03.04.2018 10:32
О, това за греховете към децата си е лично усещане
Майка ме е пуснала на ясла 2 месеца преди да направя 2 г. и се обвинява до ден днешен. Организацията, в която тогава е работела, отдавна я няма. Съответно дори и някой тогава да е казал "Браво!", сега на нея й остава една горчилка.
В същото време обаче помня в градината как редовно аз бях последна или предпоследна. Татко редуваше смени, майка вече работеше извън града (вече е в града и има квартал там, но тогава си беше пущинак). С една приятелка сме си говорили - и тя със същите спомени. Сега може да си позволи да я издържа мъжа й и тя си гледа детето. Пуска малкия почасово в групи, но няма намерение скоро да заработи макар и с цената на много нерви около гледането на малко зверче. Малко другата крайност.![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
То много пъти сме си говорили за подходящия момент за дете - преди, по време или след кариерен напън. Един път говорихме с ин-лоу по телефона и й казах, че трябва да затварям, защото ще тръгвам към градината, а тя реагира, че съм взимала кокона рано. Ами то бивАло да съм в майчинство и да я взимам в 7 без 15 вечер
Ин-лоу го раздава жертва, че цяла година е гледала дете и сега се е отдала на кариера. Няма лошо! Обаче ми стана супер тъпо, когато деверът разказа как на едно тържество в градината не успели да отидат, за да видят племеника.
Госпожата после ги привикала и двамата да ги нахока хубаво.
Били единствените родители, които не са отишли. Егати - все едно другите не работят ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
А за обещано и недадено - то моята работа не е супер сложна, ако си решил да я работиш. Обаче са големи обещания и нищо насреща. Сума си народ се изреди по време на първото ми майчинство, ако ще и да намира Алита под път и над път. Такова текучество беше, че шефът не можеше да хване спатиите кой какво говорил с кой клиент и какви сделки са се сключили. Това и заслужават такива работодатели пък дано се замислят защо хора кандидатстват пък се отказват после.
Майка ме е пуснала на ясла 2 месеца преди да направя 2 г. и се обвинява до ден днешен. Организацията, в която тогава е работела, отдавна я няма. Съответно дори и някой тогава да е казал "Браво!", сега на нея й остава една горчилка.В същото време обаче помня в градината как редовно аз бях последна или предпоследна. Татко редуваше смени, майка вече работеше извън града (вече е в града и има квартал там, но тогава си беше пущинак). С една приятелка сме си говорили - и тя със същите спомени. Сега може да си позволи да я издържа мъжа й и тя си гледа детето. Пуска малкия почасово в групи, но няма намерение скоро да заработи макар и с цената на много нерви около гледането на малко зверче. Малко другата крайност.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
То много пъти сме си говорили за подходящия момент за дете - преди, по време или след кариерен напън. Един път говорихме с ин-лоу по телефона и й казах, че трябва да затварям, защото ще тръгвам към градината, а тя реагира, че съм взимала кокона рано. Ами то бивАло да съм в майчинство и да я взимам в 7 без 15 вечер
Ин-лоу го раздава жертва, че цяла година е гледала дете и сега се е отдала на кариера. Няма лошо! Обаче ми стана супер тъпо, когато деверът разказа как на едно тържество в градината не успели да отидат, за да видят племеника.
Госпожата после ги привикала и двамата да ги нахока хубаво.
Били единствените родители, които не са отишли. Егати - все едно другите не работят ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
А за обещано и недадено - то моята работа не е супер сложна, ако си решил да я работиш. Обаче са големи обещания и нищо насреща. Сума си народ се изреди по време на първото ми майчинство, ако ще и да намира Алита под път и над път. Такова текучество беше, че шефът не можеше да хване спатиите кой какво говорил с кой клиент и какви сделки са се сключили. Това и заслужават такива работодатели пък дано се замислят защо хора кандидатстват пък се отказват после.
. Днес ще видя... 
За тържеството тъпо, но ще си трая, че не се знае кога дали и изобщо и нас ще ни пускат за такива мероприятия...всички работят, да, но в различни фирми, с различна отговорност и не винаги се получават нещата за съжаление 
Само ако и двамата са правили животоспасяващи спешни операции са извинени, ама май не е такъв случай.



Аз нещо съм на вълна цикламено. С кеф бих си купила такива обувки, но да видим кога ще намеря. И летни ботуши за пролетно време искам
Сега възраждам един стар мой стил на гримиране - преди време доста комбинирах розово със синьо и бяло или розово и сиво. Не говоря за крещящи или силни цветове, а за светли, бебешки.

