Клео аз имах друго впредвид, представи си че човекът до теб е любител на по-груби ласки, а на теб това не ти допада? Или пък имате чисто физиологични разминавания, които водят до невъзможност за се прави каквото и да било? Историята познава много и най-различни случаи. Когато сте имали възможност да се напаснете преди брака в интимно отношение нещата вече са съвсем други.

kleo_20 ти направо ме хвърли в оркестара
аз пък честно си признавам ако не си допадаме  в секса с някой едва ли бих продължила връзката си с него пак камоли да се омъжа

Много сте прави момичета
Но съгласете се,че ако и двамата не правят компромиси в секса и не се интересуват от какви ласки половинката има нужда,няма как да е качествен секса
Че е важен-важен е и аз не бих била с мъж,който не го интересува дали ми е хубаво или не и че важното е на него да му е добре

хах аз говорех не за грубоста в секса или че не се интересува!имах в предвид липсата на секс!!!може да правите секс веднъж в месеца и апк да сте си доволни!да имате и дете примерно аз това имах в предвид 

Клео как един път в месеца??!
Те родителите ни го правят сигурно по-често?!

ааа съмнявам се  еми има и такива двойки!не мисля че е проблем!особено ако някой от партньорите не го иска толкова много няма лошо другия да се съгласи нали така 

Ами трябва да ходи по чуждо,ако не се съгласи

Едва ли някоя от нас се залъгва, че сексът след време ще е същия като в началото. Ние в началото го парвехме и по 2 пъти на ден, а сега 2 пъти седмично. Но смея да твърдя, че сега е много по-хубаво. След време може и още по-рядко да го правим, но важното е да се желаем истински. А вече липсата на секс е съвсем различно нещо. То си е физиологична нужда, без него не може. И ако още в началото знаеш, че с даден човек не си пасваш в това отношение - няма смисъл 

Тази тема сега я прочитам.
Бях само на 15 когато се запознах с милото и от тогава неразделни. Има пикове, има спадове, но той си е моята любов и аз си го искам. На 22 съм, а милото на 27 и в началото се стреснах. И аз така си мислех, че не съм си "поживяла". Но... ами аз не съм от този тип дето са само пияни по баровете и в скута на някой батко - не!
Ние си дивеем двамата - и по барове и по ресторанти и т.н. и с много приятели и само двамата.
А на тези които може да кажат, че съм луда или "се заробвам" много им поздрави. Могат само да завиждат, че аз имам до себе си ЧОВЕКА, който ме обича и се грижи за мен! Това за заробването го казват разните мацки дето още не са разбрали какво е наистина да обичаш и да бъдеш обичан... ох май много стана!

Аз бях на 18 а милото на 22 когато се запознахме, на 19 се омъжих, а той на 23. И сега след близо 2 години брак мога да кажа че въобще не съжалявам, че съм се омъжила за него и сме заедно! Дори си мисля, че най-хубавите ми години през живота ми са тези последни 3. 
Струва ми се, че сега се обичаме много по-силно отколкото в началото, а и се познаваме по-добре и всеки знае какво ще задоволи другия най-много.
Относно това да "се наживеем" - за мене по-голям живот от този който сега водя няма    с милото си правиме "купон от живота" и щастлива съм, че млади сме се събрали и двамата защото все още може да променяме характерите си и да се "настройваме" един за друг, което е малко по-трудно за двойките които са се събрали да кажем на 30, по мое мнение, по-лесно е човек да се променя във всяко отношение когато е по-млад, което дава малка предност на двойките които са се събрали "на млади години".
От друга страна, наскоро четох за едно научно проучване да двойки които са се венчали до 25 години имат по-голям процент на развод от тези които след 25. Обяснението е, че човек е "завършена личност" на 25 години и на тази възраст знае точно какво търси в партньора си, а и партньора му "получава това което вижда" в смисъл  - характера му е завършен и какъвто е сега най-вероятно ще остане и занапред. Докато тези които са се оженили преди 25 години, така твърди проучването, когато стигнат на 25 "им светва пред очите" да не са направили добрият избор". Хммм  аз с милото пропадаме според това проучване    Надявам се да сме между изключенията 
В общи линии живота ще покаже! А сега на нас е да "оживамо", тоест да се наслаждаваме на живота пред нас и на нашите половинки!

Не сте само вие в тази група, ако това ще ви успокои.  Важен е начина на мислене. Има хора, които и на 30 да станат като чуят за сватба им настръхват косите. А има и такива, които и на 20 са улегнали, разсъждават доста трезво и знаят какво искат.
Така че, PetraShili, не се притеснявай. Важното е как ти се усещаш  

