Цитат на: Vivi20 в 25.04.2018 16:40

Мери ми, щото ще се изпокараме, ако някой не отстъпи, особено като обсъждаме такива тежки теми.

Не е нужно да се караме, а да се чуваме (= да искаме да прочетем още една гледна точка). Точно като Мери Ми мисля за цветовете на цветята и не само.

Пък да ви хвърля в друга посока, защото сега си говорите само за ДНК? Освен "амбалажа" във всеки човек има и душа? Тя при кого идва при биологичната, при сурогатната майка? От къде се взима? Или както сега е модерно да се казва (визирам все по честите статуси с благодарности към бебета, които си избрали точно тези родители), душата коя майка си избира? Познавам няколко осиновени възрастни, на всичките в живота нещо им е било отнето и всеки си е изградил някакъв тип защита от ( вероятно в някои случаи неосъзнавана) болка от преживяното.

Айде ... отлетях 

Киви, ей ти тема върху, която не съм мислила  Ще я посънувам довечера и утре ще излезна с позиция

Цитат на: Kiwi в 25.04.2018 17:05

Не е нужно да се караме, а да се чуваме (= да искаме да прочетем още една гледна точка). Точно като Мери Ми мисля за цветовете на цветята и не само.

Щото има много недоспали мами и не всички са толкова дзен, аххаха.

Извинете ме, но аз ще хвърля много по-висока топка. Но Киви ме провокира да го напиша.

Имам приятелка, която вижда мъртвите. Един ден ми каза, че баща ми постоянно стои над главата ми и казва да отида на лекар, защото познава бебето ми и вече е време да ми го праща.
Сигурно вече ме мислите за луда, но има и още. Записах си час. И тази приятелка ми вика "тази дата е много специална за баща ти". Аз викам, че не е, с нищо не я свързвам, да не се бърка с нещо нейно си. Баща ми казал да попитам майка ми. Звъня аз, супер с ирония приемаща, и питам. И мама вика "това е рождения ден на леля ти" - сестрата на татко. Е тук вече лекичко ме побиха тръпки.
Та не знам бебето коя майка избира, но сигурно я избира!

Не мислех да го пиша, когато се случи, за да не ме помислите за откачалка. Но темата ме отведе. Киви е виновна!

Това е много силно. О_О Аз съм без думи, но такива неща ги вярвам и много ме впечатляват. Според мен си късметлийка, че познаваш това момиче.

Аз си отговарям съвсем просто и практично - избрали са си точно това, което са искали: да дойдат на този свят, да изпитат раздяла, да донесат радост на някого.
Ама пак остава въпросът доколко имат право на избор душите и кога ембрионът от деление на клетки става душа
Рат, при кръвосмешение /ако синът ти се ожени за момиче с твоя донорска яйцеклетка/ , опасностите идват от пренасяне на наследствени болести. Те ще са първи братовчеди, в миналото, в затворени общности, както и за да се запазят власт и финанси, това е било често срещано. Човешкият род не се е затрил поколения наред. Вероятността за проявяване на генетични увреждания се мултиплицира обаче. Доказателства са кралските бракове с предаване на хемофилия и идеотизъм.
Чери, на мен също би ми било интересно да чуя твоето мнение, колкото и различно да е от моето, примерно.
Аз да ви кажа, гледам по HBO един сериал "Голяма любов". Хванах се по името, че ми се гледаше нещо блудкаво сантиментално. Пък то да излезе за многоженство... Много интересно, сега вече нямам еднозначно мнение по въпроса кой и защо постъпва така, въпрос на отговорност или безотговорност, на сила или безсилие е . Понеже съм си аз и винаги търся нещо забавно и в най- тежките ситуации, голям смях му дръпнах, като в къщата дойдоха 4 свекърви. Ужас ви казвам, човек една от тях трудно издържа, а те цели 4 бройки.  

Цитат на: svekarva в 25.04.2018 18:28

голям смях му дръпнах, като в къщата дойдоха 4 свекърви. Ужас ви казвам, човек една от тях трудно издържа, а те цели 4 бройки. 

Оле мале, това не всеки може да го преживее 

Ооо Мери ми, що призоваваш звяра 

Виви имах съученичка осиновена, и каза един път аз имам зелени очи, ама никой няма такива в семейството, ей тогава ми стана супер мъчно и си пролича че не знае.

За осиновяването не мога да си определя мнението вече след като имам дете. Имах една позната която вече имаше дете и претърпя загуба и решиха че искат да осиновяват. Подадоха документи, междувременно забременея отново и роди. Обадиха им се че има дете за тях, ромче. Взеха го веднага. Голям ужас беше интегриането му. То на 3г, не говори, беше мазало ако навсякъде, беше отглеждано в турско семейството и разбираше само турски. Биологичните деца и бяха руси и със сини очи, туй малкото черно като маслинка. Не издържаха тук и се преместиха в чужбина, не знам как са сега, но като я гледах през какво минава не бих взела лесно това решение, защото те доста лесно го взеха и не бяха подготвени ама грам.

