Панде, радвам се, че вече си по-добре. И аз имам среща на випуска тази година. Тъй като ние сме много организирани, сме се разбрали чак за 20 юни. Естествено, това не е окончателно, защото досега това е третата дата, която се сменя. Ще видим накрая дали наистина ще се съберем. 

Здравейте!
Свекърва, готин метод. Ще го изпробвам за следващото поливане. Даже се чудя дали не мога да го използвам и за другите растения докато ме няма? Ако се замрази по-голямо количество лед (чашка) и се постави в саксията (на по-големи растения няколко чашки), може би за 1 седмица ще са добре. Как мислите?
Фани, торта и соленки, ако сте много народ. Може и някакви хапки да направиш.
Моя клас нещо трудно се организира със срещите. А и аз не ходя. Нямам никакво желание да ги виждам, понеже почти всички бяха пълни идиоти. Такива егоисти и егоцентрици без покритие....ама може и аз да съм кривата нива, кой знае. Много лошо впечатление оставиха в мен, а и класната ни беше една...хубава жена. Делеше ни много, тъй като имаше лични предпочитания към определени ученици (не на базата на успех и постижения, а на симпатия) и всички останали за нея бяхме измет (въпреки че някои от нас печелаха конкурси, състезания, олимпиади и т.н.). Най-фрапиращият случай с моите мили съученици беше през последната година, когато едно момиче получи нервен срив и леко психическо разстройство, тъй като баща й се самоуби и тя го намери. Вместо да я подкрепят, голяма част я изолираха, обиждаха, подиграваха се с нея, правеха й компрометиращи снимки, криеха й лекарствата, а за други спря да съществува. Класната не предпиемаше нищо, аз заставах зад момичето всеки път. Слава богу до бала се стабилизира, а сега учи и работи в чужбина. За разлика от другите, които са полуграмотни, без образование и работят в местните заведения.
Миленкоо, почивай сега да събираш сили

Привет привет... Има раздвижване гледам

Аз вече се примирих че пъпеша е страшен инат. И права е Чери - отсега го чакат жените, най -много като порастне да ги върти на малкия си пръст кифлите ахахха

За срещите на класа - на 30ти май имаме среща на випуска, ама аз 100% няма да ходя.. Когато и да се роди, ще е прекалено малък да го оставя. Обикновено такива мероприятия организирам аз - организирах преди няколко години "5 години от завършването" - даже беше и на датата на бала от 102 души випуск, дойдоха към 76-7 което си е успех. Проблема е че всички са свикнали че аз се занимавам с организацията на всичко (и бала организирах аз, и дипломирането и всичко в гимназията) и сега като са се хванали едни мои съученици да го организират не им се получава много много. Първо - ще успеят да съберат само техния клас, тъй като другите не ги помнят много много и им нямат контактите. Второ - поне 6-7 човека вече ми звъннаха на мен и бяха много учудени че този път не се занимавам аз, което според тях явно не е гаранция за успех. Имаше реплики - Аааа щом Еди-кой-си го прави, ще видим дали ще ходя... От една страна ме ласкае , че хората ми вярват на мен, от друга не е хубаво така Навремето ме мразеха,щото много ги тормозех за организация, сега ако не съм аз да ги събера - не вярват  че ще стане хубаво, стават несериозни, почват да шикалкавят - при мен ги няма тея - явно ми имат страх хахахха Та ще ги видя без мен колко ще се съберат хахахах

За сушито - мога да препоръчам и "Кабуки" - изключителна обстановка и храна, много съм доволна от там. На мен от няколко дни ми се яде суши ама пусти му и пари - нямаме толкова в момента.
Все пак още чакам да ми преведат болничния и тоя месец го караме само на заплатата на Мечо.
Той между другото е по-добре, но ощ кашля - някакъв летен грип най-вероятно...

Аз се чудя накъде да щипна да се разхождам и като гледам май след малко ще ме хваната дивите и ще изхвърча като тапа да върша нещо, че не ме свърта

Е, моя випуск в това отношение добре се разви - почти всички се развиха в областите в които искаха, може да се каже че сравнително сме преуспял випуск. Едо 30% имат дечица вече, някои и по две.. Странното е че родиха почти всички популярни мацки, дето си мислехме че ще скитат по дискотеките до откат От момчетата има 5-6 татковци, които са толкова щастливи от факта, че направо да не повярваш...
Виж иначе, аз май съм единствената с официален брак... поправка и още една девойка , дето и тя е бременна сега... Никой друг не е правил сватба... Ей сега се жени един съученик след 10 дена...

Аз не се оплаквам - хубав випуск бяхме. Но повечето от нас се познаваха от преди това. Едно 60-70% от випуска сме учили в същото училище и преди гимназията и искахме да си останем там - даскалото е добро, със страхотни учители. Та повечето се знаят от 1-2ри клас, аз отидох там в 5ти и познавам почти всички... Отделно от това сме си квартални - живота ни е минал заедно... Даже ме бъзика Фил , че на всеки километър имам съученик хаххаха понеже нон стоп засичам някой и той като ме пита и аз все отговарям "съученици сме" ))

