Фани, и задочни ученици има, по на 50- 60, че и по- стари. Особено чужденци
То и аз на твоята възраст се зарадвах, когато един кондуктор ме пита дали съм с карта и взех гордо да се въртя, докато приятелка, седнала до мен, не напомни, че и пенсионерите са с карти По онова време само ученици и пенсионери имаха карти, кой знае защо и как за безплатен превоз.
Днес се засрамих ужасно в една маршрутка. Спираме на светофар и вътре е мъртва тишина.   Млад мъж зад мен, също прав, обесен на каишите ме пита дали слизам, че да му направя място. тук му е времето да кажа, че по навик от стресовите години, почти винаги дъвча дъвка, иначе стискам зъби яко. Опитах се да се отместя и казах: " Слизам след една спирка!" Хубаво, ама шофьорът дръпна напред, залюлях се, дъвката ми тръгна да пада от устата и свих устни да я задържа, като в крайна сметка се чу ясно и отчетливо: "Слизам  след една свирка. Е, вярно, че първа се усетих какво се е получило и взех да се хиля, ама и другите се оказаха зевзеци и почнаха да питат кой на кого дължи свирка.
А, Майките мили в момента не публикуват толкова често и си имат кауза, за която се борят. Виж Мама Нинджа набира скорост и си вре усилено носа във фейсбук групи и форуми. Даже и снаха и прописва /преписва/, та си търсят теми и няколко пъти ги хващам в крачка. Но за сурогатното майчинство никой няма да рискува, при положение, че няма закони.
Мисля, че в някои щати в Америка е законно ползването на "утроба под наем". Даже се твърди, че доста от известните холивудски звезди прибягват нарочно до този метод, за да запазят фигури и роли.
Лично за мен разсъждавам като Мери - ми - не бих станала сурогатка /не мисля, че бременността и раждането са особено приятни/, но бих се възползвала от подобна услуга точно поради същите причини, дори и да мога да свърша всичко сама. И дойка бих си взела, да кърми вместо мен. Твърдо съм убедена, че любовта към някое човешко /даже и животинско/ същество идва от втората сигнална система, не само от инстинкти и хормони и кръвна връзка. С племенниците по мъжова линия нямам нищо общо по ДНК, но ми са скъпи, както и тези, по моя линия.
По същия начин бих осиновила роднинско дете, по кръв или закон, или на приятели. Съвсем непознато се страхувам, бих се притеснила не толкова наследствени болести /самите ние си имаме купища/, а от наследствени качества на побойници, лъжци и крадци. Едно време отричаха тази възможност и се твърдеше, че средата оформя индивида, но аз имам ред съмнения. Обаче пък познавам хора, които смятат, че при наличие на толкова много гладуващи и изоставени деца е ненормално да държиш да родиш задължително свое биологично. Не ми се налага да правя избор и съм доволна, но бих приела избора на децата ми, каквото и да решат. Бих подкрепила и жените, които стават сурогатни майки за пари, защото все някак трябва да изхранят собствените си деца или просто само това могат да работят.
Рат, биологични родители са само носителите на същото ДНК на детето. С яйцеклетка и сперма от двойката, детето е все едно заченато инвитро, какво и как да вземе нещо от износилата го жена?
Има ред етични и морални въпроси, на които никога няма да може да се даде еднозначен отговор, дори и да се вкарат в законова рамка.

Ратче, не твърдя да е нова, на мен ми е нова Не съм се замисляла над нея. Законово знаеш как е уредено, майка е тази, която ражда, без значение с какъв биологичен материал (неин/чужд). Не знам дали правилно разбрах въпроса, но когато яйцеклетката е на друга жена генетично детето е нейно. Т.е. ако се направи ДНК тест като родители на детето ще се покажат гените на майката-донор и бащата. Брех ей ти ситуация, в която няма спор за бащата Обичайно все се той е под съмнение

Нов отговор на свекърва, че и дълъг..

