а какво стана с разврата, не вкарваш ли от време на време някоя друга нотка, за по-интересно!

ами развратих се с него от самото начало, уж за една вечер и ето на докъде я докарахме     

Цитат на: fanimira в 16.05.2007 08:55

права си , бебо, ти наистина трябва да забравиш лошото защото имаш и рожба, на която все пак той е баща, а доакто порасне достатъчно за да разбере защо се е случило така ще мине доста време. И когато този ден дойде, ще и разкажеш спокойно и ще и дадеш шанс да разбере и избере! Но аз съм сигурна че тя ще оцени, всичко което си направила не толкова за себе си колкото за нея!
а сега за всички ви е празник

Благодаря ти мила и съм почти сигурна в това,за оценката,а за празника съм сигурна на 100%

BEBO празникът е такъв, наслаждавай му се на 100 процента, въпреки че те очакват още един милион и повече празнични моменти, които ще те карат само да се усмихваш и да бъдеш щастлива, което си заслужила напълно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Цитат на: ina_lemon в 18.05.2007 08:55

никой не може да знае какво ще стане след години, да не сме врачки.Важното е да се чувстваш изпълнен и доволен с човека до тебе.Моето лично мнение е, че човек трябва да си поживее преди да се обвърже, защото така никога няма да се замисля какво е пропуснал в живота си.Аз точно така направих и ми е супер.А смоето момче се запознахме в началото на едно лято, за което аз бях решила че ще е много развратно, ама на, на вторият ден и хайде.Сууууууууууууупер!

Това все едно аз съм го казала. Съгласна съм с теб че всеки трябва да си поживее и като е готов на тази крячка - да го направи! Да е взел решението, че е готов да се обвърже /ако ще и за цял живот/ 

Скъпа Mihi първо здравей. Надявам се да започнеш да пишеш на кирилица като всички останали- по-приятно и лесно е за четене 
Иначе аз бих те посъветвала първо с твоето момче да утвърдите връзката си и тогава да пристъпите към брака. Ако вие сте толкова влюбени един вдруг немисля, че ще ви раздели това реме. Но щом имаш някакви съмнения.... според мен просто изчакайте. Може скоро да ви се отдаде възможност да заживеете заедно.

Mihi, всичко в живота е толкова индивидуално и уникално, че каквото и да те посъветваме сега едва ли ще отговори напълно на въпросите ти! Виждала съм и 7 годишни връзки да се разпадат заради разтоянието, но аз лично съм изпитала обратното, бях студентка 4 години в друг град( последните 2 лета в чужбина т.е . около 1 г общо напълно разделени), но от всичко това както ти казваш още повече се привързахме един към друг!!!!  ако сега имаш някакви съмнения относно сватбата не я правете сега! Когато моментът дойде ти сама ще го усетиш. Успех

Mihi , добре дошла и от мен. Знам че тоиз форум ще ти бъде от голяма полза, независимо дали искаш да разбереш от къде да си купиш нещо свързано със сватба, или просто да потърсиш подкрепа от нас.
А сега по твоите въпроси. Църковни бракове не се правят само в събота, просто е предпочитан ден защото и неделя е почивен и за гостоте ще е по конфортно да си поспят до по-късничко, от колкото да стават за работа и на сватбенето тържество да си тръгнат рано рано именно заради факта че на другия ден са на работа.
За това дали разтоянието ще ви раздели и дали брака ще бъде сигурност, това е толкова химерно. Ако двама души не са си били верни и сплотени(НЕ визирам теб) един подпис няма да ги накара да се променят. Ако са близки и се обичат и са влюбени(сега визирам теб) брака ще е едно естествено продалйение и развитие на връзката им. Разстоянията често карат хората да копнеят повече един за друг, и да оценяват половинката си. Така че щом сте влюбени и се обичате и двамата искате този брак-СМЕЛО НАПРЕД!

Mihi здравей и от мен! Аз ще подкрепя мнението си с един личен пример (всъщност не съвсем личен, но на сестра ми). Сестра ми е омъжена вече 8 години и със съпруга си живеят все още разделени: тя е в Пловдив и гради кариера, а той е в София и също гради кариера. Това започна в началото уж временно, но така се стекоха обстоятелствата, че се наложи да продължи повече и даже не му се вижда скоро края. В началото и при тях това доведе до сближаване, но с течение на времето започна все повече да им тежи и да отдалечава интересите им. Не казвам, че не са щастливи, но определено биха могли да бъдат много по-щастливи ако са заедно. Другото неудобство на такава далечна връзка е че докато сте разделени няма да е удобно да си направите бебче (не знам дали сте мислили по този въпрос, но реших също да го спомена).

