За режима - аз винаги съм имала трудности в спазването на диета, защото имам чувството, че живея, за да ям 
Спазвала съм няколко диети - разделно хранене, една на Руми (лично изготвена за мен), ниско въглехидратна - но бързо се отказвам, защото чисто и просто не ми е вкусно! Изнамерих сега един онлайн калкулатор, който ти изчислява спрямо теглото, височината, възрастта и седмичните тренировки, колко трябва да ядеш (калории), за да сваляш. Изчислих си, че искам по 1 килограм на седмица да смъквам. И така - общо взето мога да ям всичко, стига да не превишавам лимита си за деня. Така естествено (почти) отпаднаха джънк храните, защото ако ще ги ям, то това трябва да е единственото ми хранене за деня - правя избор. Вчера например ми се ядеше пица с 4 сирена, ядох, но за вечеря си позволих само две филийки пълнозърнест хляб с домати.

Честно казано, не гладувам, просто преди явно доста съм прекалявала с количеството, без даже да осъзнавам, че ям много. Планът ми е да сваля до едно набелязано тегло и после да ям за задържане (което ще е повече от сега) и да тренирам повече (сега внимавам да не се претовармам супер много, защото това събужда и вълчи апетит).

П.П. Днес всеки втори пост е мой 

О, пътят до Самоков е доста тежък...аз не бих си го причинила всеки ден
Браво Бубе  Много интересно, че всички са се върнали в Самоков Чудех се, освен туризъм други сфери за препитание, по-сериозни има ли?

За съжаление много хора пътуват до София за препитание. Казвам за съжаление заради липсата на работа по останалите места.
Не знам за Самоков, но доста пътувах като студентка. Влаковете до Пловдив са от онези откритите тип рейс и човек чува това-онова. Имаше два влака привечер - в 5 и в 6 часа. И в двата положението беше като в градски траспорт - редовно имаше правостоящи между седалките. Имаше хора от Белово, което е на час от Пловдив и на час и половина от София, които пътуваха ежедневно. Жени, работещи до скоро на поточна линия, бяха станали чистачки в столицата

Цитат на: skylife в 19.04.2018 12:25

След 18 години в София...не ми липсва да си призная. Да - имам удобството да се изтъркалям по пижама и да отида в парка, но това е от локацията, на която живеем. Ако съм в Меден рудник...няма да има разлика.

Аз винаги съм живяла на 5 минути от морето, така че ако живеех в Меден Рудник, да, сигурно нямаше да ми липсва. :Д Аз съм вече колко ... 14 години ... ама се прибирам супер често, де ... ей сега си бях пак за 3 седмици, лятото пак и така.

Бубе, моят мъж е на същата диета, брои калории. Мен ме дразни ужасно, щото всяко нещо го гледа по 5 минути, смята там, обаче пък е ефективна.

Фери, работа почти няма, точно затова казвам, че ако можем да работим отдалечено, само тогава ще се върнем там (за ИТ сферата е почти сигурно, че ще се намери как, но виж за мен е малко по-трудно). Моите родители например, са учители. Леля ми е зъболекар, лелинчо лекар. Приятелите ми, които са на моята възраст, работят в общината по различни проекти. Но ако трябва да сме честни, повечето хора се препитават с ниско квалифициран труд, въпреки че са завършил висше и според мен правят крачка назад.

Виви, и на мен ми е малко досадно, че трябва да броя калориите и да меря, преди да ям, но вече посвикнах, а и научих повечето от ястията по колко са, та не е чак толкова натоварващо.

Цитат на: Vivi20 в 19.04.2018 12:56

... ама се прибирам супер често, де ... ей сега си бях пак за 3 седмици, лятото пак и така.

Щом можеш...аз с 20 дни годишен отпуск, които никога не мога да взема заедно, макс да се прибера за 2 седмици. А откакто сме с 2 кучета, даже не ми се и прибира. Мен ми е изнервящо вечено да мисля дали няма да изядат нещо или да изцапат, или каквото и да е. А за тях не е много ОК, защото от април нататък става МНОООГО топло...

Добър ден!!!
Поръчвам си браслет на Пандора и е супер изнервящо щото вече на 2 пъти ми звънят и линията нещо прекъсва. Писна ми да слушам за тъпите им промоции. Опитват се да ми пробутат кутия и разни такива глупости.
Сега пак ще ги чакам да ми звънят...
ай дано не се гръмна преди да съм поръчала....

Аз съм от Меден рудник и въпреки всичко Бургас ми липсва и всеки път не ми се тръгва към София. Да не говорим на дребния колко му е кеф и как рева, че не иска да си тръгва сега по Великден. И не, че нещо ама разстоянието Меден рудник - морска градина/център е нищо (15-20 мин с градски транспорт)

Аз пък хич нямам чувство за принадлежност към едно място. Всяко място, на което съм живяла съм наричала вкъщи и вкъщи съм го чувствала.
 
