Цитат на: Евгения в 02.09.2006 14:29

маи ние сме най-малките!сега ноември месец ще правим годеж а аз сам на 19 той на 22 ,но можеби като правим сватбата той ще е на 23 а аз на 20!

Сладурчета! 
Тогава за вас  !
 

---

Аз бях на 27, а половинката ми на 33 когато сключихме брак :-)

И на двамата ни се иска да се бяхме срещнали по-рано, но такава била орисията ни...... Не мисля, че сме закъснели!

Цитат на: Katerina в 05.09.2006 10:52

Аз бях на 27, а половинката ми на 33 когато сключихме брак :-)

И на двамата ни се иска да се бяхме срещнали по-рано, но такава била орисията ни...... Не мисля, че сме закъснели!

В никакъв случай! Мисля, че сте улучили перфектната възраст! 

---

Благодаря ти Яни ;-)

Здравейте...
Ние сме "пресни" още-преди близо 5 месеца се Бракувахме 
Аз навърших 25 години в полунощ на сватбата ни  , съпругът ми е на 27г.(все още-на 1.декември ще стане на 28г.)..

Аз ще стана скоро на 31 а той на 34.Чак сега се срещнахме,но пък затова 

ние ще се бракуваме другата година- аз ще съм на 25, а той на 32!Разликата ни е 7 години и 3 дена /нечетна разлика/ но се 
   

За ЛЮБОВТА няма възраст!!!

Важното е, че се обичате, както казваш!!!

Незнам как точно стана,но цялото ми същество крещи :Той е!

Цитат на: afrodita в 25.04.2006 15:55

Разкажете и споделете как разбрахте,че това е точният човек.
Имахте ли някакви притеснения относно да се омъжа или не?

Тази тема към нежната част от форума ли е насочена?
Защото аз лично не мисля да се омъжвам.... мисля някой ден да се оженя !

Цитат на: afrodita в 09.05.2006 15:45

А пък аз когато съм му много ядосана,започвам да си мисля,че ей сега ще му бия шута,но после
ми минава и всичко е ок.

Ами да си призная и аз реагирам така, но просто съм по-импулсивен човек... най-интересното е, че в момента в който си го помисля и осъзнавам как всъщност не мога без този човек...луда и объркана работа!! Но както се казва една от темите във форума-ЛЮБОВ и  ЛУДОСТ...

Ще споделя за мен какво се случи, може малко странно д ави прозвучи, но беше така!!!
Та значи с моята половинка един ден, на някакъв празник църковен беше (Мисля, че Рапети петък беше) излизаме от храм-паметник Ал. Невски и както съм го хванала под ръка, на стълбите... седим и гледаме, откриващата се пред нас гледка (времето беше няколко секунди, но намен ми се стори повече  )...
Сякаш някой ми нашепна, че това е "моята половинка" и така ще сме хванати за ръце и на сватбата ни!!!  

И наистина се случи, оженихме се!!! църквата беше Св. Неделя, но стояхме точно така хванати под ръка, на излизане от нея...   Съдба...

Цитат на: Яни в 08.12.2006 15:42

Ами да си призная и аз реагирам така, но просто съм по-импулсивен човек... най-интересното е, че в момента в който си го помисля и осъзнавам как всъщност не мога без този човек...луда и объркана работа!! Но както се казва една от темите във форума-ЛЮБОВ и  ЛУДОСТ...

И аз съм много чувствителна и импулсивна натура, но наистина не мога д аси представя живота без моето човече!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 08.12.2006 15:44

Ще споделя за мен какво се случи, може малко странно д ави прозвучи, но беше така!!!
.....

Аз да споделя в същия ред на мисли...Бях сигурна, че това е човека още преди да се запознаем! Просто като го видях и за части от секундата през ума ми мина, че това е моята половинка! Направих и невъзможното за да се запознаем, за което в момента сме благодарни и двамата... и както завършва Bulechka_TS - съдба!! 

Така е, Яни, Съдбата си знае работата!!! 
А и това, което трябва да ни се случи, няма да ни подниме!!!