Да ви кажа,след нещата,които чета,се замислям,че тези ваши свекърви трябва да влязат тук и да видят какво се пише за тях,та да им дойде акъла в главата  Как може да говорят такива неща,смаяна съм !!!За няколко от свекървите си знаех вече,че са откачени,но колко още имало дето им хлопа нещо,малеее...Аз не знам те млади не са ли били,свекърви и те не са ли имали,за да се държат така сега  Или им е малко паметта???Чак се позамислих за коя да гласувам,то злобата си е злоба,как да се подреди в класация,то все си е гадно  Аз имам една "любима" баба,която е била и тя спрямо мама такова зловонище (нещо подобно го беше казала Маслинка ,много хубав "термин" беше измислила  ).Не знам тия хора минало нямат ли,не са ли обичали,проблеми не са ли имали...или трябва да им се преинсталира софтуера???? 

П.С. моята "фаворитка" в гласуването си остана същата,но като гледам има конкуренция.Момичета,дайте да им даваме някакви хапчета на хормонална основа,че е загрубяло положението  Или да ги пращаме в чужбина 

Цитат на: Diavolinkata в 23.01.2008 03:22

  Или да ги пращаме в чужбина 

Ами то имаше вече предложение да ги заточим на самотен остров, ама току виж взели че се изколили една друга...  Или пък може да взривят острова 

момичета, като гледам как никой не смята постъпката на моито свекър и свкърва за осъдителна, ще взема да се замисля сериозно по въпроса и да направя някой друг компромис.

аз все си мислех, че тяхното премина границите, ама явно има друга гледна точка, радвам се, че ми я загатвате.

може би наистина грешката е по-скоро в мен

Моята свекърва не е имала свекърва, но за сметка на това сега много се вживава в ролята. Добре, че майка ми е много добър човек и не и обръща внимание на глупостити, че иначе щеше да стане съвсем ужас. А Иваива ако може я разкажеш , ти за какво се беше скарала с твоите свърви, че ми се губи нещо

Цитат на: ivaiva в 23.01.2008 08:45

момичета, като гледам как никой не смята постъпката на моито свекър и свкърва за осъдителна, ще взема да се замисля сериозно по въпроса и да направя някой друг компромис.

аз все си мислех, че тяхното премина границите, ама явно има друга гледна точка, радвам се, че ми я загатвате.

може би наистина грешката е по-скоро в мен

Ива не така инфантилно.Това че никой не е гласувал за тях,не значи че ти си виновна за отношенията ви.А и аз също не знам вашата история.

Принцеса, доста добри доводи, заслужава си второ/трето място.

И аз съм забелязала, че има една стаааааара "традиция" двата рода да се състезават и да се приемат за врагове. Не е задължително, но при по-злобните, дребнави и елементарни хора сватбата се превръща в "бойно поле" с два враждуващи лагера. Гледат се през масите и си казват: "Ц ццццц, гледай ги тия каква хубава видимост имат, а ние сме 2 м. встрани ... и какво ли още не". Добре, че нашите родители са над тези неща.

Но съм забелязала, че двете ми баби цял живот се състезават коя е по-добрата и си умират да пуснат някоя злобна забележка за другия род. Това като цяло е отживелица, но продължава да съществува в някаква степен. При теб, принцеса, действа с пълна сила ... Много нагло, че ти казват злобните си и долни забележки в очите. Ти отвърна ли нещо или си замълча?
Поне свекъра не се ли държи по-човешки, нали мъжете са по-свестни уж, не са гадини като нас жените ... Явно те са си злобни хора и каквото и да правиш няма да се променят. Така че аз на твое място не бих мълчала, бих казала какво мисля за всяка една забележка или коментар (разбира се по възпитан начин) поне да не трупаш отрицателната енергия в себе си.

ето ви историята:

Давам си сметка, че май наистина нищо не съм ви разказала ето един по-стар пост
"Авичка мила, не си хаби нервите.
Ние също бяхме така преди сватбата - по отношение на бройките, накрая всичките му (на свекъра) прехвалени поканени супер важни гости не дойдоха, само, че той ни съкрати живота с тях. Те бяха най-важните, трябваше за тях отделен алкохол (а целия алкохол го купи татко), отделно меню nea
Само като си помисля се ядосвам и накрая изобщо не им обърнах внимание - е в крайна сметка те не ни говорят, за  сега лишават милото от всякакво наследство (не че имат кой знае какво да ни дадат де), поискаха му ключовете от техния апартамент и така, да не разказвам повече, че се ядосвам много и то защотото нараняват милото иначе той е избрал мен и ме подкрепя."

