Цитат на: vanessssa в 10.04.2009 13:06

Аз знаех, че искам да се омъжа за него 6 месеца след като станахме гаджета! И когато дойде предложението не съм имала никакви съмнения и колебания за отговора!

То понякога колкото повече се чудиш и мислиш толкова по трудно става едно решение ,независимо за какво става въпрос ! 

аз все си мисля че като дойде да кажа ДА и доста голяма пауза ще направя за да видя лицето на милото дали ще изтръпене

Аз казах Да почти 2 години след предложението, иначе от 10 год. сме заедно, имаме и дете. След него (детето)  разбираш, че не брака е важен, а човека до теб наистина да е до теб - тогава брака е само едно тържество на любовта. Голявмата пародия е, че никога не съм искала да се женя, а сега ме тресе такава предсватбена треска, че не е за приказване..... 

ние бяхме заедно от 5 години, когато ми предложи....от тогава минаха 2 години и сега предстои сватата ни...той беше сигурен, че сме един за друг доста преди мен, но аз просто не бях готова да му повярвам...а сега не мога и не искам да си представя живота без него!

Не беше любов от пръв поглед, но ми предложи една седмица след като станахме гаджета. Аз му отговорих "да" без да се замисля, след което си зададох въпроса: "Как може да не помисля дори при такъв въпрос? Тогава да помисля..." мислих 5 секунди и се убедих в правилния отговор: "да". И така вече 8 години. Това, че не се оженихме веднага се дължи главно на факта, че от началото живеем заедно и не ни е било толкова необходимо официалното обвързване.

Ами те и нашите неща станаха горе - долу така  Ние сме от различни градове , виждахме се седмица и той ми предложи да се преместя да живея при него .Веднага казах Да и вече 5 години сме заедно а имаме и прекрасен малък разбойник.Сватбата я правим да се повеселим с приятели и аз да сбъдна мечтата си да съм булка.Никой от нас не разчита , че с подписа ще си осигури щастие и спокойствие.Щом има любов и разирателство документа няма значение

не намерих подходяща тема и затова искам да ви пожелая много и красиви, весели сватби .. моята се провали ... но аз ще съм в форума и ще ви следя защото ми станахте като семейство

Аз от самото начало на връзката ни чувствах,че това е "моят човек" . Имала съм и други връзки преди него, но само с него го почувствах  Това беше преди 4 години и за това време минахме през доста неща - проблеми, радости....всичко. Даже в началото на тази година бяхме пред раздяла и седмица по-късно решихме официално, че ще се женим 
Ние и преди си бяхме говорили, но нищо сериозно. Така че, както виждате....явно има нещо вярно в това,че понакога една криза се отразява доста добре на връзката, дори я заздравява

Още като се запознахме знаех ,че това е мъжа за мен,след половин година сключихме граждански брак аз съм на 19,той на 21. Догодина ще правим и църковна сватба :