17.04.2018 09:48
Детската железница е в добро състояние. Стига се лесно с количка или малки крачка. Интересно е и за по-големите, ако има кой да им обясни стрелки, бариери и прочие технически неща. Малко е сложно да се избегне от поглед мизерията около Централна гара
Това май е много типично за нашенските жп гари, защото и софийската не отстъпва по разруха и грозна паплач.
Ние сме от рано навън. Сменили графика за плуване и трябваше да нося багажа по спешност. След малко се качваме, аз яхвам кростренажора, а друг ще яхва кошарата за сън.
Нашето поколение има доста славовци и мирки и някак логично сега този тип имена се прескачат. След поколение-две ще се завърнат като добре
забравено старо. Имаме познати с Христозар. Ами изкелифещено е! По тази логика, ако беше момиче, трябваше да е Зарухи без да са арменци. Винаги съм избягвала имена с -ан или -ян, защото си представям колко е досадно да те питат постоянно как точно се казваш и току въпреки всичко пак го изпишат грешно.
Аз също изгубих търпение за шльокавицата. Получавах доста СВта за работа и директно ги отхвърлях. За мен са загуба на време. В случаи с обратна връзка директно казвам, че нямам намерение да се отнесат сериозно към писането им. Имахме тук форумка, която не признаваше препинателни знаци, главни букви и прочие. И да иска човек да й помогне, не може, защото тя самата си вреди.
ММ е завършил механотехникум. Преди университета не беше писал кой знае от кога на ръка. Обаче на Скайп и по телефон слагаше запетаи, за да се тренира. От много време казва, че няма търпение кокона да стане ученичка и той покрай нея да си припомни основни неща. Пита ме за й/и, аз пък съм много зле с о/у в началото на думата, та все проверявам.
Хехе, по врачански
- майка спомена, че ще носи сос татарска омачка. Ние с ММ много я бъзикахме "Каква мачка? Котки не щем!".
Това май е много типично за нашенските жп гари, защото и софийската не отстъпва по разруха и грозна паплач.Ние сме от рано навън. Сменили графика за плуване и трябваше да нося багажа по спешност. След малко се качваме, аз яхвам кростренажора, а друг ще яхва кошарата за сън.
Нашето поколение има доста славовци и мирки и някак логично сега този тип имена се прескачат. След поколение-две ще се завърнат като добре
забравено старо. Имаме познати с Христозар. Ами изкелифещено е! По тази логика, ако беше момиче, трябваше да е Зарухи без да са арменци. Винаги съм избягвала имена с -ан или -ян, защото си представям колко е досадно да те питат постоянно как точно се казваш и току въпреки всичко пак го изпишат грешно.Аз също изгубих търпение за шльокавицата. Получавах доста СВта за работа и директно ги отхвърлях. За мен са загуба на време. В случаи с обратна връзка директно казвам, че нямам намерение да се отнесат сериозно към писането им. Имахме тук форумка, която не признаваше препинателни знаци, главни букви и прочие. И да иска човек да й помогне, не може, защото тя самата си вреди.
ММ е завършил механотехникум. Преди университета не беше писал кой знае от кога на ръка. Обаче на Скайп и по телефон слагаше запетаи, за да се тренира. От много време казва, че няма търпение кокона да стане ученичка и той покрай нея да си припомни основни неща. Пита ме за й/и, аз пък съм много зле с о/у в началото на думата, та все проверявам.
Хехе, по врачански
- майка спомена, че ще носи сос татарска омачка. Ние с ММ много я бъзикахме "Каква мачка? Котки не щем!".
, ама да си кажа моето оправдание:



![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)





Нанесоха се на квартира малко след като купихме апартамента. Имат две момчета между 10 и 15 годишна възраст. Мъжът е дребен и кльощав, жената е с глава и поне 80 кила над него. Тя не работи. Навън не се чува гласа й, вкъщи е пълна истеричка и само крещи, щом я чувам идеално. Той е редовно пиян в ранните часове привечер. Карат една раздрънкана Алфа с много изпочупена и ръчно лепена маска отпред. Един ден гледам Алфата на челна линия на паркинга с много вдигната задница
Оказа се, че някак той е успял да преодолее 30 см бордюр и е паркирал задницата в градинката 