Те циганите, че имат проблеми също като останалите етноси, е ясно. Разликата е, че цианите се възпроизвеждат, а българите планират, т.е. спират в някакъв етап. Говоря под общ знаменател, защото тук изключенията са минимални. Иначе постоянната хипохондрия на много жени също е фактор за трудно забременяване и износване. Една от близките ми приятелки така си разбърка всички хормони, че и доктор после не можеше да й ги оправи.

Върнах се от маникюр. Този път дребният не рева като изоглавен. Чоплеше палитрите седнал в скута ми. Аз съм с хамелеонов лак и стилизирани цветя. Току гледам в кой момент ще се променя цветът. Крайно време е да си взема свясна лампа, че имам едно портативно нещо, с което може цял ден да изгубиш, докато се изпечеш.
Имам още 1000 неща за вършене вкъщи, а уж отметнах повечето.
Днес е адски тих ден във входа. Снощи съседката от баирите, за която наскоро разказах, пак крещя. Този път не беше монолог, а имаше и поддържаща мъжка роля. Викаше се и в стълбището, трясна се вратата им и това след 23... На някой нервите не са издържали и се е обадил. Съседката ми писа на вайбър и ме пита дали всичко било наред, защото долу имало полиция и линейка. Явно действат в комбина за сигнали за домашно насилие. Кой кого тормози - не е ясно. Очевидно обаче не са свикнали да живеят с повече хора и да се съобразяват с вдигнатия шум.

Чери, сутринта прегледах на две на три и нямах време за смислен отговор. Поздравявам те за мнението, много здраво си стъпила на земята, което е рядкост. Като се намесят чувства и хормони и става ... 

Свекс, бъди силна и гледай да се грижиш не само за швейцарката. Успяваш ли да си почиваш понякога?

Физически, да, почивам си. Ама психически не става . Не мога да приема, че това е моята майка и че и аз съм тръгнала по този път бавно и славно и нищо не може да промени събитията . Олечка /здраве, младост, красота/също  е напреднала с процеса на оглупяване и вече изпадам в паника, че ще остана и без надежда, че някой би могъл да ме отмени за ден.
Като ми остане малко време, ще ви разказвам, как има два рождени дни, две имена, как умряла, пък после се оказало, че не е съвсем умряла, как си спомня времето, когато е била на 20 дни.... Бе, без да имам медицински познания, диагнозата ми е ясна, ама това е 

Абе тия много се забавиха с анонсирането на името на роял бейби. Принца го обявиха на следващия ден, принцесата на втория. А сежа вече трети ден няма новина. 

Свекс, не съм следила какво се случва, ще прощаваш, че не те питам. Ама то и да питам... полза няма.
В този ред на мисли онзи ден се чух с баща ми и ми каза, че баба ми май нещо не било добре. По заръка на леля не искали да ми казват, да не ме тревожат, ама тате вика: “Аз си знам как ще реагираш, длъжен съм да ти кажа“. И каза, че физически е добре, ама акъла и взел да отказва. Което не е изненада, сестра и и майка и доживяха пра-внуци, но и двете бяха със склероза.
А аз го забелязах, като и се обадих да и кажа, че съм бременна и след 3 седмици и се обадих да кажа, че сме ходили на преглед и всичко е наред (нещо в този дух беше) и тя ме пита: “Ти кога го роди?“.
Та... живот, ама ми е странно. Фокусирана съм върху бебето сега и мисля къде бих го водила, с кого бих го запознала и ми е странно, че това дете няма да знае каква е моята представа за дадени хора или места.
Просто тях ще ги няма, или няма да са същите.

Ей верно го забавиха това бебе, аз залагам или на Филип или на Албърт

свекс, трудно си е, на никой не пожелава майка ми да гледа собствената си майка в това положение, аз съм ви казвала и преди и двете баби ги гледахме до край, ама майка не позволи баба (свекърва й) дъщерите да се грижат за нея в дни, просто беше по-лесно за нея. Но след това се наложи собствената си майка да гледа тъй като вуйна ми отказа.

Чери с акъла дълго време може да са така, баба ми на време изкукваше, после имаше ок периоди където си беше добре.

