, за което се извинявам 
Аз също много се радвам, че не съм единствената. Колежките ми повечeто приятелки от университета ме смятат за луда Надявам се във ваше лице да намеря подкрепа и разбиране. А може би трябва да си пуснем и специална тема за младите булки...

Здравейте!
Приканвам всички момичета, които са взели важното решение да се омъжат млади (18-22)  да споделят мнение.. Как смятате - трябва първо да си поживеем и да опитаме от "сладостите" на живота или за истинската любов и сериозното обвързване няма определена възраст?

С моя мъж станахме гаджета, когато бях на 18 г. И за да бъда съвсем откровена, ако нещата не бяха тръгнали сериозно щях да си поживея и да се омъжа най-рано на 26-27. Не казвам, че не съм си живяла, но човек трябва да опита от всичко в този живот. Така, че моето скромно мнение е преди да се мине към сериозната стъпка на брака, човек първо добре да си поживее и да се позабавлява

Цитат на: d_petrovska в 30.01.2008 21:43

Здравейте!
Приканвам всички момичета, които са взели важното решение да се омъжат млади (18-22)   да споделят мнение.. Как смятате - трябва първо да си поживеем и да опитаме от "сладостите" на живота или за истинската любов и сериозното обвързване няма определена възраст?

По въпроса:аз съм на 20,запознах се с бъдещия си съпруг на 18-ия си рожден ден
Не мога да кажа,че не съм готова на такава крачка в живота си,но понякога се замислям дали пък не трябваше да поизчакам.И докато мисля,стигам до следния извод:попаднала съм на мъжа на живота си и живеем заедно и какво да му кажа,заключи се в килера,че на мен ми се живее,ти ме чакай,пък аз като се находя и като си поживея,ще ти кажа.Изводът е,че ако си намерил подходящия човек значи си го искал и в това нищо общо нямат годините.Може и някой ден да си кажа "Патка с патка що не си поживя"
Но това си е мое решение

Ренка ако това е мъжа на живота ти и с него може да си поживееш аз родих първото си дете на 18 и не съжелявявам сега сме като приятелки и като тръгнем не могат да разберат коя е майката коя е дъщерята.Не съжелявам за нищо защото и аз попадах на точния човек и въпреки че вече почти 17 год сме заедно все още се обичаме !Така ,че ти пожелавам да си много щаслива!

И аз не мисля,че годините имат кой знае какво значение.Важно е любовта да е искрена.Аз лично съм на 27,но живея с бъдещия си съпруг от 4 години и когато той ми предложи бях супер щастлива.Така че akо човек е уверен в това,което прави значи това е нещото което иска.

Ние сме заедно от почти 5 години,имаме дъщеря на 3 и половина и чакаме второто.Досега несме се оженили защото незнаехме какво ще излезе между нас!Когато се запознахме аз бях на 19.2месеца по-късно аз забременях....Да почнем от там,че аз съм седмаче с недоразвити яйчници.Първият ми цикъл дойде на 17.Лекарите бяха казали,че аз НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА!!!След като разбрах че съм бременна му казах,че с него или без него това дете ще се роди,дали ще е с нас той си решава!Бях решена ако откаже да се ангажира да си го родя и да си го гледам без да искам каквото и да било от него-име,издръжка или нещо друго!Тогава той беше на 22.В този момент той се обърна и направи нещо съвсем неочаквано-каза ми "това дете е и мое!!!"Нещо което много малко момчета на неговата възраст биха направили!!!От този момент до сега той неспира да работи яко за да ни осигури нормален живот!Сега почти 5г.по-късно ние имаме жилище,обзаведено доста прилично,в кухнята и домакинството несъм лишена от никакви удобства,и всичко което имаме сме го направили сами!Е,и ние сме имали спадове в отношенията си,скандали,викове крясъци,но ако има желание всичко се превъзмогва!Той никога не ме е оставял без пари в къщи,той е ходил на работа с 2лв,но аз винаги съм имала по 20лв-ако стане нещо с детето да имам!никога не ме е лишавал от нещо което искам!както мен така и детето!А да неговорим,че просто обожава малката!И така...Специално предложение за брак съм нямала,но сега когато виждаме че що годе си пасваме,решихме да слючим брак!И ако е рекъл господ след 3 месеца ще си имаме още една прекрасна мома!

ivana много мило ми стана твоята история е страхотна
"той е ходил на работа с 2лв,но аз винаги съм имала по 20лв-ако стане нещо"просто не мога да се сдържа  евала му правя на това момче!!защото ако знаеш какви изроди има шще ти направят детето и после насила ще те замъкнат в болницата аборт да правиш!!ужасни гадни зверове не хора 
аз също съм от младите булки  с милото имаме 12г разлика и сме заедно от 5.омъжих се на 20 и не съжалявам!той е много мил човек много грижовен винаги ме пази още от едно време!приятелите ми се шегуваха че ми бил като баща!е да понякога найстина се държи малко като такъв но е нормално.сега като чакаме бебче все ме прегръща и ми вика"моите две бебчета малки " много е мил и наистина знам че не сбърках като се оженихме няма по-подходящ за мен човек!не е важно на колко се омъжваш,важното е да си сигурна че това е човекът за теб че не грешиш в избора си!това сам всеки за себе си може да го прецени!

