Панде, аз много се чудех, защо точно там ги пльоснаха тия животинки и като ги гледам, малко ми е мъчно за тях, особено за мечката. Изглеждат ми много жални. 

Нат 

Влизам и чета по диагонал и прочитам историята на Виви, на Чери  и на Свекърва, паднах от смях връщам се да чета и останалото, представям си там какви бисери има.
Свекърва, те пак добре че и червеите не са изяли. Кажи му, че може да е бил на кастинг за Страх /така ли се казваше това предаване, дето ядяха гадории?/
Чери, напълно те разбирам, при нас положението е подобно, само дето ние живеем близо. Аз от бабата на мм си взимам от градината пресни неща, но каквото ми дадат буркани или от фризира директно в боклука, защото обикновено са развалени или ми усмърдяват фризера. Аз там от години не ям, защото е доста мръсно и гледам да не се докосвам дори до масата.
Тая статуя на "жена" ми е интересно кой е тоя неграмотен скулптор, но и кой идиот е решил, че става за нещо и я е поставил там? 
Панди, тя общината в Люлин на мен ми е малко странна като цяло, да се помещава в блок. И ние миналата седмица ходихме до нашия НАП, голяма безмислица редиш се на опашка, за ад ти дадат платежно /не може да оставят една купчинка на мястото за попълване/, дават само по 1 бланка и да не дава Бог да объркаш, че пак опашка. Когато го попълниш пак се редиш на въпросната опашка и се молиш лелката да го приеме.

По повод паметниците тези дни слушам за зелена стена пред "1300 години българска държава" в София. Ту ще я има, ту няма да я има тая зелена стена... Въпросният паметник, който се мъчат да скрият, ако не успеят да го демонтират, още по времето на нашите си е имал прозвище. В студентските среди му викали "1300 години българска простотия". Разбирайте го, както си искате

Хаха, ами лисицата как гледа като н..рана Вече съм спокойна, няма как да вземем първо място по простотия...
Ами това е само една история.
Втората е за детските пътувания без родители, разказана от малкия син, като участник в нея. Той има такъв цветущ език, че най- хубавото ще се загуби, но аз държа на смисъла .
Пътува националният отбор на юноши /16 годишни/ за състезания в Истанбул по баскетбол. 12 души около 2м., разпльокани от лиготия и самочувствие, надзиравани от 3 /трима / възрастни - треньор, помощник треньор, масажист /медицинско лице/ + шофьор в голям рейс, да им е по- удобно. Изцяло на държавна издръжка са, даже им дават по 300 $ като заплата, да славят българския спорт . Багажникът е тъпкан с вода и храна, да минат по- тънко, а и да могат да ядат, когато им е удобно. На границата обаче решили да си спестят ходенето до тоалетна, едно, че имали само едри пари и второ, защо да се харчат, като таз работа могат да я вършат на открито безплатно. Спряли на удобно място, тренерите дръпнали по една цигара и всички отново се качили в рейса и се захванали с високо
интелектуална дейност, игра на карти. Моят, като най- дълъг и най- мързелив се уредил със задната седалка и "подравнил мехура". По едно време тренерът решил да удари едни карти, ама нещо нямало достатъчно свободни и бая се зачудил как така от 12 души не могат да се съставят 3 четворки. Викнал: "Иване, я преброй хората!" Няма отговор..."Стояне, къде е Иван?" Пак няма отговор...Търсили ги под всички седалки и като не ги открили, стигнали до извода, че са ги забравили  на пътя по време на груповото пикане преди час. Ама хората като слезли, пък слезли по домашно му - кой бос, кой гол и естествено без мобилен, пари и лични документи. И сега....не могат да обърнат, не могат да вървят на заден ход, не могат и да се свържат с изчезналите. Треньорите взели мъдрото решение да се обадят във Федерацията в България и да чакат наставления от дистанция. След 6 часа висене на магистралата, най- неочаквано им се обадили от турския отбор, че двамата момци са при тях с издрани крака, слънчасали, но с висок боен дух...
Какво се случило Единият момък имал и сериозна голяма нужда, та дръпнал по- в страни от другите. Когато вторият видял, че останалите започнали да се качват в рейса, тръгнал да го търси /двамата били близки приятели/ и взел, че се загубил. По едно време двамата се намерили, ама от автобуса нямало и следа. Но като са спортисти, знаят, че трябва да се борят до победа и тръгнали да вървят пеша, по джапанки, в най-големия пек, без пари, без телефони, без да знаят къде отиват, обаче поне единият говорел що годе английски. Имали късмет, че съвсем близо имало бензиностанция. Попаднали на свястни абсолютно непознати хора, които им услужили с мобилните си апарати. Ама като никой не знае номера, при положение, че ги има запаметени...Единият момък хванал баба си на стационарния телефон, тя обаче решила, че е телефонна измама и просто му затворила първия път. На второто обаждане изпаднала в паника и чак на третото предприела мерки и се обадила на бащата на момчето. Бащата започнал да върти на треньора, с когото пътували, ама той /треньорът/ хитър...Сменил си телефона, да не го безпокоят навлеци родители и на никого не казал. В бензиностанцията братята турци взели работата в свои ръце, разтърсили се, намерили с кого и къде е заплануван мачът, издирили турските треньори /които не се били сетили да си сменят телефоните/, уредили транспорт и завели нашите в хотела. Най- трудно им се видяло обаче намирането на рейса и някой от българските треньори и за целта потърсили помощта на полицията. Кой какво разбрал, не доразбрал, но през целия престой българският отбор бил строго охраняван от турските власти .
Изобщо може да се напише книга. Следващата година пък половината се разболяли от заушка и паднало едно лъгане за да не бъдат дисквалифицирани, не ви е работа
Рататуй, червеите внимателно ги издърпвали , жал им било да ги ядат...

