Относно спорта - аз съм спортна натура - много неща съм тренирала, но имах само една истинска любов - Конна езда - обездка (dressage)

5 години професионално , състезания, гранд при, няколко купи и призове... Докат не ми откриха смотаната епилепсия и ми забраниха ездата и въобще спортовете

бях на 15 и точно бяха започнали да ме забелязват големите спонсори (ездата е скъп спорт) и ... всичко отиде по дяволите... 3 години по-късно израстнах епилепсията, но... нашите вече бяха разведени, аз бях самостоятелна, нямах финанси, нямаше как да се върна и да почна отначало... и така умря спортната ми кариера...

Сега ходя за удоволствие отвреме на време

Така и не захванах друг спорт след това - до ден днешен
За упойката - ще се пробвам без, пък да видим.. Като цяло не ми е голям прага на болка , но зависи за какво...
Иначе хич не смятам да седя и да чакам

След половин час отивам на разходка и на педикюр - нали отпадна вчера. Няма да прекалявам, но поне 3 часа ще ми убие разходката

Баба ми казваше че имам въгарец в дупето (за незнаещите - това нещо мяса на голям пирон)

Не мога да седя на едно място.
Признавам си че малко ме е шубе

Ама е малко, не съм в паника и не бих казала, че нещо ме притеснява... Де да знам - това е най-естествения процес от живота на човек, като дишането е. Като гледам какви кифли са родили и си гледат децата, аз ли няма да се справя? хахаха

И все пак мъъъъничко ми трепери под лъжичката

...
Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше. ЕДИТ: казах на Фил, той почти откачи милинкия... Много се вълнува и много ме радва
Роси - предполагам до ден, най-много два ще имаш смс... Ама все пак малкия си е инат, та да не залагаме
