Добро утро! Изчетох вчерашните коментари с усмивка

Аз най- се дразнех като живеех в Студентски град. Е, там не е за мен, определено! Бях ги надраснала умствено, та не ми се вписваха повечето екземпляри и начина им на живот. Редовно влизам в магазин и казвам "Добър ден!" и съм достатъчно любезна без фамилиарничене. Отсреща: "Кажи!", "За теб какво?" или нещо подобно. Чакай малко, бе, моме! К`ва си ти, че да ми говориш на ТИ

Да не си пия кафето с теб всеки ден?!
Същата простотия я срещах, когато тъкмо бях завършила училище. Почнах работа в една счетоводна къща. Обикалях по институции. В банки, НОИ, НАП, съда и тн да ми говорят на ТИ. Откъде на къде. Бях на 18-19, ама това няма значение. Падаха ми много в очите такива.
Тони, аз пеещите фонтани не съм ги виждала от доооста време. Нямам път нататък. Когато течеше ремонта на Градската градина, беше страховито - камиони, прах, шум...

После градината оправиха, фонтаните - не. Чакаха още някакви пари, имаше пак гаф. Наскоро ги откриха, ама само в интернет клипа съм гледала. Минаването през подлеза на Тримонциум е на практика невъзможно с количка и трябва да се обикаля. Затова и много нататък не ходя, а ми е сравнително близо - 15-тина минутки. Другата простотия е, че фонтаните щели да пеят само определени дни

Винаги са работели по цяло лято всяка вечер. Приумици на кмета