За сурогатството също ми е много колебаещо, не знам как се свързваш с дете което не е било в корема ти 9 месеца, когато липсват хормоните, майчиния инстинкт развива ли се?

Нямам търпение за уикенда, ще гледам 2 епизода на прислужницата!!!

Привет!

Аз знам за жена, която е износила на друга в България. Заобиколили са закона, без значение как. Жената преди това имаше няколко опита ин витро и едно дете от ин витро. След като износи на приятелката си детето, забременя естествено. Може би от този пример дето е реален съм "за", но не и без законова рамка. От последните месеци съм скептична да се дават мнения без да си преживял нещо. В края на бременността си изпитвах много отрицателни чувства как тялото ми е предало мен и детето ми и ни е накарало да се борим без да има и едничка причина, която да е довела до това и не съм сигурна дали гледам със същите очи на бременността.Въпреки че искам и още едно дете не знам как ще се преборя със страха и всички негативи и ако има възможност някоя жена да ми го износи, бих го пожелала, но може би ми е твърде прясно всичко

За осиновяването съм на мнението на Надето. Имам примери- осиновено момиче на моята възраст, майката я засипва с внимание и любов в отговор, на което тя какво ли не опита от вещества, къде ли не се начекна и колко любови смени и аборти направи само те си знаят. Все си мисля, че това е и генетично заложено. Другият пример е с осиновено детенце в семейство на професори, ами не му се учи на детето, не може да стигне и средното ниво, а от там става разрив. Колкото и любов да даваш тя не винаги е достатъчна. Скоро даваха за циганче осиновено в Италия, кон му купили, ментор от църквата му назначили, психолог, то си иска мизерията и беззъбата майка циганка с 20 деца. И да, може и собствените деца да създават проблеми, но тук никога няма да е изчистена ситуацията, осиновителите ли са сбъркали или природата просто е по-силна.  

Адиктед, ще мине това чувство на страх, забравя се, даваш си кураж и ще стиснеш зъби някой ден и ще кажеш миии заслужава си! Кажи как сте иначе?


За осиновени пак, едни наши далечни роднини живет в Австралия, 15г нямаха деца, там било невъзможно да осиновят. Осиновиха си тук (да се чете мойто тук), с много връзки, дете от интелигентни и млади родители. Брех минаха се години това дете расте, прекрасно и ми прилича на някой. Наскоро разбрах че е от сестрата на една моя приятелка. Наистина интелигентно семейство, родителите лекари, ама тя много беше избесняла в тийн годините та беше забременяла от един никакъв, разделили се и го дали за осиновяване. Та истории всякакви

За това се махат хората с осиновени деца или в друг град, или в чужбина. С тези предразсъдъци, няма как да се преглътнат приказки, подхвърляния и т. н. Споменах на мъжа ми тая тема, и ми разказа за момиченце, дето го тормозили в училище задето е осиновена, така е и научила. Ужасно ми се струва, да си мислят, че човек няма да стане от теб, защото си циганин или нещо такова.

Изчетох ви, много тежки, но и интересни теми... Булче, аз не знам дали майка на дете от сурогатство, ще има майчин инстинкт, но с очите си видях майка на дете, която го е износила от донорска яйцеклетка и донорски сперматозоид, че нямаше и капка инстинкт.. И мъжа, и жената, които ще отгледат това дете, го гледаха като все едно е чуждо... все едно са им го дали на сила, а не са го искали.. те не го докосваха изобщо и не беше от страх.. те бяха донесли 1 сак с дрешки, които бабата беше изпрала предния ден, за да реши акушерката, какво да му облече.. ужасна история.. Та, майчинския инстинкт не знам дали е само след хормони при бременност, тая определено го нямаше... може би е до желание, осъзнатост и сърце..

Най-близкият приятел на Илиян, всъщност е дете на първа братовчедка на майка му, там пък е преотстъпено дете.. или как да кажа.. осиновен е от леля си.. всички са наясно, но такава любов между майка и син (осиновителката и детето).. възхищавам се всеки път.. той казва на биологичната си майка, лельо, макар да се виждат много рядко, защото те живеят в Нова Зеландия..

Леля ми има един куп ин витро опита, накрая нищо.. другата сестра на майка ми има две деца, 3 аборта, за които ние знаем.. и съм я питала, дали е предлагала на леля ми, да износи дете, което да й даде, уж да, но леля ми отказала.. знам също и че не искат да си осиновят.. приемам решението им и честно казано, се радвам, че са успели да преценят това, че не биха обичали или по-скоро не искат да рискуват с това, да не обичат, дете  (осиновено или износено от друг), както свое собствено... Майка ми има колежка, която осинови детенце и винаги явно е обичала и се е радвала повече на племенниците си..  

