Добро утро, ох като ти гледам чашата Тони и гола вода да е вътре пак бих пила с удоволствие. - все едно съм на прием при кралицата  изпратих си детето на 1ва екскурзия без придружител  много беше щастлива, особено за портмонето с монети, което ще си пази сама! Искаше да ни купува сувенири, но се убеди сама че 4 лв джобни са твърде малко за такива начинания - хахах, важното е че има желание! И аз гледах женените - интересно ми е живото предаване в петък - според вас кои ще са останали заедно след 3 месеца? А Тони ще вземв веднага да забременее сигурно, че да не го изтърва Наско

М, училищни екскурзии. Помня как класът ми изкупуваше всички боклуци от сувенирните магазини, а аз си оглеждах само. и до ден днешен не харча пари за тамива неща. Много ми беше странно, ходихме с една деуга двойка на обиколка из няколко градчета в Германия, е те нищо ме водяха, само търчаха от магазин в магазон, че девойката колекционирала шотчета, ама не просто шотчета, а специфичен вид! 

Аз нямам време за риалитита, последнонгледах малко от като две капки вода, Азис ме издразни много, другите ми харесаха.

Сега ми се доходи и на мен на екскурзия,ех мечти...

Фани, аз обожавам такива чаши имам си няколко.. Дори и на работа всеки знае, моята чаша не се пипа и не се мие в събомиалната с останалите.. Не обичам   Колегата ми преди месец се тръшкаше, че дъщеря му е на екскурзия за първи път сама.. Беше голям цирк, звънеше му постоянно и плачеше   Мислели няколко родители да ходят да си вземат децата, не защото било гадно или нещо, те просто си плачели.. Той я пита, някой ядосва ли те, лошо ли се държи с теб, а тя Неееее   Луда работа...
Аз като тръгвахме някъде, всички деца се гушкат в родителите си, аз първа се качвах в автобуса и започвах щастливо да махам с ръка за чао... Винаги съм обичала ескурзиите и да пътувам... Мъчно ми ставаше за нашите, ама нали ще ги видя.. Никога не съм плакала или да не съм искала да ходя сама на екскурзия  
Пълно куку  

Нов отговор...

Ооо, училищни екскурзии! Много обичах да ходя и не пропусках! Ама то по мое време сякаш се организираха повече, сега сестра ми е ходила на не повече от 2.
Най-много се изкефих на екскурзията до Софияленд. Ама бях прекалено дребна и не ме пускаха на повечето атракции. С една съученичка минахме през повечето бебешки, понеже бяхме по 120см в 3-4 клас. Ама после си наваксах до цели 161,5! Мдааааааам, добри времена бяха.... 

Какво стана във вчерашния епизод на женените? Ние излизахме с ММ и нямаше как да ги гледам. Решиха ли кой с кого ще остане? За Г и Г е ясно- никакъв шанс, ама другите са ми любопитни.
 
Тони, много гадно....важното е,че момичето е добре! Ламарината се изправя лесно. 

Хаххаха, Тони, ние предвидливо не сме й купили телефон, да не може да се обажда   Много сме гадни.  Довечера ще се върнат, няма да имат време за плач. Тя и Кари се качи първа де, за мен по принцип не плаче колкото за баба си, всяка вечер се сеща напоследък. Искала да са във ваканция, да си стои на село, да кара колело, баба да й готви вкусни манджички, луда работа  

Добро утро!

И аз гледам Женените, ама доста тъпичко стана.
Както гледам никой не ме е отразил вчера, когато попитах за Капките. Ммм често се случва!

Лек ден на всички

Фани, по времето на моите първи екскурзии също нямаше телефони.. .Имаше фонокарти... Лелел каква грешка, майка ми да ми даде, за да й звъня... Спомням си на едно зелено училище и звънях постоянно.. За да й кажа например "Мамо, докато прескачаш през терасата от едната стая в другата, си изпуснах чехъла в тревата долу. Много бързо тичах по стълбите надолу, търсих го, но е много тъмно и не го намерих"   И представете си майка ми от другата страна   Сега и на двете ни е смешно, но преди едва ли е било така  

Нат, направо си е за нова врата.. ДОбре, че каското поркива щетите, че момичето доста се е озорило от работа, за да си позволи такава кола и ... Тъпо е, ама как ще да е, нали е жива и здрава  

Нов отговоооооооооооооор

Едит: Миме, мислех, че си разбрала вече, видях че си писала.. Ненчо победи 

Тони за плаченето ще ти кажа нещо което "обожавам" да чувам от другите ( ) аххахаха: "Като станеш майка, ще видиш." 

Фани, открития урок на твоята дьщеря ли беше или нещо не сьм разбрала? Аз не ти честитих рождения и ми е много гузно…    Честит Рожден Ден, да си много щастлива и да успяваш да намираш време за себе си 

Ина, аз съм сигурна, че е ужасно да чуеш детето си насреща как плаче.. Виждах го по изражението му и направо се свиваше и моето сърце.. Просто ми е странно, че за първи път виждам деца да плачат, докато са на екскурзия.. Пък бая деца са израснали около мен, братовчеди, на приятели на нашите и т.н. Никога не бях чула някое да плаче  

Здравейте

И аз обичах училищни екскурзии Първата ми беше до Козлодуй, може би във втори клас. Беше ми много интересно, а и бяхме в един автобус с един клас, дето стаята им не беше на нашия етаж и тогава се запознахме. После и в прогимназията и в гимназията все бях в класа на най-активната класна и сме имали всяка година екскурзия. Но ако аз сега съм класна, никакъв шанс да заведа зверчета някъде. Те в Англоамериканското понеже ги държат уж изкъсо и си носят алкохола в шишета от шампоан, в държавните училища сигурно ще си идат с дамаджанки направо.