ЕДИТ: Та, свекърва, я пак кажи кога слизаш 

Здравейте!

При нас се разминаха валежите вчера. Само малко гърмя, но не можа да ни изплаши чак толкова, за да се приберем, а бяхме само двамата с Алекс навън. Мъжка майка съм, иначе да съм избягала с 200. 
Днес няма да готвя, ще почивам. Мисля само да направя една бисквитена торта за детето и това ще. 

С ромпърчета и на мен ми беше хубаво да го обличам, когато беше по-малък. Миналата година му взех само от тези пижами. Дано и сега останат, защото ми изглеждат удобни.

Рат, и ти като ММ, за какво му е яке? Не е студено през деня, но вечер до късно сме навън и става хладно. Освен това сме те първа април месец, валежи ще има, някак не ми е нормално да няма яке. Иначе през деня е по тениска или боди с къс ръкав, ако е много топло, или с тънка блузка, ако е по-хладно. Има и грейка. Къси гащи не е обувал, рано ми е, а и не сме купували. И с маратонките си ходи, за сандали също ми е рано. Вие вашите сандали трябва да си ги раздвижите.  То и аз не съм показвала бедър още. Чакам лятото. 
В Хм има също такива ромпъри пижами, ама 92 размер ми изглеждат огромно. 

Али, развесели ме с проверката за градушките. Никога не съм се сещала да влизам да проверявам накъде се движат облаците. 
Дано бързо се научи Мария с кънките. После няма да може да я стигнете.
Мерси, че сподели за прането на обувки. Още му се чудя. Аз ги пера на ръка, ама искам да блеснат, че от тези пясъчници е ужас. И се е набил пясък отвътре. Знаех си, че не трябва да взимаме светло сиви, но ни харесаха. Ще проверя, мисля че имам програма спорт.

Наде, да покажеш роклята задължително, защото обичам жълто. 

С дълга рокля бях на бала и на сватбата ни.  Иначе рокли бол, но все къси. Реших се да съм с дълга и на сватбата на приятели, защото бях бременна. И взе, че ми хареса. Наскоро си взех една дълга черна, но трябва да сложа някакъв аксесоар, може би колан, защото изглежда обикновена, а съм си я нарочила за кръщенето на дъщеричката на бъдещите кръстници на Алекс. И на нашето кръщене искам да съм с дълга, НО си мисля, че ще ми е много трудно да си намеря.
И според мен е по-официално и елегантно за такива събития. Нашата кума беше с къса рокля на сватбата ни, но тя е нисичка и сигурно заради това.

Иначе тази година на нито една сватба не ни се очертава да ходим. 

Мнението ми за сурогатното майчинство е точно като на Киви. Не знам, трябва да си много силен, за да го направиш. Сигурно погледнато от страната на човек с репродуктивни проблеми е съвсем друго. Затова не един филм съм гледала за това, как след като родят, жените решават за задържат детето. Не знам какъв човек трябва да си, за да не ти пука.  Бременността е уникален период, през който започва изграждането на уникалната връзката между майката и детето.  (сещам се, че Свекърва не харесва думата уникален, ама така ми идва хаха )

Еми, и ти да се покажеш. 

