Добро утро! Като ми дойде музата може да се изкажа по темата - бивши. Сега както ви обещах малко спомени. Помня как седмица преди Хъдрелез минаваха да събират нишани/някакви накити с панделки или конци в различни цветове така че да си ги познаеш/. Комшийки идваха да ги дават на баба, че да не би да не успеят да си ги предадат, ако се случи да са на работа. Нишаните стоят в едно голямо менче до празника. На самия празник се става рано, вратите на къщите се украсяват със здравец и пролетни цветя. Дворовете се помитат още от предния ден, защото на самия празник е забранено да се работи. До обяд се ходи на гробищата, само там съм виждала да се работи на този ден - в смисъл да се оплеви или да се садят цветя. После започва подготовката за събирането на жените - Дернек, което се прави на открито и си има строго определена последователност. Костюмите са най-различни - обикновно най-малките стават Арап - с черните наметала и маските, по-големите се обличат като момчета, момите за женене в женски носии, а омъжените може да си облекат шалвари, които са им дар на сватбата от свекървата- като моята на снимката. Нося я и когато има Къна на роднини или близки прителки. Трябва да се науча как се почиства и сгъва, за да не я съсипя. Процедурата е доста сложна, заради бродериите и камъчетата. Не дай си боже да тръгнеш да я сгъваш както ти дойде - трудно ще я оправиш после, като закачиш украсата за кадифения плат.
Някъде към 2-3 ч след обяд се отива в местността където е празника. - горичка непосредствено до селото. Бабите са оборудвани със столчета, очила и тефтери където им е записан сценария, защото както казах последователността на песните, танците и ритуалите е строго определена. Когато си облечена в някаква носия, задължително участваш в ритуалите просто защото не те оставят на мира - всяка баба те дърпа и те подканя да се присъединиш. И така гледай по-възрастните участнички се учиш какво да правиш. Има въжена люлка закачена на голям дъб и момчетата люлеят. Питат момите на кого ще пристанат докато ги люлеят, повечето си признават, защото ако не признаеш те люлеят по-силно и по-силно докато изтърсиш някакво име
По някое време когато вече сме се уморили от танци се вадят и нишаните от менчето. Вади ги малко русо момиченце, като покриват менчето с кърпа и вади на сляпо. Докато вади се пее и се гадае според думите на песента. Примерно баба беше пощуряла по едно време като бях мома, че са изтеглили нашия нишан на думата "сватба", има "рожба", имане абе всичко от живота. А момичето трябва да русо, защото при нас русите и бели жени символизират чистотата - предполагам, че се прави асоциация със светлината и слънцето.
И така хич не усещаш как са изминали 3 часа. Хубаво е да се поддържа жива тази приказка. Кметът на селото прави всичко възможно всяка година да организира празника. Намира костюми, организира участничките, съхранява нишаните. Много хубава жена, бабите даже са измислили песен за нея, чух я миналата година

И така сега почвам да чета какво се изписали вчера. А Инче, третата носия от клипа е ромска. Може би малко пооблагородена така да се каже, защото иначе са в много ярки цветове. Тя нали е ромска тая песен и нормално да има и такава носия. Знам, че като тойде Гергьовден и те вече излизали с каруците и почвали сезона така да се каже

Прекрасен ден ви желая!