София - си ми е София, и като ме питат от къде съм това е отговорът.
Търново ми е първия собствен дом в света на “възрастните“, първото място където каквото си сготвиш това ще ядеш и както и изчистиш, така ще ти е.
Шумен ми е романтична представа за ваканция от дете, после се превърна в първата ми обща квартира с мъжа ми, първите ни семейни приятели, града където се ожених и тн.
В Лондон, особено южната му част ми е вкъщи, живяла съм на 3 места там, обикаляла съм като луда уличките, знам магазинчета, прекички...  Това ми беше първото голямо начинание сама, квартирата ми там беше “вкъщи“, щото имах един куфар ...и нея.
Сега Бирмингам... ми това е първата ми голяма къща, която поддържаме сами, всички мебели, всяка лъжичка си я моя, как да не го имам за вкъщи... Живот и здраве тук ще се роди детето ни.
И си ги обичам наравно всичките 

Виви, много яка кухня! Никой не ме пита, ама да си кажа за пердетета, на мен ми е някак неподредено с тях, ама аз щото тъпча и с перде няма как да скрия хаоса и всичко ще падне отгоре ми 
Чери, пропуснла съм че си в Бирмингам. С бративчедка ми сте комшийки значи, тя учи в Уорик. Ако някога се наканим да й отидем на гисти ще ти се обадя да се видим. 
Бубе, браво за резулататите! За апартамента добре сте го решили, а след време акобискате по-голям винаги може да го дадете под наем и да си помагате за вноската за по-големия или да го продадете. Щом приятелите ви са се изнесли е нормално да не ти допада града. Аз харесвам нашия квартал гкавно заради възможността да се виждаме по-често с приятели. Банкя е на 20км, ама не винаги ни се разкарва
Снимки ще покажа, като станат и ако се науча да ги качвам тук. Нещо не ми се получава, 100 пъти опитах да си покажа подаръка от Лоли и не ще и не ще да се качи 
Лоли, ако имаш 5мин кажи как сте.

Абе, само на мен ли емотиконките са ми като забили?

Цитат на: tweety_pks в 19.04.2018 13:21

Аз съм от Меден рудник и въпреки всичко Бургас ми липсва и всеки път не ми се тръгва към София. Да не говорим на дребния колко му е кеф и как рева, че не иска да си тръгва сега по Великден. И не, че нещо ама разстоянието Меден рудник - морска градина/център е нищо (15-20 мин с градски транспорт)

По никакъв начин не съм искала да омаловажа живеещите в Меден рудник. Исках да кажа, че от моята камбанария - да съм в София или в Бургас извън обсега на Морската градина - за мен е едно и също. Да - на 15 мин е с транспорт, но по същият начин Борисовата в София ми е на 10 мин с транспорт.

Просто в Бургас аз живея буквално срещу Морската градина и за мен това е единственото улеснение и бонус на града - излизам чорлава да разходя кучетата, а не се придвижвам между 15 и 30 мин пеш, за да стигна до парка...В същото време това е и минуса - защото зимата ветровете си правят среща у нас.

В къщи е където го чувстваш. Аз съм отраснала в тази къща, но тя отдавна не ми е "в къщи". В къщи е където не ходиш на пръсти, за да не притесниш някой; където и космите по земята са си твои и ако искаш, ще си ги изчистиш, ако не - ще си ги подритваш. Всъщност "в къщи", аз никога не съм се чувствала като у дома си. Винаги е имало прекалено много правила, които да не ме карат да се чувствам ОК - не мога да си каня приятелчета на гости, а не дай си Боже да реша да ги поканя ако съм сама; събота и неделя не мога да спя до късно, защото "някой може да дойде и как ще ни види да се излежаваме до 10 часа"; да чистя мокет на колене и с ръце, защото "много се е изцапал от предният уикенд"; "недей да викаш, какво ще си помислят съседите"; "недей да се смееш толкова силно, какво ще си помислят съседите"; "държиш се некултурно по улиците, защото държиш момче за ръка" и каквото друго се сетите, наложено основно от баба, която е царицата в къщи.

Лошото е, че когато макйка се премести в нейна си къща, там е почти същото, макар и в по-о лек вариант и поради други причини

Много се пътува в посока София факт е.Като бях студентка понякога пътувах с ранен влак и от Своге към София на всяка гара се качваха страшно много хора.Всичките работеха в София и всеки ден го правеха това упражнение.

Бубе, радвам се за разултатите!Браво!

Наистина в къщи е където го усещате, а е където сте отрасли.За мен например Плевен не е в къщи.Да в къщи живея, чистя, играя си с детето, но самия Плевен мен не ми харесва.Всеки ден си повтарям положителните страни на града, за да не изпуша.Ще оцелея де вече 10 години съм оцеляла

Али, вземи й Ипанема- няма да има никви грижи с пързаляне или неудобство.

Ураааааааа! Поръчах  
И аз съм като Чери за вкъщитата. Живяла съм на село, в малък град, в малко по-голям, на село в чужбина,пак в малък град, сега в голям град в чужбина. Навсякъде си ми е вкъщи. Не ми пречи да стоя по гащи и в Русия, както и беше в караваната в Англия... Бременях с Кари на квартира, родих я и отгледах в малкото жилище, бремянях родих ни гледах Кико до 1,4 год. в голямото жилище. Продължаваме да се гледаме в чужбина. Косми имам навсякъде. Е у свекито не ми е у дома - не мога да ходя по гащи. Когато съм сама - без Инж. почти не спя там. Ми не мога да заспя просто. Пък и мама живее на другия край на селото, спокойно мога да отида там. Тъкмо няма опасност да се засечем с етървата.  

Рат, аз снимките ги пращам на някой във фб, после копирам кода на изображението и го слагам като цъквам иконката под болд и слагам кода между скобите. Изчезват бързо, но за момента се виждат