Аз не бих станала сурогатна майка, но не отричам това и смятам, че ако е вариант за дадени хора да имат дете, то нека се случи така.. бих дарила яйцеклетка, но процедурата е доста сложна, не е просто отивам на преглед и ми вземат яйцеклетка.. за осиновяването наистина не знам.. замисляла съм се, но сякаш няма да мога  

Здрасти

Много сте сериозни днес.

За циганчето да кажа, че майка му, набор '62, има 12 деца и 50 внучета. Свекърва ми, набор '62, има 2 деца и едно внуче. Бъдещето ми се струва доста мургаво.

За осиновените деца ми е малко болна тема. Наши роднини осиновиха дете, когато бях малка. Винаги имаше дистанцирано отношение към него. Аз не съм осъзнавала неща, когато бях на 8-9г, но имитирах това поведение (от този период го помня най-добре). Осиновителите му мога да ги определя само като гадни хора и се държаха гадно с него. Много зле се чувствам, че съм се държала така зле с дете, което нищо не ми е направило. Беше много умно дете, рисуваше много хубаво. Сега знам само, че е разведен. Кофти съдба - майка ти те изоставя, защото си десетото ѝ дете и след това попадаш на тези гадни хора.
А гледали ли сте филма "Невероятната история на Тимъти Грийн". Измишльотини е, ама е разчувстващо. По днешната тема е.

И една провокация към Рат А какво мислите за сурогатните деца на Кристиано Роналдо. Чувала съм, че са за да продължат прекрасните му гени.

Какво да ви кажа момичета, каквото и да кажа няма да мине без “ще видиш ти един ден“.

В случая позицията ми е лична и като човек минал през ин витро. Двете ги разграничавам.
Познавам осиновени хора - на моята възраст. Едното момиче ми е най-добрата приятелка. Познавам семейството, познавам нея, детето и, мъжа и. И като казвам познавам, нямам предвид срещали сме се, а им знам всяко изречение.
Това момиче е най-балансирания и спокоен човек, когото познавам. Прилича и визуално и по характер на майка си повече, отколкото аз на моята. Другото момче, не го познавам толкова добре, но е доста успял мъж и определено е видно колко уважава семейството си.
Така, че за мен теорията на Надето не е валидна.

Аз съм за осиновяването и против сурогатството, ако трябва да ги определя в една рамка.

Когато разбрахме, че имаме някакъв проблем, аз веднага предложих осиновяване. ММ не пожела.
Предпочитах го пред ин витро. Нямам претенции, че ми е толкова ценен гена, че сакън да не се затрие.
Нито моя, нито неговия. Хора като хора.
Общо взето ситуацията аз я виждам така - голям зор за наше дете. Тъпчене с инжекции, хапчета, ходене по лекари, треперене за резултати и всичко това -без гаранция. Само нервите бяха гарантирани.
За мен имането на деца е супер егоистично явление.
Добре, че света не мисли така, че щяхме да сме се затрили като вид.
Егоистично, защото - странно ми е как хората имат самочувствието да създават изцяло нов човек, по свой образ и разбиране.
Е точно изхождайки от това, аз бях за осиновяване. Ей там, навън е пълно с вече създадени деца, които чакат някой да ги обича и да се грижи за тях. Които не са избрали да са тук, но са факт и ще живеят живот плащайки чужди грешки и безотговорност.
Защо да губя време, нерви, емоции в правене на дете, като мога просто да се наслаждавам на отглеждането на вече родено и да знам, че съм променила света за някого.

За сурогатството - както казах, хич не ми дреме за ДНКато, тоест в моите очи то тотално се обезсмисля.
Да помогнеш на близък с пари, с имот, с помощ за еди кое, ама.... айде моля ви се, прекалено ми идва, извратено ми идва.
И изречението "за някои жени само това е варианта" не ми звучи нормално. Човек или може или не може да има деца. Всякакви други еквилебристики, са плод на тръгналия към саморазруха свят, в който живеем. Наистина мисля, че хората трябва да умеят да приемат фактите.
И наистина мисля, че амбицията и желанието трябва да имат граници. Говоря за биологични амбиции.

И все пак се оказва, че всеки има неприятни наблюдения над осиновените деца. За това ще внеса и нотка на позитивизъм.
На дете, на което е обяснено на 3 -год. възраст, че е осиновено (според мен най-правилната възраст), във втори клас с подигравка му подхвърлят "ама ти си осиновена!", а тя без страх казва "знам"....и ги е облещила.

А относно мургавото бъдеще - не знам как е по другите части на България, но тук при нас статистиките са много лоши. В момента в клас има задължително по 5-6 циганина, защото сме задължени да ги интегрираме. С всяка година те ставаха и стават все повече. Скоро ще бъдат наравно в клас, да не говорим и за оставачи в същия клас, които допълват "интериора". Страшно е положението.

И каква репродуктивна система имат, за Бога, че да раждат толкова?!!?!?