Без да обидя някого, но какво знае едно 18 годишно момече или момиче за живота, че да създава семейство, особено в днешно време (не говоря за 30-40 години назад, когато времената са били по-различни). Аз поне мога да направя сравнение по себе си сега и преди 8 години. Ех, вярно е че съм обича ла и съм била обичана на 18, но никога не съм си и представяла, че това ще е единственият човек, с когото ще бъда. Понякога любовта идва много по-късно, но по-бурно и остава за по-дълго.

Аз мисля,че човек трябва да си изживее всичко,точно така както го чувства в дадения момент.А не след време когато се обърне назад да се пита,дали е сбъркал,какво е щяло да се получи,ако е постъпил по друг начин и т.н.Дали на 18 или на 40-все едно.Дори да се направи грешка,всичко е поправимо.Единственото,което не може да се поправи е да върнеш времето назад и да изживееш живота си по различен начин.Затова(лично мнение),човек трябва да опита,дори и да сгреши.Няма гаранция,че когато си на 30(примерно)не можеш да се заблудиш,защото любовта е сляпа и виждаш в даден човек само това,което ти се иска.

Това е вярно, че човек трябва да опита от всичко. Но според мен бракът е една огромна стъпка, а любовта може да се провери по много други начини, освен брак. Не мисля, че ако ще опитваме, правилният начин е да го направим с брак.

Цитат на: didibaby в 20.02.2007 16:40

Това е вярно, че човек трябва да опита от всичко. Но според мен бракът е една огромна стъпка, а любовта може да се провери по много други начини, освен брак. Не мисля, че ако ще опитваме, правилният начин е да го направим с брак.

Дааа, определено брака не е нещо, което може само "да се опита", това е стъпка, която е от огромно значение!!! Аз лично смятам, че бракът е 1 за цял живот!!! Това не е като да си купиш дреха и като не ти хареса да я смениш или изхвърлиш!!!

Момичета,може би аз не съм се изразила правилно,за което се извинявам.Не съм казала,че човек трябва да опитва с всеки срешнат  ,просто кавам че не може да срешнеш истинската любов на 18,той да ти предложи брак,ти да си сигурна че го искаш и въпреки това да откажеш,защото може да сбъркаш.Защото когато го изпуснеш този човек,може повече никога да не срешнеш такава любов и ще съжаляваш.Факт е,че всеки си има различни виждания-това е моето.

аз съм на 23, а той на 25 !!! заедно сме от 6 години, почнахме седма и си мислим , че ни е време да предприемем тази крачка в живота си !!!!!!!!!! знаем, че сме един за друг и не веднъж сме минавали през изпитания, и сега любовта ни е станала по-силна и истинска !!!!

просто според мен си идва момента, в който всеки си знае, че това е човека за него , може и да са ходили и 3 месеца или 1 месец , а може и 5 години, това не е от значение , както и възраста не е от критерий !!!!!!!!!!!!!! ))))))))))

но аз подкрепям Didibaby, че наистина едно 18 годишно момиче не знае какво иска от живота си !!!!!!

да се включа и аз
Ние сме заедно от почти четири години. По стечение на обстоятелствата заживяхме заедно няколко месеца след като се събрахме (и до сега). За това време нито веднъж не ми се е искало да "му бия дузпата", лягали сме си сърдити само един-единствен път, никога не съм се чувствала незначителна или употребена по някакъв начин.... В началото (дори до съвсем скоро) ми ставаше неудобно дори и при най-малкия намек за сватби, деца и семейство, които да включват нас двамата. Но от известно време насам, някак съвсем естествено започнахме да планираме нашата собствена сватба и да мислим за семейство...

Естествено, не съм убедена на 100%, че отношенията ни ще останат такива и след 10, 20 или 50 години, но пък съм се нагледала достатъчно и за мен лично това е човекът с когото искам да изживея живота си оттук нататък.
Ако всичко върви по план, и двамата ще бъдем на по 26/27 години (в зависимост от това, в коя част на Юни ще бъде сватбата) - аз съм на 25ти, а той на 27ми юни

Цитат на: Marina в 20.02.2007 15:43

Според мене най-важното е да намериш "човека"...тогава и на 18 и на 38 да си няма значение.Важното е да има любов и тя да не свършва.