Но накратко ще ви запозная с цялата история в един пост, за да дадете съвет:
ние никога не сме били в перфектни отношения, те са били от хората, които се смятат за велики и особено бяха подразнени от факта, че преди 4 години с милото решихме да живеем заедно и то в дом, който се явява на баша ми (етаж от къща в Симеоново, която преди използвахме за вила).
година по-късно, започнахме да строим новата къща - където вече живеем и това мисля, че още повече ги подразни, защото от татко беше грубия стриеж и после ние си продължихме с нашия етаж сами.
Винаги съм търпяла от тях всякакви подмятания по мой адрес - включително и директни забележлки за външния ми вид в очите, скандали и крясъци с рев ходех през неделя в тях на обяд.
Но заради милото и мир да има търпях. По онова време "ужасна" за тях беше момичето, което живееше с девер ми ( вече майка на племенника ни). Като се роди бебето особено и като не го кръстиха на свекъра беше страшна история. Това никога не съм го харесвала, да говориш пред единия брат против другия.
Като казахме за сватба - 1во на 2 пъти искаха да я отменяме, после да я правим по-рано, че имал в този момент пари. Като наближи сватбата почти до последния момент не взеха отношение по нищо, докато не ги заведохме в един ресторант, който с милото след дълго търсене бяхме капарирали, там свекър ми се държа безобразно - обиди и майка и татко и мен и млото и жената от ресторанта. Каза, е не знаел, кога е датата на сватбата и не е циирам: "психически готов за сватба".
пропуснах да кажа, че се сгодихме 1 година по-рано, заведохме ги на Боровец за инпровизиран годеж, среща и пак вдигна скандал, колко било гадно и т.н. В последствие се разбира,  че той искал да идва у татко и майка да ме иска. Ама ние вече живеехме с милото отделно, как ще ме иска.
Да се върна на сватбата: в последния момент скандали - брой гости, подредби на маси, кой за кой гост ще плати (накмрая ние с милото платихме за част от неговите гости).
В деня на сватбата не се знае те къде и кога ще дойдат, закъсняват, карат се с милото, с фотографката, с оператора, с попа, с Ди Джея. Добре, че си тръгнаха рано.
В деня на сватбата аз взех решение да не си сменям името с тире, защото бях нагрубена много и да остана с моята фамилия, естествено го съгласувах с милото.
Той в момент на афект в деня на сватбата им казал, че не съм си сменила името.
Оттам на сетне, на следжащия ден започнаха да се обаждат да казват, че милото вече не им е син, а аз съм измамница.Майка му си поиска ключовете от апартамента им, които ние за 4 години не бяхме ползвали и така. Говорят против нас наляво и надясно и основно пред девер ми, което най много ме дразни.
за сегашната ситуация съм писала и за това, как се чувствам сега

Ох Иваива, тия предсватбени подготовки май изнервят всички до краен предел, но твоя свекър е прекалил. Аз лично не виждам вина в теб, така че ако мъжа ти се чувства добре и без тях, няма какво да им се молиш да си оправяте отношенията. Предполагам, че с времето ще им дойде ума в главата и ще разберат че са направили грешка

Малеееееееее Иве,това е много ужасно! Направо не мога да събера подходящите думи да изразя мнението си.Такива хора...И такова отношение...Не знам наистина какво да кажа!Искрено съм възмутена  

Оф милата Иваива, и твоята не е лесн!естествено, че вината не е в теб!Аз не мога да си представя как дори от собственото си дете ще ти дойде на акъла да се отречеш, отделно отношението към теб и вашите... Най-добре далеч от тях!

Ивайва, смятам,че имаш пълното основание да се чувстваш по начина, по който се чувстваш! Каквито и неразбирателства да има между свекъри и снаха, смятам, че всеки средно интелигентен човек ще се опитва те да не вземат ненормални размери и да се запази възможно най-добър тон. А когато се получи неразбирателство, ще се опита да го разреши някак във времето.  

Това, което чета, е безобразие! Аз ако чуя директна обида няма да им проговоря на тези хора,няма да стъпя в дома им,нито те в моя. Аз най-силната обида, която съм получавала от свеки /която аз съм възприела като обида,имам предвид/, се изразява в много по-безобидни неща в сравнение с твоя разказ!

Тя се изцепи на първата среща с майка ми, че не я уважаваме ние с брат ми /аз и брат ми-майка ми!/, че сме й отговаряли и т.н., а тя нейните деца не ги била възпитала така да се държат с майка си и те много я уважавали.
Освен това успя за 2 дни да наговори на майка ми /при все,че беше ясно,че вървим към брак ние с милото!/, че съм много нервна, избухлива и немълчалива. Че милото откакто е с мен и той бил станал много нервен,че никога не бил такъва..абе куп дивотии. И аз после 2 седмици нито се обаждах,нито ходех у тях..тя накрая се присети,че май нещо е попрекалила, а може и милото да си е поговорил с нея... А веднъж си позволи да ми каже "Ти,госпожице,мълчи, като говоря със сина си, а не с теб!"- и това предизвика няма да ви казвам каква реакция у мен ..ама айде да не задълбавам..с времето нещата се поизглаждат Да се надяваме да запазим тази тенденция!

Ива това наистина е кофти история.Дано след време им дойде ъкъла.От части мога да те разбера напълно,защото и ние в момента живеем на етаж от къщак оято е на родителите ми.Когато през лятото на 2006 започнахме да ремонтираме етажа/беше също на груб строеж/ техните,особено майка му направи няколко драми.Тогава другият им син щеше  да се жени и те бяха "добрите",а ние "лошите".Това няма значение вече нещата се изясниха и отношенията ни вече са нормални.Освен това от тази пролет започваме да си строим собствена къща в двора на свекърите и те са много щастливи от факта.Те ни дават полувината дворно място,а бабата на мъжа ми основния капитал.Та така живот и здраве ще живеем къщо до къща след време.

Ние с милото нали през 2005 г. купихме етажа на чичо му , който е под етажа на майка му и баща му. И сега като гледам свекърите как досаждат на квартирантите ни, не бих отишла да живея даже в отделен етаж от тях, защото ще е все едно да живеем заедно. Колкото по-далеч, толкова по-добре

не знам какво да кажа,
все се сдържам много да се оплаквам, защото каквото и да съм изтърпяла, истинската жертва е мъжът ми.
Наистина не знам как да му помогна.

А той се разбира с нашите перфектно. сега като си спомних много мъчно ми стана
благодаря ви за подкрепата.
аз наистина се двоумя какво да правя