Ами Наско си е кротушко и няма нищо против положението си под чехъла, пък Тони явно точно това търси. Бяха и казали да си затваря малко устата, та два - три пъти даде думата на "уникалния" си съпруг да каже единственото, което може - "тя е човекът за мен". Изключително режисирано предаване, чак дразни повече от Биг Брадър. Казано им е сигурно да играят поне в началото, та всичко зависи от актьорските им способности. Хич и не им се връзвам, нещата от живота изобщо не са такива, когато си пред камера и когато ти дърпат конците...Дано вторият сезон е по- интересен. Далеч съм от мисълта и че разните психолози и съветници са на ниво или че режисьорът им позволява да си кажат мнението. Отделно какво монтират и какво показват....
Много тежки теми сте подхванали  . Съгласна съм с Фанимира, че без пари навсякъде си никой. Бих добавила, че трябва и късмет и все пак да имаш някакви връзки. Ей на, малкият син с чудесна работа, с магистратура, с приятели - ама не го изтеглиха и сега, като му изтече визата, безславно трябва да се върне тук.

Аз никога не съм искала да живея в друга държава, защото все си представям, че там ще живея в гето и ще ме застрелят пред супермаркета. Не че тук не живея в Люлин (който не е чак толкова по-страшен от другите квартали), но като цяло аз тук едвам се оправям, а в чужбина ми изглежда и по-гадно.

Реално нещастие може да те сполети навсякъде.

Аз пьк не сьм много сьгласна с това. Но може би не разбираме едно и сьщо под това да си "някой".

Аз нямам пари, нито врьзки и имам акцент. Навсякьде сьм "мадам", дьржат се с мен като с човешко сьщество, даже повече: дьржат се с уважение. За разлика от когато сьм в Бькгария, кьдето ми говорят на ти, нямам никакви права, освен да тьрпя това, което ми налагат (имам много примери) и кьдето ме третират буквлано като никой всесилни чиновници, сервитьори, продавачки и какито и да е, с които сьм имала вземане-даване без да ги познава.

Тук има правилата са определени. Те са ясни, важат за всички, следваш ги и живееш добре. Нямаш пари? Няма да имаш кола и да ходиш на екзкурзии, но това не ти пречи по друг начин да живееш добре.

Нямаш врьзки? Няма да погледнат твоето досие пьрво на конкурса, но няма да и да вземат директно този, който има врьзки, само защото някой им се е обадил.

Обаче има едно условие и то е да имаш желание да се интегрираш (малко като циганите в Бг). Защото ако си мислиш да си я караш по бьлгарски както си свикнал, с дьржанието и всички дребни хитрини, които вьрвят кьм него, сьбираш се само с твои, никога не се смесваш с "франсетата", не им знаеш езика и пр. Еми няма да си добре. А за сьжаление има доста хора, които са точно такива, защото да се интегрираш изисква усилия, а те не са свикнали да полагат такива. Защо да се мьчат?

Сьщо ненавиждам бьлгарите тук, които срещаш случайно, става ти толкова хубаво и се втурваш кьм тях с усмивка викайки им: "Здравейте, и аз сьм бьлгарка!" А те се дрьжат сякаш ще им откраднеш нещо или ще ги молиш за пари и те гледат с един специфичен поглед и едно особено студено-неловко-попарващо-превьзхождащо дьржание.

Това нещо така ме е отвратило, че след като сьм го преживявала неколкократно с течение на годините спрях да им се обаждам, вьпреки че преди ми се струваше ужасно да срещнеш сьнародници и да не ги заговориш с две приказки.
(голяма част от тях дори не живеят тук, а са на еднодневна екскукрзия) 

Чудесно е кафето на Миленката тази сутрин  

Точно това ми харесва в чужбина, Инче - че имаш равен шанс с други без връзки! На няколко пъти съм се явявала на фиктивни интервюта тук - даже не си правят труда да изглежда ненагласено. Понякога ти е достатъчен само един единствен шанс да докажеш, че те бива в нещо, тук го нямаш! Иначе съм съгласна за "никой". На мен ми харесва да съм "никой" в чужбина. Затова писах, че се дразня че така говорят българите. Друго си е ако в БГ са те уредили на някаква службичка, докато в чужбина д.пе да ти е яко 

Миленка, добре си се завърнала. Много ти е сладко кафето.  