Пиша синтетично:

Искрено се забавлявах с мухлясалата праскова, с историята на Виви за болницата и с шоколада на сина на Свекьрва (как може да му хрумне подобно нещо?!)

За боба, много глупаво да  

Вчера подадох досието за М2, остава да чакаме и да се молим всичко да е Ок.
Нали ви казвам, че доста сьм се поизнервила. Явно сьм стабилно уморена, защото не ми минава нерва и даже свекьрва ми ме дразни и то за такива безумни неща, че ме е срам да ги разкажа (понякога си мисля, че стабилно ми хлопа дьската, но просто като сьм изморена и ми се изострят симптомите хахаха   )

Днес цял ден ям чипс и бонбони, и след няколко дена ще отида да плача в бременните теми колко сьм напьлняла  

За гласуването на чужбинците сьм сьгласна (и аз не знам кой ни е президент. Плевенлиев май, ама не сьм сигурна).

И нов отговор на Свекьрва.

Относно Новия Отговор на Свекьрва: Божеееее…. 

аз пък минавам ни в клин ни в ръкав, да ви покажа една статия за тийн майките, която ме впечатли, особено  фотографиите към нея.

http://lens.blogs.nytimes.com/2015/05/28/teenage-motherhood-in-latin-america/?_r=0#

Ох...толкова се смяяяяяяях.. Изпадала съм в същата нелепа ситуация, не аз де моя съученичка, с която бяхме на пътешествие изв Европата.... Ние сме 10-ти клас, отиваме на екскурзия, няма мобилни телефони, по които да не навъртим 123043204 лева, само аз си нося, че съм най-разумна   Една част от родители знаеха моя номер, но не ми звъняха именно, за да не ми навъртат огромна сметка, просто така да си го имат.. Имаха и на преподавателя, ама той циция (стиснат) не вдига при никакво положение, да не се набута   И пътуваме си ние някъде на 5-6 ден от екскурзията.. От Южна Франция отиваме в Париж, нощен преход.. Когато автобуса има почивка, съответно се обявява от екскурзовода и се казва в толкова и толкова часа да сме по местата... Да, ама щофьорите спират през нощта, още не е време за почивка и те просто отварят вратите да се проветри, докато се сменят, за да спре да мирише на кариеси вътре!! През това време моята съученичка, която седи зад мен, усеща спирането на автобуса и с другарчето по място се измъкват през задната врата, за да си купят кола и чипс от бензиностанцията.. (на всяка спирка го правеха, все едно нямаше да дойде друго спиране  ). През това време шофьорите са готови, тръгваме и всичко точно.. До момента, в който телефона ми не започва да звъни на пожар.. Звъни и гледам Петя-мама.. През нощта, ведага се обръщам и гледам седалката празна   Вдигам от там майка й започва да вика "Забравили сте Петяяя", къде сме я забравили, аз сънена идея нямам какво става.. Оказа се, че сме пътували 3 часа.. Хайде след още 1 час, обратен завой.. Отиохме и те реват като луди.. Хората ги поканили да хапнат, да пийнат, да ги успокоят.. Зазвънели до България на родителите.. И те се били успокоили, но един българин спрял с камион и плащайки на бензиностанцията, ги чул да си говорят помежду си.. Питал ги какво правят и от България ли са, те съответно много се зарадвали, че виждат българин, обяснили му.. Той не им повярвал и започнал да крещи, че са проститутки, които искат да ги нахранят безплатно   Те един рев пак.. лудница...
Ох, много дълго стана, ама същото момиче се загуби в Париж през свободното ни време и не успя да намери сборния пункт повече от 4 часа, а той беше АЙФЕЛОВАТА КУЛА  