Много добре казано, Vanis!

Имам приятелка -съученичка която се омъжи в 10 клас,на 16 или 17,за първия мъж в живота си.Те имат две прекрасни деца-момиченца, а скоро и трето(дано да е момченце).Когато писах коментара съм имала в предвид тях и още други мои приятели,много се радвам за тях и за всички останали като тях.Това че не са почерпили повече опит и не са се "наживяли" за тях не се отнася.Те живеят и порснаха с децата си и  са прекрасно семейство.

Ели:

но аз подкрепям Didibaby, че наистина едно 18 годишно момиче не знае какво иска от живота си !!!!!!

Мисля че това не се отнася за всички!!!

Цитат на: vanis в 12.03.2007 10:44

Ели:

но аз подкрепям Didibaby, че наистина едно 18 годишно момиче не знае какво иска от живота си !!!!!!

Мисля че това не се отнася за всички!!!

Аз съм на същото мнение.Много зависи от човека.

Цитат на: geri84 в 12.03.2007 11:25

Ели:

но аз подкрепям Didibaby, че наистина едно 18 годишно момиче не знае какво иска от живота си !!!!!!

Мисля че това не се отнася за всички!!!

Аз съм на същото мнение.Много зависи от човека.


И аз така мисля!

Въпрос на мнение! В днешно време, когато животът е толкова труден и забързан, е много трудно да се създаде пълноценно семейство на 17-18 години (поне според мен е така), особено ако не искаш да разчиташ на помощ от никого (особено родители).
Светът е широк и не оспорвам, че има двойки, които са създали семейства на 16-17 години и все още се обичат, но те за много по-малко на фона на останалите, чиято любов и семейство не са оцелели, и то именно поради трудностите на живота. И аз май съм свидетел по-често точно на втория тип.
Според мен един човек трябва да докаже, че може да се справя сам в живота преди да създава семейство.

Цитат на: didibaby в 12.03.2007 16:27

Въпрос на мнение! В днешно време, когато животът е толкова труден и забързан, е много трудно да се създаде пълноценно семейство на 17-18 години (поне според мен е така), особено ако не искаш да разчиташ на помощ от никого (особено родители).
Светът е широк и не оспорвам, че има двойки, които са създали семейства на 16-17 години и все още се обичат, но те за много по-малко на фона на останалите, чиято любов и семейство не са оцелели, и то именно поради трудностите на живота. И аз май съм свидетел по-често точно на втория тип.
Според мен един човек трябва да докаже, че може да се справя сам в живота преди да създава семейство.

Аз съм съгласна с теб didibaby и поддържам и твоето мнение. Да така е,трудно е,рано е, но все пак има и такива семейства.Рядкост са но ги има.

е то винаги има изключения !!!! 

Цитат на: vanis в 12.03.2007 10:37

Според мене най-важното е да намериш "човека"...тогава и на 18 и на 38 да си няма значение.Важното е да има любов и тя да не свършва.

Много добре казано, Vanis!

Имам приятелка -съученичка която се омъжи в 10 клас,на 16 или 17,за първия мъж в живота си.Те имат две прекрасни деца-момиченца, а скоро и трето(дано да е момченце).Когато писах коментара съм имала в предвид тях и още други мои приятели,много се радвам за тях и за всички останали като тях.Това че не са почерпили повече опит и не са се "наживяли" за тях не се отнася.Те живеят и порснаха с децата си и  са прекрасно семейство.

Абсолютно същия пример го имам и аз Vanis.Най-добрата ми приятелка се омъжи на 16 год и роди две прекрасни дечица.Страхотна двойка са и имат прекрасен хармоничен брак.Когато аз се подвизавах в Студ.град по дискотеките тя гледаше бебета,но за миг  не съжалява и не обвинява никого.Тази моя приятелка заедно със съпруга си и децата /голямата е на 15 год/ бяха на сватбата ни и представяте ли как се чувствах като гледах дъщеря й в пубертета да изглежда колкото майка си!
Но относно дали това е ТОЙ- Божа работа!Късмета би могъл да бъде с теб без значение на колко си години!