Слагам и една снимка от Враца, за пълнеж, че нали годим 100 страници

Супер снимка  Прилича на Благоевград 

Тони, диванета какво да ги правиш.

Между другото за мен вече не е ужасно, а изнервящо. Вчера бях обещала на Марта да я взема от училище (заедно с баба й) макар че много добре знаех какво ще се случи. И то така и стана: взехме я двете. Планьт беше после баба й да я заведе в парка, както всеки божи ден, а аз да ида до пощата и да се прибера да пиша.

Е като ревна това дете, искам с мама, ще кажеш не живеем заедно и това е пьрвата ни среща. Рев ама не инатски, а раздиращо отчаян и вече се вижда как трьгва против желанието си и реве…  Аз се вбесих и викам щом е така, ела с мен на пощата, да чакаш един час на опашка, пьк после като наказана се приерби с мен вкьщи, вместо да играеш с децата на сльнце. И знай, че няма да ти обьрна капка внимание, а само ще ти се карам да мьлчиш, защото имам за писане.

И така стана е. Пьк после вечерта ни се качи на главите, защото не беше изхарчила достатьчно енергия  Ма и свекьрвата от много добрина, понякога не знае как да се оправя с нея.

А пьк за пощата, няма да ви раязправям.

Като влезнах беше празно. След ремонта вече не се разбира кое гише за какво служи. Чаках трима човека на едната опашка и си дадох сметка, че не е там. Смених опашката. Отивам на каса с приоритет за бременни и вьзрастни. Докато вьрвях кьм тази каса от врата влезна една жена и бам пред мен там. Беше над 50те но не грухнала старица. Около 56-7 годишна, нагласена, дьржи си номрлано на краката.

Мен ме е срам да питам за предимство и разчитах на глупака на касата да ме викне, но не би. Е какьв кьмсет беше, една жена да има преди мен като изкара един куп от двайсетина с обратна разписка…  Писаха, лепиха, писаха, лепиха… Над 20 мин. Аз не можех вече, щях да се срина там. НАкрая даже и показа различните колекции марки, от които да си избере, имало такива които давали по 1 сантим на Червения Крьст.

Когато НАЙ-СЕТНЕ си трьгна и дойде моят ред, тоя идиот започва да ме пита: Имате ли кредити в друга банка освен в нашата    (пощата е и банка, а аз нямам кредити никьде, явно искаше да ми предлага оферта някаква). И това вече преля всичко и аз    И му викам: Вижте какво, искам само да ми продадете двата плика, за които сьм дошла и да се прибера вкьщи да легна, защото не мога да издьржам вече !!! 

"Като станеш майка, ще видиш." 
Това и на мен ми е любимо, нооо може и така да е.
Аз свързвам плача при децата, заминаващи на екскурзия с това, че в началото не осъзнават, че не се отделят завинаги от родителите си и че всъщност им предстои нещо вълнуващо. Това го осъзнават на по-късен етап. 
Първата ми екскурзия беше до Плевен - Панорамата. Не съм плакала, а напротив, беше ми много готино.
Иначе първата ми по-дълга екскурзия беше до Унгария, с отбора по таекуондо. Беше много хубаво и не съм се сещала за родители, но сигурно на мама й е било много мъчно.
Каквото и да се говори аз съм сигурна, че когато стана майка, ще съм много зле в това отношение. Все пак се познавам и като знам колко съм емоционална, ще има да рева на къси пасове.

Панде, благодаря ти за снимчицата. 

Ина, имам чувството, че те разбирам, без да съм била там. 

Забравих да кажа, че Марта ходят сьщо на еднодневдни излизания с рейс от училище, може да се каже екскурзия, но дали защото трьгват след като вече сме ги завели в училището и не сме там, когато трьгват, не само тази, но и миналата година не е плакала. Точно обратното, чака с огромно нетьрпение кога ще дойде деня, изкарава си супер (отговаря ни, че нищо не са правили и нищо не са видели, или казва "не си спомням", но после спонтанно разказва впечатления) и винаги е много доволна.

Оооо, ужас, Инче! Значи и у Европата има такива дебили и темерути! Тегли им енааа дъъъълга по български. Благодаря за пожеланието, не се притеснявай на нашта възраст вече РД не е чудо голямо   имаме други радости трепети покрай мъж, деца, работа... Открития урок беше по английски в групата на Кари. Понеже имам проф. изкривявания вече и знам как по принцип протича открит урок и малко ми беше разочароващо - особено че оставяше децата да отговарят едно през друго или групово. Сега като осмисля може би съм прекалено взискателна - все пак учителката е ученичка в 11ти кл., което е друга тема де.
Ако не беше толкова запалена може би нямаше да я запиша тая година.  
И аз по принцип като класна до тази година не бях ги водила на екскурзия. Но по проект нямаше как да не отидем във Франция и Италия. Изненадаха ме много приятно - никакви проблеми, а все пак са 17-18 годишни келешчета  

Ина, аз само като чета и се изнервям, камо ли ти като си и бременнааа... И изморена.. Положителни емоции ти изпращам  

Панде, понеже за сватбата търся стари снимки от Враца, толкова е бил красив площада преди  
Ето една любима снимка, не знам защо, но много ми харесва
И пред Съдебната палата градинката е била в пъти по-красива  

Два нови отговора..