много от рано сключените бракове се смятат за прибързани!!и поради тази причина една сътрин по младият партньор(в случая момичето нали)се събужда поглежда човекът до себе си (имам в предвид ако е по-голям от нея не говоря за вас с малко разлика в годините макар да сте на по 20 вие)и си казва "малеееее как можах каква глупост сътворих!ами сега ходи  ми се на дискотека ама той заспива там,искам да изляза с приятели или на купон ама не мога да го взема той е прекалено голям няма какво да прави с разглезени тийнове които пият като смоци пушат и се натискат по ъглите"така така и когато няколко пъти подред си помисли тези неща в нейните чувства започва да се появява пукнатинка и колкото повече време минава а момичето не върши нещата които връстниците и правят тази пукнатинка става все по-голяма и накрая се оказва една зейнала дупка между нея и мъжът и и тогава вече н яма на къде!ако няма деца е по-лесно но ако има??тогава нещата ставам адски сложни!изборът е или да си живеят както до сега и тя да не ещастлива никога или да направят детето нещастно!ще кажете ама тя щом е приела значи е била сигурна и е помислила!не може да си чак толкова сигурна преди да заживеете да видите какво е!все в един момента на теб ще ти прищрака някоя щуротия и той няма да я сподели!и веднъж да се замислиш еххх сега ако бях с еди си кой (на моите години)леелее щеше да е суперско сигурно па макар и да не сме женени!!!винаги и неизбежно рано или късно голямата разлика си проличава!!защо казвам всичко това ли ами защото това е причината за повечето неуспешни бракове сключени преди 25 примерно години на момичето!и заради още нещо!и аз съм си мислела по същия начин!дааа и не веднъж!и гордо си го признавам!но правилен или не аз съм направила своя избор!както обичам да казвам силните хора не са тези които са най-щастливи и всичко им е ток силните са тези които са готови да поемат тежеста на своите решения!поемат отговорността от действията си и ги приемат каквито са!всеки сам решава на колко години да се обвърже!има хора на по 20 които и не женени са по силно свързани от семейства на по 30 години и чакащи бебе!хора разни разнообразни!важното е всички да осъзнаваме сериозността на взетите решения и поетите отговорности независимо дали на 19 или 39

Тази подтема малко късно я откривам,но много се радвам,че имам съмишленички  Аз също много се притеснявах,когато през декември с милото се сгодихме,защото аз съм на 20 (тогава още не бяха навършени даже  ,официално съобщихме на рождения ми ден  ).Честно да ви кажа,бях потготвена и за много лоши реакции.Притеснявах се какво ще кажат родителите ни,приятелите ни и най-вече татко ми  ,който бях почти сигурна,че ще ни обяви за луди  Слава Богу всички много добре реагираха (а тате почти си глътна граматиката  ),дори и приятелите ни (предимно мъже),от които,честно да ви кажа,не го очаквах  Но съм щастлива,че ни подкрепиха и ни имат доверие 
Относно наживяването,може би съм малко пристрастна  Аз съм голямо диване по принцип  .Обичам да танцувам,да пътувам,да откривам нови занимания,хобита,приятели.Когато си намисля нещо,трябва да го направя,не обичам да ме ограничават,както аз не ограничавам.Общувала съм с много мъже,и гаджета не е като да са ми липсвали,но нито един от тях не беше толерантен към момичета като мен  .Те си мислеха,че тези занимания са позволени само на тях  Те могат да ревнуват,момичетата им-не.Те могат да излизат с когото искат-момичетата им не.Те не готвят,не помагат,не насърчават.Депресират се от женските успехи.Милото е любовта на живота ми,точно защото не ме е спирал,ограничавал,не ми е казвал "Ти няма да пътуваш,защото ще те зарежа или защото трябва да си тук да ми готвиш!",а напротив-насърчавал ме е да бъда себе си,давал ми е увереност,когато ми липсва,изобщо не си е и помислял да ми "подрязва крилата".А аз се научих да правя компромиси със своите желания,за да не се чувства той подтискан,за да му помагам и да съм до него,както и той винаги прави.За такъв мъж и на 15 щях да се омъжа  Всъщност ние сме заедно почти от тогава,аз бях на 16,той на 18 
Важното е да разберем кога сме открили ТОЧНИЯ човек,останалото са предразсъдъци  Нека си говорят хората,вие щом сте щастливи,нищо друго няма значение 

Цитат на: kleo_20 в 04.02.2008 11:58

" Ходи  ми се на дискотека ама той заспива там,искам да изляза с приятели или на купон ама не мога да го взема "

Ей за това много се радвам,че и двамата сме се разбрали-ако на единия му се се ходи,да върви!Според мен едно от най-важните неща е хората да се разберат относно това колко лично пространство им трябва,да си съгласуват плановете и да се съобразяват един с друг.Но все по-често си давам сметка,че вече не излизаме много-много един без друг,просто защото не искаме    Май и двамата сме се кротнали малко все пак,чак да не повярва човек (че той и милото е едно диваче като мен същото    ).

Цитат на: Diavolinkata в 04.02.2008 12:57

Милото е любовта на живота ми,точно защото не ме е спирал,ограничавал,не ми е казвал "Ти няма да пътуваш,защото ще те зарежа или защото трябва да си тук да ми готвиш!",а напротив-насърчавал ме е да бъда себе си,давал ми е увереност,когато ми липсва,изобщо не си е и помислял да ми "подрязва крилата".А аз се научих да правя компромиси със своите желания,за да не се чувства той подтискан,за да му помагам и да съм до него,както и той винаги прави.За такъв мъж и на 15 щях да се омъжа  Всъщност ние сме заедно почти от тогава,аз бях на 16,той на 18 
Важното е да разберем кога сме открили ТОЧНИЯ човек,останалото са предразсъдъци  Нека си говорят хората,вие щом сте щастливи,нищо друго няма значение 

Много, много, много съм съгласна с теб. Моето мило се поопита да ми подреже крилцата и тогава му показах, че много бързо израстват нови и мога да хвъркна като едното нищо (направих го само за да се осъзнае малко). Сега вече година и половина след като му предложих да живеем заедно е направо нов човек и се разбираме чудесно. Нито той ме спира за нещо, нито аз него, и понякога наистина усещам как един от двамата прави компромиси заради другия...