Не искам да те отчайвам с това свое мнение, но понеже виждам че дългосрочния ефект на далечна връзка не е много благоприятен за брака (поне в случая на сестра ми) те съветвам да изчакате с тази стъпка докато имате възможността да заживеете заедно. Или пък можете да помислите за алтернативен вариант. Например можеш да потърсиш дали предмета който учиш се предлага в града където той работи и да отидеш да учиш там.

Желая ти УСПЕХ!!!   

Благодаря на Prin4ipessa, Little_Sweet_Didka, fanimira i Юлия за откровените мнения!    
За първи път участвам във форум и е много приятно. 

А относно съмненията, понякога си мисля, че може да се изчака, защото винаги съм искала след като се омъжа вече да бъда неразделно свързана с моя съпруг и да си имаме бебче (както се и предполага), но просто искам да извикам със всичка сила "ДА, готова съм за тази стъпка дори и да трябва да се разделяме за по 1-2 месеца по време на лекциите". Другите 2 варианта са или той да се примести при мен на същата длъжност (което ще е трудно, но не и невъзможно) или да премина в задочно обучение, в името на семейството (въпреки че редовното си го предпочитам). : girl_in_love/color]

Мила Mihi, личи си че си пламенна и смела жена, затова мисля че независимо какви съвети ти даваме е най-добре да послушаш сърцето си. Няма по верен съветник от повика на сърцето ти, повярвай ми!   

Цитат на: BEBO_SN в 31.03.2007 15:13

При нас нещата също станаха малко бързичко-познаваме се от 6 години бяхме гаджета но аз го оставих защото още не беше пораснал / на акъл/ а искаше семейство и тн. а знаех че неможе да го поддържа защото сам неможе да се гледа камо ли още 1-2 ма души. И така после срещнах един мухльо който е с 14 год по-голям от мен и нещеш ли още на третия месец от началото на връзката ни аз вече бях бременна / тогава бях на 18 години/ .Като се роди детето / да ми е жива и здрава дъщеричката - на 2 и 10 месеца е/ аз видях че този човек не заслужава да му слугувам а той да ме бие да ходи по чуждо и да гледа как да ми вземе и последния лев а детето да стои гладно.Нали знаете,0че е дна жена може да изтърпи всичко,но не и детето й да страда и затова с големи скандали и тормози аз го оставих.След месец и половина някъде аз пак се срещнах с бившият ми приятел/ сега мой бъдещ съпруг/,въпреки че го бях зарязала преди повече от 2 години той се отнесе с мен като с приятелка и отново успя да ми замотае глават,но вече беше късно-той се бе влюбил в друга и пак се разминахме.Въпреки всичко аз винаги бях до него и търпеливо изчаках година и половина за да осъзнае че онова момиче не е за него- тя го цедеше и му харчеше само паричките/все пак говорим за 17-18 годишна/,а той сега е на 27години.И след като се разделиха след малко по-малко от половин година той се пренесе у дома-на 7 юли 2006г. Много добре се разбираме и зачитаме мнението на другия и така януари месец майка му ни спретна изненада и каза,че ни е запазила дата в гражданското за 7.7.07 защото носело щастие и тн.След малко размисъл от негова страна той реши че това ще е нашата дата, а между другото през целия период от юли 2006 до януари той не е спирал да ми предлага брак,но все дотам стигахме.Родителте му са възрастни и явно затова бърза жената,за да види и нейният син женен. Сега си живеем щастливо тримата-дъщеря ми/която той приема по-скоро като негова/,той и аз.И нас нашите приятели като научиха за сватбата ни питаха да не би да съм забременяла и в магазините постоянно,особено за роклята "искате ли да отпуснем-не сте ли бременна?" Благодаря на тези които ще го прочетат за търпението и Ви желая на всички цялото щастие на света с вашите половинки.
Не обръщайте внимание на мнението на хората

Ти си една истински смела млада жена!Възхищавам ти се!Най-вече,защото си решила на 18г да родиш бебето,а после да се разделиш с баща му.Да осъзнаеш,че заслужаваш нещо по-добро,е лесно.Но да си го извоюваш не е лесно.Браво!

Ти си една истински смела млада жена!Възхищавам ти се!Най-вече,защото си решила на 18г да родиш бебето,а после да се разделиш с баща му.Да осъзнаеш,че заслужаваш нещо по-добро,е лесно.Но да си го извоюваш не е лесно.Браво!

Благодаря ти мила