аз познавах моя бъдещ мъж 4 години преди да станем гаджета,още тогава прецених какъв човек е.на втория ден откакто станахме двойка,бих се омъжила за него.а относно разводите-не си заслужава ако двама човека не се разбират и не се обичат да са заедно.а на децата им е нужно да живеят в нормална обстановка,без скандали,сърдения и караници.аз съм дете на разведени родители и смятам че съм нормална

Амида ви кажа все едно ме удари гръм... застопорих се на едно място и просто разбрах че това е човека...не съжалявам за решението си..толкова много съм обичана, ухажвана и уважавана че направо ме е яд че не съм го срещнала по-рано...
А относно решението ми нямам никакви колебания..това е човека с главо Ч...

Успех на всички...

Аз пък в началото на връзката ни мислех само как да се забавлявам и изобщо не съм се сещала за сватби!?Но с времето всичко се промени,разбрах че това е човека!!! Много се радвам,че  в половинката си виждам не само човека за когото ще се омъжа,а приятел с когото да споделям,в когото виждам упора и на който мога да разчитам!!! Заедно сме от 6 години и мога да кажа на 100%,че аз все още съм влюбена в него и той в мен!Според мен е много важно да се запази "искрата" м/у двама души!


Пожелавам най-голямото щастие на света на всички ви!!!
 

И аз ще се включа - нащата разлика е 5години. Аз съм на 26, а той на 31г., заедно сме от 3,5г.
Нашата сватба ще е на 30.08.2008г.
Преди два дни се дипломирах и сега следва ..........., мисля че нещата се нареждат така както съм си мечтала винаги: да завърша средно, да срещна чевека, да го опозная, да завърша висшето си образование и да направя най-важната си крачка в живота, след което следва едно бебенце и ще съм НАЙ - ЩАСТЛИВАТА НА СВЕТА .
Пожелавам но всички да са щастливи

В самото начало започнах да излизам с милото като на майтап! Просто удържах на обещанието си да му се обадя да пием кафе...............и то какво стана, вече две години и половина си пием кафе!  Много ми е хубаво с него, чувствам се страхотно и смятам, че съм срещнала човека!

Аз съм израснала с моя с мъж,от деца сме заедно! И винаги съм знаела,че един ден ще се омъжа за него и не съм имала притеснения относно това дали е за мен или не! Просто сме робени един за друг! Като сключвахме брак,аз бях на 25,а той на 26/два месеца след това ги направи де/,но все пак няма голямо значение това!

Беше много странно, когато разбрах че това е ТОЙ. Още в началото на връзката ни, когато ме изпращаше до нас, когато пресичахме на една пешеходна пътека на 5 м от нас стана катастрофа. Чу се оглушителен звук, започнаха да се въртят коли и той направи едно инстинктивно движение да ме предпази с тялото си. И аз си казах, това ще е мъжа, който ще ме пази цял живот!

Цитат на: silvanka в 11.10.2008 11:12

Беше много странно, когато разбрах че това е ТОЙ. Още в началото на връзката ни, когато ме изпращаше до нас, когато пресичахме на една пешеходна пътека на 5 м от нас стана катастрофа. Чу се оглушителен звук, започнаха да се въртят коли и той направи едно инстинктивно движение да ме предпази с тялото си. И аз си казах, това ще е мъжа, който ще ме пази цял живот!

Много интересно наистина,silvanka!Желая ви много щастие и да не се налага повече да те пази в такива ситуации-а само да се обичате!

Цитат на: silvanka в 11.10.2008 11:12

Беше много странно, когато разбрах че това е ТОЙ. Още в началото на връзката ни, когато ме изпращаше до нас, когато пресичахме на една пешеходна пътека на 5 м от нас стана катастрофа. Чу се оглушителен звук, започнаха да се въртят коли и той направи едно инстинктивно движение да ме предпази с тялото си. И аз си казах, това ще е мъжа, който ще ме пази цял живот!

Леле ама вие сте точно като по филмите!
Бъдете щастливи!

Аз пък дълго време отричах , че това е мъжа, докато един ден колега от университета не ми призна , че има чувства към мен и даже искал да се оженим ! Тогава си дадох сметка , че единственият човек, за който аз искам да се омъжа е приятелят ми , а вече моят съпруг! Това беше на 5 година! Много си го обичам моят съпруг златен е !

Аз бях на 23 ,тя на 17. Нямах никакви притеснения.Разбрах ,че това е човека почти веднага.На 3-тия ден след като излязохме споделих мислите си и тя каза ДА.  3 месеца по късно вече бяхме съпруг и съпруга.

Цитат на: AIVEN в 21.03.2009 21:55

Аз бях на 23 ,тя на 17. Нямах никакви притеснения.Разбрах ,че това е човека почти веднага.На 3-тия ден след като излязохме споделих мислите си и тя каза ДА.  3 месеца по късно вече бяхме съпруг и съпруга.

Доста случаи вече чувам такива ! Това винаги ме изумява и  винаги съм си мислела ,че и 10 год. да си с един човек накрая вместо брак идва раздяла . Не винаги разбира се ! Но бързите бракове като че ли са много по успешни от дълготрайни връзки завършили с брак ! И да не забравяме все пак , всичко е много относително .

Безспорно, всичко е относително. Аз познавам човек, който се запознава с момичето вечерта на сбирка и на сутринта й предлага брак. До дълбока старост бяха заедно и бяха невероятно семейство. Моите родители пък са се обикаляли няколко години, докато се вземат, но със същия резултат.

Аз разбрах, че магаренцето ми е човекът за мен, още в първия ден, в който се видяхме. Ако не бяха здравословните ми проблеми и липсата на парички, отдавна да сме семейство и щях да се числя в ултра скоростните бракове, но си мисля, че любовта я има и при едните и при другите. Дълготрайността е по - скоро въпрос на това да си намерил правилния човек.

Цитат на: AIVEN в 21.03.2009 21:55

Аз бях на 23 ,тя на 17. Нямах никакви притеснения.Разбрах ,че това е човека почти веднага.На 3-тия ден след като излязохме споделих мислите си и тя каза ДА.  3 месеца по късно вече бяхме съпруг и съпруга.

Ще ви кажа още нещо дето сигурно ще ви удари в земята.
При мен нямаше "на сутринта" Щото връзката ни беше платоническа.И това продължи до като не мина сватбата. Така си го решихме и го изпълнихме. Само не ме питайте как издържах.

p.s.
  Нормален съм си

Аз знаех, че искам да се омъжа за него 6 месеца след като станахме гаджета! И когато дойде предложението не съм имала никакви съмнения и колебания за отговора!