Както всяко нещо в живота и това да срещнеш подходящия за теб мъж в подходящото време е въпрос на шанс и малко усет. Има нещо вярно в това, че някои от нас са прекалено млади, за да си го изградят, но това не значи, че трябва да се отказваме. Нищо не е непоправимо. Аз за момента се чувствам сигурна в решението си, но не мога да знам как ще е занапред. Затова, момичета, радвайте се на това, което имате. Само времето ще покаже дали то е правилното за нас. Надявам се да е така 

Цитат на: kleo_20 в 04.02.2008 16:25

ако аджеба преди година са били на сватба има вече и дете (може и да няма което е за предпочитане)и изведнъж им се съобщава че се развеждате!!

Една моя приятелка сега е в такова положение  Ожени се 2006 май месец,преди 5 дни й се роди бебче,момиченце,да й е жива и здрава  Обаче с мъжа й нещата клонят към развод.Той просто се оказа друг човек,а не този,за когото й се е представял в началото.Лъгал я е,а тя нали милата е била влюбена и си казва "Това е човека,когото търся",оженва се и после изненада.Той се оказва голямо леке с отвратителни родители при това.Не знам вие какво мислите (кажете ми  ),но според мен си е по-добре да се разведе.Децата порастват и виждат всичко,което сме се опитали да скрием от тях...

Разбира се. Никога не съм приемала оправдания на родители от рода: "Ние не се разведохме заради децата!" По добре да живееш с 1 родител, но в разбирателство, отколкото с двама вечно каращи се и нещастни хора, които не могат да се понасят. Това оправдане не би могло да ме разчувства, напротив даже са ми неприятни такива хора, които оправдават слабостта си по такъв начин.

е има хора които се развеждат именно заради децата си!за да не стават свидетели на разправиите и кръшканията им!аз сум по-суглсна на това!или да се опитат в името на децата си да бъдат щастливи не да СА ЗАЕДНО ЗАРАДИ ТЯХ а просто да направят всичко възможно да оправят отношенията си и ако не става тогава вече да вземат решението за раздяла!понякога и да се омъжиш а да обичаш някой друг в един момент си мислиш аз ще се разведа и ще бъда с другия обичам го така така обаче в един момент става късно и се отказваш защото мислиш че вече няма смисъл да се развеждаш заради въпросния човек!той си е с друга и така нататък и тогава решаваш да се пробваш да си обичаш мъжа само че веднъж като е отлетяла любовта е късно 

Това, че подителите са разделени, не им пречи и на двамата да се грижат за децата. Те пак ще получават нужното внимание и любов. И по-добре така, отколкото да се мъчат и разделят между двамата и да се чудят чия страна да заемат. Това естествено се получава само, когато родителите са достатъчно зрели и разбират, че детето им има нужда иот двамата, без значение дали живеят заедно или не.

Ако ще се разделят, май е по-добре, докато децата са малки.
Не пожелавам на никой да стигне до там.......

Така е.. по-добре докато още не разбират. Със сигурност ще му е трудно на детето, но това, че  е с разделени родители не го прави по-непълноценно.

Смятам, че не е по малка травмата от това да живееш с родители, които не могат да се понасят и са нещастни един с друг. Така, че когато и да се разделят ще направят правилния избор за детето.

раздели има непрекъснато не разбирам само защо повечето хора са скептично настроени и обричат брака на провал когато единят или и двамата партньори са на по -малка възраст!!!аз или го обичам или не този човек и не мисля че това се определя от фактора "години"и на 30 да се омъжа еми на 31 мога да се разведа и обратното нали така!!

kleo, защото се смята, че като си по-малък не знаеш какво искаш. Но според мен такива правила са глупости. Всеки среща подходящият човек в различен момент и е глупаво да го изпуснеш, защото си малък, или пък да се омъжиш само, защото ти е време. Аз правя нещата както ги усещам. Убедена съм, че няма да съжалявам за решението си. Напълно осъзнавам, че хората се променят и е възможно и ние да се променим , да спрем да се разбираме и т.н., но всичко което сме преживели заедно, и продължаваме да изживяваме си струва.
И на мен ми казват, че съм била малка - да, ама ние сме заедно от 7 години, живеем заедно от 2, защо да чакам да стана 30?

Ами аз мога да ви споделя от личен опит, че е по-добре ако родителите постоянно се карат да се разделят, независимо колко са големи децата, защото те ще страдат във всички случай.Майка ми и баща ми са почти 29г.заедно, но когато заедно в къщи е истински ад.Майка ми постоянно крещи, а баща ми милия е такава душица че цял живот я търпи заради нас(ние сме най-важното нещо в живота за него)и сега когато пораснахме започна вече да му писва и един ден щеше да си събере багажа и да си замине, но тя се осъзна малко и престана за известно време и добре че сега я няма, но като си дойде незнам.

Няма определена възраст за любов! Баба ми и дядо ми са се оженили на 16 и 22 години съответно и бяха щастливи наистина "докато смъртта ги раздели". Те за мен са най-добрия пример как човек може да направи "правилния избор" винаги когато го прави със сърцето си. За 22 години не съм ги видяла никога да се карат и да кажат нещо лошо един за друг. Така че мили мои любовта може да е завинаги и на 16 и 66  

Абе малко е потискащо да гледаш всичките си най-добри приятелки омъжени и повечето с деца ... а ти някак да не си направил тези неща още. Макар че аз винаги съм била на принципа "По-добре сама, отколкото зле придружена" и много внимателно съм си подбирала партньорите. И с годеника ми така, внимателно го опознавах и преценявах 2 години и мисля, че съм достатъчно зряла и разумна, за да не се втурвам прибързано да се омъжвам, водена само от импулс

Цитат на: liubopitna в 28.07.2006 15:57

Я виж ти, какво съвпадение! 
С милото планираме сватбата за май догодина и тогава живот и здраве аз ще бъда на 24, а той на 28. На мен ми се струва, че това е хубава възраст за брак (съответно за жената и за мъжа), но всъщност всичко е строго индивидуално... 

ние също сме на 24 и 28 години 
опа, излъгах, в деня на сватбата младоженецът ми навърши 29 

Според мен възрастта няма никакво значение, когато си сигурен, че човекът до теб е този, когото искаш.  Е вярно, че не винаги можем да сме сигурни, но затова аз не бързам, и все пак може би е дошло и нашето време. Заедно сме от 4 години и наистина го обичам много, както и той мен