Аз понеже не веднъж съм обмисляла да даря яйцеклетки, се рових и темата. На въпроса какво ще стане ако след 20год моя син се запознае и има деца от момиче, заченато от лоя дарена яйцеклетка, отговора беше че тя ще носи малка част от моите гени и ще вземе от майка си /жената която ще я износи/ и нямало проблем. Нещо което ако е вярно, как тогава ако сурогатна майка носи дете ще се предотврати и то няма да вземе нищо от нея?
Не твърдя да съм права, просто в кампаниите за набиране на донорки се разпространява подобна теза.
Аз пък смятам, че любовта, която изпитва бременната към детето което носи е много силна. Ама аз съм малко темерут и за малко хора мога да кажа, че ги обичам. Към детето на девера не съм сигурна, че изобщо изпитвам нещо, радвам се че го има, чат пат купя нещо за нея, ама деца на приятелки чувствам по-близки. Май повредата е в моя телевизор  
Иначе майка ми цял живот ми повтаря едно "Майка не е тази кето те ражда, а тази която те отглежда", има право до някъде признавам.
За осиновяването аз бих го направила, даже преди съм повдигала темата с мм, но той не е много за. Приятелка на майка сега е в процедура по осиновяване и ми е много вълнуващо за нея, нямам търпение да си вземе детенцето вкъщи. Ако го нямаше Ники може би бих осиновила, сега ако го направя ще се чудя дали няма да деля децата и дали не биологичното ми дете няма да страда и да се тормози цял жевот с това.
Миме, то ей сега ще мине май. До тогава носи някое горнище и готово.  Ами то тука не се живее, днеска се чудих къде да се крия на сянка в 11ч. А Ники накрая беше по боди само, след като полива в парника и се изкъпа.

Цитат на: ratatui в 25.04.2018 15:27

...отговора беше че тя ще носи малка част от моите гени и ще вземе от майка си /жената която ще я износи/ и нямало проблем.

Рат, не знам кой ти го твърди това, но му кажи, че е тотално невярно. Плодът взима от сурогатната майка чрез пъпната връв вещества, за да се развива. Но това не променя неговите гени, които си остават на майката-донор.

Цитат на: marry_me в 25.04.2018 14:21

Бубе, как го измисли това

Шегувам се аз  Интересно ми е обаче как съм в представите ви - нежна и романтична 
Аз предпочитам леки рокли, задължително разкрояващи се и Али много точно е обобщила - с ретро усещане. А тази я намерих случайно, оказа ми се точно по мярка и си викам къде са едни 60 лв! Освен това е зелена, по-убит цвят, не е толкова натрапваща се. Мисля да заложа и на по-неутрален грим и полувдигната коса (че сега съм на етажи и сигурно няма да стане за хубав кок до юли).

За осиновяване съм "за", но колкото и лошо да звучи, надявам се да не ми се налага. Познавам две семейства с осиновени дечица и мисля, че изцяло си зависи от възпитанието, но го има и аспекта, че в България повечето деца по домовете са роми (да не се тълкува като расизъм).

Нищо не се взима от биологичната майка при донорска яйцклетка.ДНК-то е вътре в яйцеклетката и в сперматозоида.Това е за успокоение на майката.Но и не съм чела много, много по темата.

Имах една диагноза за намален яйчников резерв преди 9 години мисля и си изревах очите, мислих с месеци всяка нощ какво бихме направили, но не можах да стигна за себе си до решението за осиновяване.

Сурогатството е позволено на много места в Европа сега на прима виста не мога да ги изброя, но го имана много места.Просто закона е много стриктен, жените и семействата минават през голям медицински подбор и не се прави ей така, защото не искам да дебелея.И да ви кажа пътници има за всеки влак.Има жени без майчински инстинкт, без желание за собствени деца.Има абсолютно всякакви случаи.Мен лично ме е страх да се случи това в БГ, дори в добра законова рамка да е, защото знам как се заобикалят законите тук.

Много странна тема ми е сурогатството. Не разбирам стремежа към майчинство на всяка цена. За мен човек трябва да има граници и да умее да приема ситуации.
Защо пък да не е сравнимо с осиновяването? (говоря в смисъл, когато ти търсиш някой да износи детето) Нали целта е една и съща, всички пътища към нея трябва да са сравними.
Наистина не го разбирам - сурогатството имам предвид. Нито от едната, нито от другата страна не ми е понятно.
И това с донорската яйцеклетка не го разбирам. Ама аз да кажем имам различни виждания.

Заради ДНК-то, заради това.Но аз казвам хората са различни!Много различни!Защото, аз като жена исках да я изживея тая бременност и успях и съм щастлива, че имах този шанс!Защото така сме научени, консервативни сме така е.Но ужасно, ужасно ме е боляло всеки път като ми кажат осинови си.Същото е сега като ми кажат "Е нали имате едно, защо се мъчиш?".Всеки има свои усещания, психика, начин на възприятие, и своя си представа за живота!