Цитат на: renka_87 в 31.01.2008 08:22

По въпроса:аз съм на 20,запознах се с бъдещия си съпруг на 18-ия си рожден ден
Не мога да кажа,че не съм готова на такава крачка в живота си,но понякога се замислям дали пък не трябваше да поизчакам.И докато мисля,стигам до следния извод:попаднала съм на мъжа на живота си и живеем заедно и какво да му кажа,заключи се в килера,че на мен ми се живее,ти ме чакай,пък аз като се находя и като си поживея,ще ти кажа.Изводът е,че ако си намерил подходящия човек значи си го искал и в това нищо общо нямат годините.Може и някой ден да си кажа "Патка с патка що не си поживя"
Но това си е мое решение

Ренка а представи си другия вариант : един ден да се обвиняваш, че след като си се "наживяла" си пропуснала мъжа на живота си. Аз си мисля, че има жени, които винаги са били готови да имат дом и семейство. Има и такива жени, които го осъзнават по-късно. Годините са много субективен фактор. И това дали си по млад или в по зряла възраст не е гаранция за здраво семейство. Хора се развеждат и на 30 и на 40 и на 50 години. И не знаеш какво може да се случи утре, дали семейството ще е здраво или не. Важното е на този етап да се обичате, да си помагате, да се разбирате.
А хората винаги говорят...

Много си права Zahira
Забелязала съм,че хора на 35 год ми казват "Ами да то ти е време вече"
Докато тези на моите години ми казват "Ти да не си луда,да се заробиш от млада"
Какво значи да се заробиш???Аз ще се омъжвам!!!Като не сте срещнали човека с когото искате да споделите живота си,какво разбирате?Да не би да има някаква определена възраст,когато трябва да се жениш.На такива хора отговарям "Ами кеф ми е сватба да правя,да друсам хорце,а пък вие като не ви харесва,не идвайте!"Без много обяснения,че много бързо паля моторетката

малее Рени сякаш случам моите си приятели!всички и до днес сякаш ми се "подиграват"че съм се заробила на 20!!всеки сам решава за себе си!никога не бих казала на някого "неее ти си луда как може на 20г да се жениш!"аз имам познат който предложи на приятелката си да живеят заедно (за сведение то е на 20 тя на 21)той живее сам в къща!и се издържа работейки е не печели много но шапка му свалям че и предложи такова нещо!в последствие се разделиха но вината си е нейна!но идеята ми беше че няма нищо лошо щом се обичат и искат да бъдат аедно няма какво да се интересуват от приятели родители и така нататък в крайна сметка това е нашия живот и никой няма право да го живее вместо нас

Да повечето набори реагират така:
"Ти си луда!!! Кога ще живееш? Защо се заробваш така от млада, на стари години ще почекнееш! Не ти ли се живее?"
Като,че ли брака на всяка цена е мъчение. И сте прави момичета, че момента идва тогава когато срещнеш подходящия човек, а не по изградените стереотипи на обществото и по план график.

kleo_20,наистина звучи доста невероятно на фона на "днешните младежи",но си е самата истина.Винаги е бил грижовен и мил с мен!И като казвам,че имам по 20лв. на ден...в никакъв случай неказвам,че ги харча!Купувам нещо за ядене или ако не се налага ги пазя,но той нетръгва на работа без да е сигурен,че имам пари!Винаги мисли какво може да стане докато го няма и се подсигурява!!И...честно казано е имало случай да имаме само 5лв и той ми ги оставя и трягва на бачкане без нито една стотинка!Там какво прави незнам,но и никога не ми е казал..."имам да връщам защото бях без пари!"До сега такова нещо несъм чула!!Наистина мисля,че мъжът ми е страхотен!А и има и нещо друго което е също много важно за една връзка и един брак...СЕКСЪТ.Много добре си пасваме с него!Много хора казват "сексът е без значение"
ДА ама НЕ!Има значение и то много голямо!Ако нещо липсва в къщи търси го другаде!!

И аз си мисля, че е от голямо значение. Затова винаги съм се чудела едно време като са се женели и са чакали първата брачна нощ...недай си боже да имат някакви различия в това отношение общо взето целия им семеен живот е обречен на провал. Сексът е много важен за хармонията в една връзка.

съжалявам но аз не мисля че сексът е от значение!!ха че какво ако мъжът ти с извинение не може (сещате се какво)е кво ще се разведете ли това е безумие!!аз не бих оставила мъжът си само за едния нагон!!приемам го такъв какъвто е!особено когато има голяма разлика и момичето е на 20 мъжът на 30 е нормално тя да иска повече от него нали така!(както при мен и не се срамувам от това)ние примерно не се интересуваме толкова от секса по добре ни е да се гушнем и да заспим!