Привет   Добрах се

Да се върна на Кивините разсъждения за душата... Киви душа, мислих и не го измислих Но задълбочих повече и сега не знам има ли душа въобще или е някакъв вселенски разум, обща памет Защото как душа избира да се появи при случайно забременяване от непостоянни партньори Кой е моментът на избора - с първата глътка въздух, при зачеване или преди това? Стана ми супер объркано, на този етап нямам толкова капацитет, че да го реша този миров проблем

За странните срещи от трети вид и хора със свръхспособности да си кажа, че тъй като не го разбирам как става и го избягвам. Шубе ме е Тъй като съм имала близки срещи от трети вид, необясними, предпочитам да не ги предизвиквам. Но вярвам, че има нещо невидимо за нормалните сетива, което се подкрепя от вярата ми в Карма/Бог/Провидението и т.н.

Рони, много гуш  

Свекърва, наистина ти се чудя на акъла, дано не постави живота пред мен такава ситуация, че сигурно и аз бих постъпила алтруистки

Докато си напиша мега дългия пост и Чери писала.

Цитат на: Cerise в 26.04.2018 17:40

Фокусирана съм върху бебето сега и мисля къде бих го водила, с кого бих го запознала и ми е странно, че това дете няма да знае каква е моята представа за дадени хора или места.
Просто тях ще ги няма, или няма да са същите.

Чери, ще си има негови представи Аз съм се замисляла върху това, когато някой от родителите ми започнеше да говори какво и как за някой отишъл си, как му е повлиял на него като личност и т.н. Винаги съм се чудила що за хора са били и до там, те са някаква имагинерна представа като приказките. Имало едно време в едно далечно кралство...

Аз съм се замисляла върху това, когато някой от родителите ми започнеше да говори какво и как за някой отишъл си, как му е повлиял на него като личност и т.н. Винаги съм се чудила що за хора са били и до там, те са някаква имагинерна представа като приказките. Имало едно време в едно далечно кралство...

Да, това е най-гядното от всичко. Аз познавам дядо ми от разказите на хора, но за мен той е само име - бащата на мама. Не съм свързана емоционално с него. Сякаш е Левски - харесвам го, но е само на думи. И когато почина баща ми, се замислих как децата ми никога няма да разберат колко е Велик той! И ми е мъчно, защоти аз знам, но който не го познава - никога не би разбрал. 

Наде, на мен хората ми се чудят как така обожествявам дадо ми, като не го познавам.
Аз му нося името като фамилия и това ми е причината да не съм я сменила.
А като си отида на село и някой ме пита “на кого съм“ задължително казвам неговия прякор. Тъжно ми става с годините като намаляват хората, които знаят на кого съм. Но пък винаги съм се пукала от гордост, някой като ми каже “Голям човек беше дядо ти“
За мен той е супер изключителен, но е заради баща ми. Точно, защото за мен тате е Огромен, чак ми е трудно да си представя какъв човек трябва да си бил, за да възпиташ такъв син.
Та мисля, че и с теб случаят ще е същия. Познавайки теб, децата ще опознаят и дядо си.
Оффф разревах се 

Наде, живот... какво да се прави. Виж обаче, намира начин да стигне пак до теб и да ти предаде послание. Аз вярвам, че има по-сензитивни хора, но от друга страна не всички имаме такива познати.

Моята баба е нещо като швейцарката... в един момент преди няколко месеца разбрах, че си е отишла, само тялом е още тук... тъжно е, тежко е, но ... живот... ще се повторя. И все пак е тук... понякога проблясва нещо, всичко се подрежда в главата и пак се усмихва с нейната блага усмивка... за миг ме връща в детството и край. Но децата ми няма да я помнят такава каквато аз я помня... болестта я промени.

Рони, прегръдки! Ще си дойде всичко по местата скоро... сега не мисли за следваща бременност. Аз ако слушах лекарите и най-мрачните им прогнози... 32 не трябваше да има, пък ти дори си го виждала! Като ви дойде времето за второ бебе... не си спомням тук ли го четох... никой не може да го спре да се роди  

МериМи, малко тръпки ме побиха от твоите срещи... по-добре да не знам Аз също предпочитам да не си вра носа там, където нямам работа... и малко са ми плашещи всичките врачки, баячки и всякакви други неопределени гурута.

Я последно да ви питам вие какво смятате, че майки от цял свят се обединиха в яростни критики към херцогиня Катрин, защото „създава нереална представа как изглеждат родилките“. Според мен на тези всичките до една гроздето им е кисело.... Аз не обвинявам Ивет Лалова, че печели медали и създава нереална представа за човешките възможности, пък аз си покривах нормативите по физическо с 300 зора.