Много имам да кажа, ама вярно - ще го обобщим с “хората са различни“.

Цитат на: Cerise в 25.04.2018 16:07

Много имам да кажа, ама вярно - ще го обобщим с “хората са различни“.

Ами това е най-прекрасното, че сме различни  Иначе другото е матрица и мислене в кутия

Наистина няма смисъл, различни сме.

В практиката си съм наблюдавала много осиновени деца. При всички емоционалното състояние е нестабилно, независимо от това дали знаят, кога са разбрали, как, от кой и т.н. - наблюдават се прояви на агресивно поведение често, слаба социална адаптация в различни среди, тревожност, безпокойство,  самоограничения и контролиращи реакции, трудна идентификация на себе си в семейството, прибягване към различни стимуланти и т.н. и т.н. Общо взето често осиновителите имат проблеми с детето си, а тях не мога да сложа под общ знаменател, защото всеки обича и възпитава според своите ценности и всяко дете е чакано, независимо как е станало част от семейството.
И според мен (дори бяло дете) осиновеното дете завинаги ще носи гените и почерка на създателите си. То не може да избяга от това, колкото и да бъде обгрижвано и обичано.

Следователно повече възприемам някой да ми износи детето, отколкото да осиновя. Дай Боже да родя аз.


Бубе, аз пък си мисля, че такъв тип рокля повече ще ти отива. Винаги харесваш разкроени и по-къси, а тази е по-елегантна и е по теб, което според мен би те направило по-слаба, стройна и стилна.

Защо всяка дискусия завършва с различни сме? Като всичко започва от различни сме.

За мен ако едно цвете е небесно синьо, за Петканка е кралско синьо, за Иванка е индигово синьо, за Драганка е нощно синьо и т.н. Това не означава, че аз съм права, а те грешат. Нито че те са прави, а аз греша. Означава само, че за мен цветето е небесно синьо. И приемам, че за останалите не е.

Също ми е приятно да чета различното мнение на всеки един, няколко пъти съм го казвала, това обогатява моята гледна точка, кара ме да се замисля още.

Така че, Чери, бих прочела какво чувстваш ти по темата. Бих прочела какво мисли всека една по темата, дори Булчето с нейния стил - "ти тук, ти там, ти падни за десет".

Форумчето е супер място да споделиш собствената си позиция, доколко някой ще е вземе навътре, си е проблем на вземащия  

Нямам време да чета всичко, само отгоре изчетох. Рат, това дето го казваш, че е майка, която те е отгледала, а не родила, си е така. Имам позната, която е осиновен (дори не знам дали тя знае, мисля че не) и няма да забравя как преди години майка й каза следното "Ами тя има проблеми с бъбреците, точно като баща си, от него го е наследила." За мен беше адски странно, очевидно не го е взела от него, не носи неговите гени, но за нея това беше истината ... това е нейното дете. Както Маги казва не всеки може да осинови, не всеки има такова мислене. Обаче се възхищавам на хора, които осиновяват, дори примерно известни личности, които осиновяват деца, за да им осигурят по-добър живот ... за някой може да е пр или глупост, но за мен не е лесно, така че едва ли биха го направили с лека ръка.

За сурогатството, не бих станала сурогатна майка, никакъв шанс да се разделя с нещо, което съм произвела сама. :Д

Познавам бол хора, които по никакъв начин не могат да се асоциират с биологичните си родите, въпреки че са ги отгледали, вярвам, че има много осиновени деца, които са по-близки с осиновителите си, отколкото някои деца със собствените си родители, така че Неделина това обобщение дето го направи, въпреки че го черпиш от опита си звучи тъжно и се надявам да не е така при мнозинството хора.

Мери ми, щото ще се изпокараме, ако някой не отстъпи, особено като обсъждаме такива тежки теми.