Свекърва, ей как ми липсваха твоите истории! Смяла съм се като луда, котката се изплаши чак. Щях да падна как ги е охранявала полицията.
Сега се сетих за първото ми излизане извън граница. Тогава не бях мечка и тренирах балет, отивахме на състезание в Италия, около 30-40 девойки на възраст 11-15г. Майка ми, баба и още 2 техни приятелки дойдоха на екскурзия. Настаниха ни в едни каравани, ужасна мизерия и добре, че отидох да спя при мама /те бяха в луксозно бунгало/. Дойде деня да си ходим  и аз без да ме видят се скрих в багажника на рейса, за да плаша другите момичета, ама ме затвориха там. Майка си беше изкарала акъла, търсили ме известно време, после не помня как ми намериха и какво стана после. Във Венеция се тръшнах, че няма да й ям сандвичите и ще ме води на ресторант. Нали съм примадона, купеха ми някакви сладки и това беше.
Еми, те по ТЛС даваха едно предаване за майки и тийнове, които са бременни, беше интересно.
Тони, смазах се от смях с "Забравили сте ПЕттяяяяяяяяяяяяя!", а за проститутките нямам думи! Явно девойката е неориентирана, да се загуби 2 пъти за толкова кратко време.

Ех че стана готино и забавно в темичката. и на моята първа екскурзия зад граница имаше какви ли не екшъни, то загубването е универсално, но едната вечер в хотела влизам да се къпя и като излязох от банята осъзнах, че цялата стая е наводнена и плува във вода. Типично по наленски, вместо да се скарам на рецепцията, си обрах цялата вода, цяла вечер вместо да спя, стая чистих. втората екскурзия бяхме в супер луксозен хотел, по погрешка ни бяха пратили там на закуска блок маса и народа правеше сандвичи за целия ден.

Ей, как ми се пътува, ей така до Испания или Италия, ейййй

Забравих да кажа, че жената дето боядисала сьс златен спрей фонтана, който не й харесвал, ме подсети за една история за Фонтана ди Треви В Рим.

Докато архитектьт строял фонтана, един брьснар, който имал салон отсреща, непрекьснато ходел да му дава сьвети, да го критикува и да обсьжда работата му, дни и дни наред. Накрая архитектьт така се изнервил, че добавил кьм коппозицията една каменна ваза така, че да закрива гледката кьм целия фонтан от салона на нахалния брьснар 



Това пьк ме подсети как Мопасан ненавиждал Айфеловата Кула и това колко грозна е тя. Ведньж приятелите му го попитали, след като я мрази толкова, защо винаги ходи да обядва в ресторанта на втория етаж, а той отговорил: "Ами, това е единственото място в Париж, от което не я виждам!" 

Яко за вазата. Айфеловата кула и аз не я харесвам много, една прекалено метална ми идва, в Париж има къде, къде по-красиви и впечатляващи забележителности.

Свекърва, моля ти се издай книга с историите на твоите деца! Със сълзи се смях, Божкеее!
Тони, и твоята историйка не е за изпускане! Хахахаха, тия двете шматки не са за екскурзии! Още ми е смешно.  

Пък тоя коментар го пиша от 4035843 минути и само ме прекъсват

И има 3 нови отг.

Виви, ама много ясно! Щом е на аванта, всичко се прибира! А другия път да им изчистиш и прозорците
Ина, Мопасан си е бил прав!  Хахаха, наглия бръснар си го е получил

На Свекърва историята беше много забавна, но на Тони по-скоро страшна с тия момичета посред нощ, насред нищото.  И накрая чак за проститутки ги обвинили. 

Еми, много са описателни тези снимки. Нищо не са спестили. 

Цитат на: always_and_forever в 28.05.2015 17:45

Еми, много са описателни тези снимки. Нищо не са спестили. 

Да, аз малко сьжалявам, че ги видях. Трябвало е да сложат предупреждение.

Добро утро.. Днес съм с такова настроение, което дори мега-гига-противната ми колежка, която вече дава заето, а са минали едва 30мин от работния ден, не успява да премахне 

Историята ми е смешна и сега.. Смешна си ми беше и тогава.. Тя и до ден днешен си е все същата шматка  Както е казал Мопасан, в описаното от Ина.. Айфеловата кула се вижда в радиус от десетки километри .. Тя не успя да я намери часове наред, а е била в района 

Миналата година, когато ММ ми предложи в Рим, беше първото ми ходене в този невероятен град  Той се чудел къде да ми предложи и пръстена бил в раницата постоянно.. Понеже много исках да отида във Ватикана, той чакаше момента да види нещо спиращо дъжа ми .. Намери го де.. Но си мислел, дали да не ми предлага на Фонтана Ди Треви.. После като отидохме там, започна да се смее, понеже беше в ремонт и целия в скелета.. Вика, щяхме да се връщаме втори път до Ватикана 

Ох, пак се отлеснах и не видях, тези снимки от Еми