Тц, не ми пречи изобщо Кейт, много и се зарадвах даже, че е имала енергията да изглежда така. То не е само до гримьори, фризьори и лекари, мен като родих и 100 души персонал нямаше да могат да ме накарат да изглеждам така. Така че евала на жената, ако беше излязла разчорлена с размазана спирала, пак щяха да я критикуват, то няма пълно щастие, хората все ще мрънкат.

Те я направиха по-скоро на meme, заради това, ама не разбирам защо, нали и на предните излезна доста скоро. То колко му е да удариш един душ, да ти издухат косата и малко грим и си готов. Това че някой няма желание да се привежда във вид е негов проблем. И аз на изписването за 20 мин си изправих косата, сложих грим и бях освен кг в приличен вид. Момичето в моята стая като сложи грим и оправи косата, сложи сако, панталонче, пък и слаба като нераждала, беше като манекенка

Мери ми, когато ти се коментират темите за душата и прочие, аз доста чета теории по въпроса, можем да проведем разговор на кафе по случая. Или в чата- в краен случай.
За принцесата- освен че има специалисти покрай нея за всичко, освен че има подкрепата на мъжа си, тя има и правилната нагласа- винаги усмихната, позитивна. Със сигурност използват и лекарства/добавки, за които простосмъртните не сме и чували. 
Да не говорим че като нямаш никакви материални грижи на главата, със сигурност ти е по-лесно. Не знам как изглеждат жените след естествено раждане супер отблизо- в моето отделение бяха секцио. Бяхме като сдъвкани и изплюти. Та не мога и да направя точен коментар. Но знам точно като при Булчето случая, че с приятелката ми се надигнахме, гримирахме, лак за коса, обици,  сукманчета 
и поне в лице имахме доста нормален вид.  Ако имахме и гримьор и прочие, сигурно щяхме да го докараме на Кейт ( колко скромно  )
Вчера на сватбата, ми напомняте, че беше дошла майка с бебе на около 8 месеца, с мъж си. некъпани, мърляви, несресани, с протъркани дрехи. Не вярвам че не са имали време за душ или поне гладена дреха. Дори и тогава имах време.

То теории разни и най-разнообразни, но въпроса е кой казва истината, кой си прави маркетинг кампания с конкретна цел... като почнем от световните религии, до новоизлюпените църкви и не само, всъщност примерите са безкрайни.

Скоро ми попадна една мисъл и дори не цитирам по памет, а обобщавам, че животът така бил устроен, че накрая губим всичко, освен любовта ( вероятно която носим в нас и можем да дадем). Много се впечатлих, защото в ежедневието се вкопчваме здраво в страшно много неща. Дали бихте работили със същия ентусиазъм, ако още утре работата ви може да я няма? Защо се бъхтим толкова за единия външен вид като след години ще сме сбръчкани тъй или иначе? И много още... а от друга страна като няма за какво да се хванем, какво остава за запълване на времето?

Аз много и се кефя на Кейт не знам дали всички нормално родили са така, но тази, с която бяхме в една стая беше родила два часа преди мен и вече се беше къпала и изглеждаше много добре. Много и завиждах как си лежеше по корем, пък аз едвам мърдах.  И на изписването беше много хубава, въпреки че роклята и остана разкопчана заради наедрелия бюст.
Аз и преди съм казвала, че си тръгнах по анцуг и чехли. Ама не ме чакаха от пресата и никой не ме е снимал. За мен си беше поредно изписване от болницата и гледах бързо да офейкам.

И аз четох сума коментари на разни езици за Кейт - едни казват, че е нормално, другите - не. Малко като приказките за едно време, когато раждали на полето, режели пъпната връв със сърпа, довършвали там каквото били започнали, закопавали си плацентата и с бебе в ръце се връщали вкъщи Може и да става така, знам ли
7часа след първото раждане директно припаднах на път за тоалетната, но на второто, 3 часа след това, тръгнах по стълбите 2 етажа надолу да си търся мъжа и можех и един бой да му дръпна да се освести. Зависи как е минал процесът , какъв ти е зорът и колко ти е акълът . Както казва Еми, не е като да е без някоя химийка, непозната на простосмъртните. Като е свършила всичко за 4-5 часа, може и гримирана и фризирана да е постъпила в болницата, колко му е. Тя си е хубава по природа, има фотошоп, какво толкова.
Вече твърдо съм решила, че ще плета пелена, щом се зададе някой наследник.   Всичко по бебето беше ръчно плетиво и по мой и на Аличка вкус, в бяло
Живот и здраве, ще си взема отпуск от форума до Гергьовден, не ме мислете