Знаех си аз, че когато не влизам няколко дена в темата, после ми е мъка, докато изчета всичко.
Браво! Постарали сте се да ми уплътните времето.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Такааа.......
Наде, неприятно нещо те е сполетяло с лаптопа. Това наистина е повод за нов.

Мина ли ти зъбът?
Рататуй, милото коте. Сигурни е голяма мъка да го гледаш така. Дано скоро да се оправи.

Миленка, тези вашите кумове ви взеха здравето. Доста несериозни хора. Като знам колко се ядосваше с тях покрай подготовката на сватбата. Все си мислех, че като мине сватбената треска ще се оправят, но явно не е така. Да не би кумата да е чела сватбената тема и да се чувства обидена по някакъв начин?
Чак пък толкова незаинтересовано да го раздава, малко е странно.

Фани, голяма сладурана е малката. Пу пу ....

Тони, пропуснах да те поздравя за дипломирането. Честито!

От кое село си?
И аз бях на дипломирането на ММ, на 30 април. Ти сигурно си била на предния ден. Да ти кажа славата на Стопанската академия се носи от няколко години и сегашния ректор доста допринесе за това. Докато учехме за Бакалавър не мога да кажа, че ми е било лесно и че съм минавала просто ей така.
Доста усилия съм полагала винаги, макар и понякога да съм мислила, че съм недооценена. Сега, когато записах магистратура и още повече, когато видях колко значително по-лесно завърши ММ си мисля, че наученото не е достатъчно, но няма какво да се направи. Дори това, което научихме първите 4 години, не виждам да се прилага някъде. Тази теория за къде ми трябва? Всичко опира до практиката, а тя определено е слабо свързана с това, което сме чели в дебелите учебници.

Ето и ММ ще добави и тази си диплома в шкафа с другите, със сертификатите и с другите иначе тъй важни документи. Все се успокояваме и се надяваме някога наистина да ни послужат за нещо. Надеждата ни наистина умира последна.

И сега поне да се похваля колко хубаво си изкарахме в Свищов.

Аз много държах да бъда до ММ в този ден, защото по някакъв начин се чувствам близо до това, което изживях в този град през четирите години живеейки там. Имало е много моменти, в които съм се оплаквала и съм плакала дори, заради несправедливостите докато учех, но когато чух химна на Република България и когато видях най-важния човек в живота си да стои там,

изправен - почувствах се горда по някакъв начин. Не знам, може и да е тъпо, но наистина така се чувствах в онзи момент. Обичам да споделям всеки важен миг с него! Най-после се запознах с колегите му и наистина се оказаха готини хора, колкото и да не ми се вярваше. Да не говорим колко хубаво си изкарахме вечерта. Първо бяхме в един клуб. Честно казано, не съм вярвала, че ще ми хареса на това място.

Беше много якоо. И там ММ срещна един свой кумир. Проби ми дупка в главата докато не отиде да се снима с него. Ето, има запечатан и този момент.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
За първи път пих текила. Отначало имах чувството, че ще ми излезе през ушите.

После се прехвърлихме в дискотеката и там си откарахме до 5. Добре, че си бях обула равните обувки, защото иначе нямаше да издържа толкова време. Танци, танци, танци.... всичко ме болеше. На другия ден трябваше да си тръгнем за съжаление. Изобщо не съжалявам, че отидох. И искам пааааак!

Сигурно пропуснах някои ваши писания, но наистина ще стане още по-дълго.