Аз също не си представям да живея в друга държава. Да не излиза, че съм с ограничено мислене, но не знам как бих била на хиляди километри от роднини и приятели. Знам, че те няма да ме хранят, затова и не се заричам, че цял живот ще съм тук. И аз като всички други негодувам срещу цялата ни оправия, но явно вече до такава степен сме се примирили българите, че никой не прави нищо по въпроса.

Не успях да гледам финала на Женените, но разбрах от фейсбук за Светлана и Стефан.   Е, това не го очаквах. Живеело му се на човека, ама не знам защо се е записал в това предаване, като не търси нищо сериозно. Ето това ме кара да се замисля за пореден път колко режисирано е всичко и как ни лъжат и замазват очите, за да вярваме в това. Цял сезон се правиха на маймуни. Изглеждаха влюбени и дори миналия път имаха възможност да направят избор и те какво направиха, пак лъгаха.
Наско и Тони са наистина Уууникални. Четох, че Тони отначалото показвала лошата си страна, за да види Наско дали ще я обича все така Уууникално. Бля, бля.

Привет и от мен

Миленка, добре дошла, здравето ти да се подобрява и да си като нова скоро скоро.

Аз не желая за момента да живея никъде другаде, харесва си ми да си говоря на родния език. За по натам, ако ме стегне шапката, ще видим.

Предаването не го следя, много ми е изкуствено всичко там...

От мен една весела лятна инсталация от парк:

https://www.facebook.com/archellocom/photos/pcb.975242705841665/975242005841735/?type=1

Много приятна и вьздушна снимка 

Аз по природа сьм толкова безамбициозна, мьрзелива и загубена, че сьм последния човек, за който си бих помислила, че ще замине за чужбина. Дори не знам как стана така…

Допреди да имаме Марта не беше сигурно в коя дьржава ще живеем и какво ще правим. Мислели сме си за врьщане в Бг. Фабио добри пари може да взима там, с които спрямо стандарта да живеем по-богато оттук.

С течение на времето забелязах, че аз постепенно се променям и Бьлгария постепенно се променя, но по различни начини и ставам все по-неадаптирана и все по-неловко се чувствам там, все по-не знам как да се дьржа, все по-малко разбирам всичко, което се случва, а фактьт че ми изглежда, че дьржавата не вьрви напред, а става все по-зле ме изпьлва с гняв, тьга и разочарование.

Гадното е, че сьм дьрво без корен. Нито тук сьм своя, нито вече в Бг. Но толкова по-зле. Сигурно това е цената. Кто гледам назад, не мога да повярвам, че всичко което се е случило е станало с мен и че това което сьм постигнала, АЗ сьм го постигнала.

Сега като имам Марта, а скоро вече образование и професия, мисля че по-скоро ще се задьржим тук, а като станем пенсионери живот и здраве, ще отидем в Италия. Италия много я обикнах, вьпреки че и при тях е едно мазало и един бордел дьржавата. В някои отношения по-зле от Бг. Но там поне имаме кьде да живеем. А в Бг нямаме. И като пенсионери ще сме добре по отношение на климата и морето.

Да сме живи и здрави, да стигнем дотам, пьк дотогава каквото можем, кьдето можем. 

Мнооого тежко сте го подхванали Хареса ми!
За раждането в Лондон - моята комшийка роди две деца в супер луксозна за нашите представи болница. Е, не бих родила в Лондон! С първата бременност тя роди следобед и по чудо я оставили да пренощува в болницата. Второто дете обаче решило да излиза по-рано. през нощта успели да прекосят града, стигнали до болницата и... ги върнали. Нямала достатъчно (!) разкритие. така ги връщали три пъти, като последния път чакали на паркинга, защото току не стигнат от къщи до болницата и се наложи мъжът й да я акушира. Родила, всичко точно! Следобед - изписване! Вечерта се видяхме на скайп - тя, баща й, мъжът й, бебето... Идилия! Само до момента, в който в банята не й се шльопнал съсирек. Звъннали в болницата и от там отговорили : Твърде вероятно да е част от плацентата. Елате за кюртаж! Легнала и не смеела да стане цялата нощ. Това човешко ли е?
Гледах топ 10 на най-скъпите АГ болници в света. Имаше 3 или 4, които са във Великобритания. В цената им влизал и престой за една нощ! Говорим и за болницата, в която раждат всички кралски особи.
Ина, направи ми впечатление един твой израз. Ставаше дума  за раждането ти и как Фабио щял да ражда с теб. На френски така ли се изразяват? Аз бъкел френски не съм учила и не знам. Същите ми комшии се изразяват по този начин "И като влязохме да раждаме...". Питам, защото тук говорим за "присъстване на таткото по време на раждането". Стана ми интересно!
Миленка, добре дошла отново
Аз никъде нямам намерение да ходя! Твърдо и категорично! И мъжът ми е същият - тежим си тук на мястото. Живях в София - не ми хареса. Извинявам се на всички софиянки от форума. Доста по-отчуждени са хората и нямам намерение да живея така. Прибрах се в Пловдив след унито, беше ми трудно - нямах средата, колегите, компанията не беше супер оформена (по-скоро беше около едно бивше гадже). За сметка на това успях да си намеря работа без връзки, запознахме с ММ и нещата си се оформиха сами. Доволна съм накъде ме завя вятърът!

