче като започнахме да им разказваме какво сме организирали - всичко беше лошо, не можело ние да си разиграваме коня, ние с майка и татко се има предвид, те трябвало да вдигнат сватба и нямало да покани близките си на такава сватба и епитети.
Както и да е и тук доста отстъпих, мир да има. Много плаках и се тръшках на милото, той на няколко пъти каза, че сватба няма да има и той милия между чука и наковалнята.
И в крайните моменти единственото, което ми повтаряха (най-вече свекъра) беше, че на 9ти септември, денят след сватбата, той ще вземе властта и аз да му мисля. Е това вече ме побърка - най-основната причина да не взема фамилията им.
И на какво отгоре ще взима властта нито му живея в къщата, нито му сядам на масата.
В деня преди сватбата се обадил на милото пак да се разправя за разпределението на гостите, при положение, че ние с майка и кумата цял ден подреждахме и украсявахме ресторанта и все мислехме, кое как да сложим, за да не се нацупят.
Аз не издържах, като разбрах, че пак има претенции му се обадих разплакана от яд по тел и му казах - да подреди той масите, а той ми отговаря - "ще отиваш, ще подреждаш и ще правиш каквото ти се казва и ...(някакви псувни, които не помня)", аз му затворих тел.
На деня на сватбата, след всички скандали,които свекърът е спретнал (добре, че не съм чула и разбрала) свекървата ме придърпва и ми казва разплакана, че не бива така да настройвам сина й и той как я обвинявал, че не помага за сватбата, а тя цял ден посрещала роднини и ходила на фрозьор, а свекъра толкова ме обичал, а аз все с рога напред

. Но аз се направих, че всичко е ок, все пак е сватба, прегърнах я и и казах, че вече за всичко ще и се обаждам и че искам да имаме много хубави отношения и я моля да се забавлява. Е тя не се забавлява след още няколко заяждания си тръгнаха. И от следвасхтия ден милото вече не им беше син, не съм ги чувала от тогава.
Така че, исках да ви кажа, че не винаги това, че си си казал оправя нещата, нито това, че си мълчал.
Важно е само отношението с мъжете ни
