И аз още преди да го опозная дори мъничко знаех, че това е моят човек. И аз не знам защо, смислено обяснение нямам, но така чувствах и времето засега показва, че съм била права-с друг по-точен за мен не съм била 

Аз ще съм на 25, а той на 24, когато сключим брак следващата година. По-млади съпрузи са традиция и от двете страни на семейството.

Цитат на: didibaby в 15.12.2006 18:38

Аз ще съм на 25, а той на 24, когато сключим брак следващата година. По-млади съпрузи са традиция и от двете страни на семейството.

Ами идеално сте си!Браво да сте така  цял живот

Да ви призная ние не сме се опознавали много много  .На мен ми трябваха няколко дена а той казва че от пръв поглед е решил , че аз съм жената.както и да е .Един месец след като се познавахме решихме да се оженим,така че се осланяме 100% на вътрешното усещане че сме намерили точния човек.А и човек никога не е застрахован от провали.

Цитат на: fiibi_bg в 16.12.2006 15:03

...А и човек никога не е застрахован от провали.

Така е за съжаление...Но човек не знае какво печели когато губи!
Има случаи когато вторият брак е с пъти по-успешен!

Ако всичко върви както сме планували, другата година, когато (по план) е сватбата, аз ще съм на 22, а той на 30 (или 31 - роден е септември) 

Аз бях на 19 ,а съпругът ми 23!!!

Когато започна връзката ни, не предполагах, че след толкова време все още ще сме заедно и че ще сме стигнали толкова далече в отношенията си. До този момент той все още ми е интересен, копнея да го видя, да се докосна до него, да усетя дъха му по кожата си 
Разбрах, че той е мъжът с главно "М" със сърцето си, а не с разума 

ние се познаваме от 8години.в началото бяхме заедно за 1год и след това той замина за 2год,през които съм го чакала ,но сега не съжалявам,защото и той е копнял за мен както аз за него.а аз честно казано не вярвах,но когато се върна всичко се обърна на 360 градуса,беше по-хубаво,по-красиво и по-щастливи от всякога.тогава разбрахме,че това съм АЗ и ТОЙ

Както писах в една друга тема нас съдбата ни събра.Бяхме дълго време само приятели аз си имах друг, но все се случваха неща които да ни накарат да се обадим един на друг и да се видим. И така 2 години съдбата ни казваше " Това е полувинката ти! Не я изпускай..." и ни даваше какви ли не знаци, че е истина, а ние като слепи се дърпахме и си казвахме, че не е истина. Докато една вечер някой ме  и аз го целунах без да знам какво правя.
Разбирах,че е Той всеки път като ме погледне, всеки път когато ме прегърне и ми каже обичам те.

а ние с моето сланчице сега като се сещаме за живота си преди да се съберем и направо не можем да повярваме че много скоро ще се женим ,защото се познаваме от много малки и никой от двамата не си е представял че може да се "забърка" с другия!Но СЪДБА!а и двамата знаем че сме един за друг още 2-3 месеца след като ходихме и още тогава знаем че един ден ще се оженим даже сме си правили планове за самата сватба, без да имаше предложение и прастен.те и двете последваха после но...........не беше нищо неочаквано!

Всичко е СЪДБА!!! И случайни случайности НЯМА!!! Това е!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 03.01.2007 17:18

Всичко е СЪДБА!!! И случайни случайности НЯМА!!! Това е!!!

Така е! Ние винаги си го повтаряме. На мен ми отне малко повече време отколкото на него, за да осъзнаем че сме намерили другата половинка в живота си. А като се стигна до предложението за женитба, въобще нямаше време и място за съмнение!

Цитат на: didibaby в 03.01.2007 22:03

... въобще нямаше време и място за съмнение!

Наистина е така! Стига да осъзнаем, че ТОЧНО това е наштата половинка и да не я пускаме НИКОГА да си отива!!!