И аз бях същата откачалка, винаги организирах нещо, винаги носе по 1000лв в себе си минимум, някакво капаро.. Аз бях и председател на ученическия съвет към училището още от 9-ти клас, което си беше рекорд, никога не позволяваха на ученик пред 11 клас, ама гласуваха ми доверие, пък имах и желание   Та, пари и на цялото училище носех.. Правихме организация миналата година, в която взех доста малко участие, но тъкмо бях започнала нова работа, беше ми лудница от изпити в тъпия универистет в Свищов и не се получи много интересно, да си призная... Събрахме се много хора, обаче понеже това беше моята част  

Много обичам съучениците ми, големи идиотчета бяхме, винаги супер задружни.. Тръгвахме си от часовете заедно, защитавахме се от учителите, подсказвахме си и всичко като един... Всички се реализирахме доста добре, има хора, които си останаха във Враца по тяхно желание, но пак са със завидни доходи на фона на всеобщата мизерия там.. Бебета има, бракове 1 и моя ще е 2-ри хахахахах  
При нас се случи така че, точно най-свитичките имат деца отдавна... Да се чуди човек, уж скромнички, а вече с по 2 деца.. И то ненадейно 

Лелее, да ви завиди човек! На мен ми е много мъчно, че няма с кого да си припомняме весели моменти от училище. Само с класа от 1-7 клас бяхме много задружни, но вече не можем да се организираме за среща - всички сме се пръснали по цялото земно кълбо (Европа, САЩ, Азия, Австралия...само на Северния Полюс нямаме представител по последни данни)
Пък пари се събираха много трудно - все претенции и чудеса.

Те пари винаги се събират трудно хахахахха за каквото и да е и от когото и да е

Аз винаги избягвам да се заемам с организацията на много хора. Много ми е изнервящо. Сигурно и за това нямаше гости на сватбата ми 

Цитат на: alexandrova_90 в 18.05.2015 12:47

При нас се случи така че, точно най-свитичките имат деца отдавна... Да се чуди човек, уж скромнички, а вече с по 2 деца.. И то ненадейно  

Ми, другите явно са били с големи изисквания и високи критерии, та трудно са намерили половинки

fanimira, можеш да направиш мъфини - хем е лесно, хем има вариации стотици. И ти ли си Телец, или си в Близнаци? Аз моя рожден ден преди десетина дни някак си не почувствах празничен. Няма причина, но ми се случва за първи път. Уморено ли ми е, остарявам ли Ели ме е чула как съм казала, че няма да го празнувам и после ме пита шокирана милата. Чак ми стана съвестно как вероятно съм й попарила ентусиазма. Но й обясних после.

Нашият клас също не беше за чудо и приказ. Не знам, забелязала съм, че по-силните класове, с много отличници и с някакъв профил, не успяват да се сплотят по една или друга причина. И при нас така. Всеки важен, всеки чувства другия конкуренция. Така и не се получиха приятелства. Сега сме пръснати къде ли не, среща сме си правили веднъж, но беше по-скоро подобие на такава. Бяхме 5-6 човека и някак не се получи задушевно или интересно. Не бих повторила. А днес колежката разправя, че си организират среща след 35 години, като с някои не са се виждали от завършването! Сигурно би било невероятно като усещане

Иначе от моя клас май всички сме семейни, било то с или без брак, и почти всички сме с деца. Ама сме си и големички, де - на по 34-35....

Нямам търпение да дойде краят на тази седмица, че да отидем на заплануваната кратка почивка на Етъра. След месеците основен ремонт направо мечаетм за малко разнообразие. Хем и на чист въздух, хем тишина. Малко в повече ми идва перманентната динамика - на работа, вкъщи...

Сънрай, по-скоро децата са се получили без да искат, защото голяма част от тях дори нямаха официални връзки.. Няма значение, живи и здрави да са им. На по 25 сме има време за всичко, ще има и други, които ще започнат да се женят, а и още дечица

Аз миналата година бях 20год абитуриентка. Хубаво си изкарахме, вьпреки че бяхме малко. И интересно доста хора се бяхме домькнали от чужбина (ние и с дете, аз тогава бях пак бременна с това, дето го изгубих), а тези които си живеят в Бг не дойдоха. Един даже в сьщия град. 

Днес пишем дипломната  с колежката и сме напьлно изгубени. Вече нищо не разбираме. На мен бушоньт ми грьмна тотално и сьм с празна глава 

Цитат на: alexandrova_90 в 18.05.2015 13:38

Сънрай, по-скоро децата са се получили без да искат, защото голяма част от тях дори нямаха официални връзки.. Няма значение, живи и здрави да са им. На по 25 сме има време за всичко, ще има и други, които ще започнат да се женят, а и още дечица

Мдаа, и това е вариант. Ама вие наистина сте млади, еххх...

Инче, сигурно стечение на обстоятелствата, че са се прибрали живеещите в чужбина точно в този период. И вероятно ги тресе повече носталгия, затова и са се отзовали. Знам ли...
Пък на теб явно ти е време за пауза, да презаредиш батериите. Аз имам моменти, когато стоя като идиот пред превода и не мога да събера изречение, а го имам в ума си. Тогава или захващам нещо друго, или ставам за малко. После по-бързо наваксвам дори.

Инче нормално е да е така - тези извън БГ ги гони повече носталгията, тези които са си тук - те се и засичат отвреме навреме... друго е

Сънрай - според мен 34-35 си е една чудесна възраст - хем си млад, хем си улегнал

Аз съм учила във 2ро СОУ "Академик Емилиян Станев"- много яка гимназия, много бях доволна и много си ценя учителите Девизът на даскалото го измисли нашия клас - "Като 2ро няма второ"