Али, права си за СОфия. аз ако се местя, ще е пак в БГ, но извън София. това се замислям последните дни, след посещението ми на два други града...

Али, не се казва така, просто така сьм се изразила 

Щото пък тука като те държат в болница по 5-7 дни чудо голямо! Предния път беше такава мизерия АГ-то, сега са го отремонтирали, всяка стая има баня и тоалетна, спиш на цветни чаршафи - големи екстри.
Та какво казвах - в повечето държавни болници си като в епизод от Клетниците, недай си боже нещо да тръгнеш да питаш - най-много да ти се скарат подобаващо, да не говорим, че както ти е безплатно така си даваш под масата пари на всички до санитарката да ти оправи леглото. В някои болници даже бебето не си е при теб, за да си почиваш - колко мило! Води се, че са ти правили супер много процедури, а всъщност гледат за си източат колкото се може повече парички от касата. И ако решат да те задържат не винаги е щото има нужда, а именно заради пътеките. Предпочитам да съм си у нас след 1 ден, ако съм добре вместо да вися там задължително, щото така се практикува от 30 години... Пак казвам лично аз съм щастливка, че случих на лекари и отношение, но колко има като мен?!

Много тежко сте го хванали.. Имам доста дълго мнение по темата но после ще го напиша... Няма време

Никога не бих заминала по причините на Cerise, защото в крайна сметка това е твоята роднина и не може с такава горчивина и сърдитост да си тръгнеш. Така мисля поне аз. Аз заминах да си изкарам магистратурата, беше ми мечта да уча в Англия от малка, исках да видя какво е да учиш наистина, а не да преписваш и да зубриш, исках да видя какво е да учиш нещо, което наистина ти харесва и наистина има практическа насоченост. Това е най-щастливата година в живота ми. После започнах да търся работа, гаджето ми беше в София, казах си ако не намеря работа до септември се прибирам, но намерих работа и останах, след 1 година дойде и той и така се случиха нещата. В България има много абсурди, но това си е моята родина и честно казано живея в Бургас от 10 месеца, ами харесва ми. Хората са любезни, времето е прекрасно, морската градина е разкошна. Не, не бих живяла тук за постоянно, няма какво да работя и няма да съм щастлива вбпрофесионален план, но града си е много хубав.

Дори с мъжа ми си говорихме, че ако имаме възможност бихме живяли 6 месеца в Лондон и 6 в Бургас, но няма как.

Мен ме избива на патриотизъм и родолюбие всеки път щом се замисля да се махна.. да абсурдите са много, но не бих живяла в друга страна. Репликата "обичам си страната, мразя държавата" ми пасва идеално. На ден 3000 пъти се ядосвам къде се намираме, но повече от 10 дни не мога на чуждо, че даже и те са ми много... Обичам си страната, обичам си да ходя на нашето море - не на гръцкото или турското, обичам да ми мирише на йод от нашия си гьол обичам си нашите планини и миризмата на нашия бор, обичам миризмата на бабините ми кифлички и бухти, вкуса на киселото мляко, на краставиците... На българските череши... Обичам нашите си хорА и традиции.. Не мисля че бих привикнала на други...

Не знам, има хиляди неща на които се ядосвам ежедневно и хиляди абсурди, на които се възмущавам... Но си е мойто си и не го заменям за нищо!