Добра вечер

Прибрахме се с малката,цялата история беше малко пресилена ,според мен.От една температура 39,5 без никаква кашлица и каквито и да е други симптоми ни спряха в болница.После ми обясниха,че гласа и бил много пресипнал,гърлото червено (без да се провери,само от силния рев се видяло,незнайно как),,,,,Започнаха се ударни дози антибиотик и урбазон и от тук започнаха скандалите ни с лекарите.След писмен отказ,за урбазона,се изреди целият медицински персонал да ме навиква колко съм некомпетентна и как това било много хубаво и т.н. Пълна пародия....Инхалации с кортикостероиди,последва отказ да оставаме вечерта,понеже малката не спираше да плаче от стреса.След третия ден настаниха в стаята ни дете с остър бронхит,и на петия ден и двете вече бяхме с остър бронхит.Та, след ларингита (уж),започнаха антибиотици за бронхит.......Но пък плюса е ,че се научих да псувам на цигански,разбрах че да пушиш цигара в лицето на болното си дете е за да свиква.Установих,че ако едно дете не иска да яде,най-добрият начин е да му стискаш устата и да пъхаш вътре храна,докато не повърне.Другото ,което научих е,че децата се плашат с чичо доктор,инжекции,мечката,жабата,бубата,лелята с метлата и все такива "мили" лирически герои...но пък децата се тренират добре и седят мирно,докато майките разпускат на терасата със Самърсби

живот като на кино...
Да продължа в това минорно настроение.Моята приятелка с близнаците роди.Две ангелчета ,в осми месец....На кислород са и двамата и не знам дали да се радвам или да се притеснявам.Пред нея съм най-щастливата на света,но вътрешно ми е много тегаво...Знам,че медицината е много напред,но са толкова мънички милите.Още не ги е гушнала дори

сърцето ми се къса.
На целия този тъмен кашарок от емоции си имам неочакван подарък от Цветето-
cvete_78 
тотално ме изненада..Първо си помислих,че е грешка и,че съм получила чужда пратка ,даже момчето в Еконт каза,абе Тини,имаш пратка без наложен платеж,станало е объркване сигурно хахахаха.
Та,,, имам си туника

сребърна висулка,парфюм,много шоколадииииии,а Кари има рокля,диадема,моливи и блок за рисуване (и шоколадови яйца,които тате изяде

),как да не се усмихне човек,след цялото това внимание

Толкова мило ми стана,някой от другия край на България да се сети за теб и да направи такъв жест.Ми,много ми е готино

в тази връзка за темата с приятелите,добрите приятели могат да не се виждат с години,но да знаят,че се имат.Няма нужда да си досаждаме с въпроси през ден: Как си? Важното е да ти е драго за човека отсреща.
И една смешка за финал,Кари научи нова дума в болницата ( любимата на голяма част от посетителите),,,,и я повтаря постоянно,след забележка от моя страна ,че не е хубава тази думичка.желанието и се утрои.Та,сега я игнорирам,все едно не я чувам,с надеждата да я забрави.Думата е пи*ка

и по цял ден беше пи*ка пи*ка пи*ка