За Пловдив твърдо и аз съм за паркиране пред Тримонциум. Обикновено препоръчваме влизане в града по стария път за София /пътя за Карлово/, оттам все направо до Тримонциум. По пътя виждате вляво Панаира, после по моста на Марица /вдясно/ пешеходния закрит мост, дето прилича на влак

, след това, пак вдясно по движението е Банята, чудесно запазена /поне отвън/, идвате до Тунела и виждате как е копан в хълма, както и част от Стария Град.
На паркинга на Тримонциум, понеже сигурно има нужда от тоалетна, може да се качите на най- високия етаж в хотела, където има лоби- бар. Гледката е невероятна- хваща Главната и Античния театър, както и разкопките по Виа Милитари /най- голямата улица от римско време/. По стените има снимки от 50-те и 60-те, как е изглеждал града със старите тролеи, сгради от Сталинския период, Градската градина и Панаира. Може да пиете турско кафе, което в целия град, включително и турските сладкарници е отврат
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Минавате покрай Пощата, обръщате се назад и виждате Партийния дом, недоразумението на тогавашните архитекти, което прилича на среден пръст /ансамбъл Тримонциум, Партиен дом и Военен клуб/ Пред Пощата има много магазини, от които да се купи Пътеводител. Струва си, ако не ползвате организиран екскурзовод. При интерес, може да видите разкопките от римско време, а в единия подлез има прекрасни мозайки и картинна галерия. По Главната се върви с вдигната глава, покривите са интересни с много скулптури. Малко преди Джумаята се влиза в един от най- старите молове и в подземието се намира част от едната дъга на Стадиона. На Джумаята може да слезнете до малката дъга на Стадиона, има снимки с разяснения кое от кога е. По определено време прожектират филм, но скоро не съм ходила и не зная цени и разписание, но мога да погледна. В Джамията може да се влезе, ако не е петък, входът е безплатен. Има интересна турска сладкарница, но в последно време интериорът и е изцяло от индийски магазини.
Ако са от младите туристи и си падат по хепстърски неща, продължавате до Капана. Пълно е с кичьозни магазинчета за ръчни изделия, еко и био пекарни за хляб и ресторанти, дето си гледат зеленчуците в двора и жива бира. Два с два столовете не са еднакви, чаши и посуда - също. За мен интересен е един турски ресторант, малко сгъчкан, но готвят страхотно. То в Капана само на запръжки и дюнери мирише по принцип

. Ако искате, хапвате там някъде и после се отправяте към Стария Град. Ако прескочите Капана, както правя с гости на моя възраст, директно от Джумаята се качваме към Стария Град. Вляво е ресторант Филипополис, кухнята си струва, залата е почти мутро- барок, но градината е с прекрасна гледка сред зеленина, с поглед към забързания трафик под Тунела /минали сте вече на идване/. Към ресторанта има картинна галерия в стара къща от Възраждането. Горещо я препоръчвам, после почти няма смисъл да влизате в Етнографския музей. Ако се намъкнете и в Обредния дом /Мери-ми/ и видите таваните и залите, направо е удар в десетката. Следват задължителните:Хисар Капия, църквата Света Марина, магазинчетата на Мегдана и поглед към най- красивите къщи, качване на хълма и изглед към града, Античния театър и обратно. Старият град е пълен с красиви кафенета, вътре в дворовете.
Китаецът, който ни беше последен гост, искаше да види задължително социалистическите забележителности, та с такси отишли до подхода към Бунарджика и после пеша до върха да видят Альоша и костницата на руските войни от Освобождението. Пътьом са хвърлили поглед на една летяща статуя на СЪЕДИНЕНИЕТО, след Бунарджика, пак на такси до Братската могила /пак интересен социалистически паметник/ и кривнали към Гребната база.
При здрави крака и пикочни мехури, без обиколка из Капана и сядане по заведения и разтакаване из сувенирни магазини, времето стига и за отскок до Бачковския манастир. При този вариант обедът е извън града.
Звучи неясно, но сега нямам време да пускам линкове. А, специално за китаеца намерихме хотел със соц звучене и размах, ако представлява интерес.
