Защото така го усетих. Ако живеех в по-малък град, където няма толкова бременни, може би щеше да е друго. В Лондон и специално в моята болница имаше адски наплив. На първия си преглед чаках 3 часа да вляза. За цялата бремнност имаш 2 скана, като на първия ме попитаха колко бременна мисля, че съм и кога мисля, че ми е термина ... като казах датата, той ми каза, да вярно звучи и ми писа тая дата в картона?! На вторият скан беше една ужасно груба рускиня, нон стоп ми викаше да се отпусна, защото нищо не виждала, е как да се отпусна като ми вика нон стоп?! Нищо не ми каза на тоя скан, прегледа беше 5-10 минути, фетална не се прави за 5-10 минути. Слава Богу попаднах на прекрасна българка в частната клиника и ходех при нея на прегледи, та ми беше спокойно, ако разчитах на NHS щях да съм адски неспокойна и неуверена. В 32 седмица ми пуснаха кръвни изследвания и ми изписаха по погрешка 10орна доза желязо, добре че аптекаря забеляза, защото иначе щях да пострадам адски сериозно. Да продължавам ли, защото има и още ... общо взето имах късмет, че имах спокойна и лека бременност и разбрани работодатели, иначе не знам ...

В 36-а седмица си взех багажчето и се прибрах в България. Никога няма да съжаля за решението си, защото отношението което получих тук и спокойствието нямаше да го получа там. Второ дете, ако имам, ще го родя в Англия, няма да имам избор, но поне вече знам кое, как и какво и ще ми е по-спокойно.

Аз също знам, че много много не се следи бременността в Англия...ама къде ли е по-добре, не се знае май.

Да, до 12 седмица никой не ти обръща внимание, дават на природата да си свърши работата. Няма такова нещо като да се опитат да задържат плода. Да, убедена съм, че ако да речем, бебето се роди преждевременно, там грижата и оборудването ще е по-добро, в това нямам съмнение. Просто като за първескиня системата там е малко стряскаща, а и аз бяха чула много истории за моята болница и се бях наплашила. Просто имаха ужасно много работа и липса на персонал и страшно много оплаквания, че не обръщат внимание на пациентите и претупват нещата. Както казах, много зависи и в кой град си, това е валидно и за двете държави.

До 12 седмица няма смисьл да се задьржа плода. Ако има проблем, това е защото ембрионьт не е наред. А едва ли някой иска да има дете с хромозомни увреждания…

Тук сьщо е много по-малко медикализирано отколкото в Бг, просто защото бременността не е болест и няма да те гледат всеки две седмици на льчи, за да ти направят кеф. Но грижата няма нищо общо, просто се прави по друг начин.

Ина, няма да споря с теб, защото отчасти мисля като теб. От друга страна обаче аз си имам моите резерви и разочарования. Да, и в България е ненормална тая работа с нон стоп изследвания и прегледи, но и това да ходиш на 6-8 седмици за по 5 минути преглед, също не е перфектно. Да не говорим, че аз всекинпът ходех не само при различна акушерка, но и на различни места, понякога си при личния лекар, понякога в болницата, понякога в друга клиника, само те размотават, както казах за едно мерене на кръвно, защото за какъвто и прпблем или въпрос да имах отговора беше едносричков и всично все беше нормално - това ме боли, а нищо ти няма, онова ме боли, абе нормално е. Към 25 седмица вече едва вървях, заради болките в таза, ходих на частно, защото не можех да стана от леглото, а в болницата ми дадоха час за преглед след 6 седмици. Ако на вас тия неща ви звучат нормално, на мен не ми звучаха особено нормално.

Аз за Англия вьобще не говоря, защото бегло сьм чула от познати и реално нямам представа как стоят нещата. Всичко дето разправям е сравнение между Бг и директния ми опит тука вьв Франция    Оттук вьобще не мога да се оплача. По-малко сме медикализирани от Бг, но супер добре се грижат за нас. Всичко е много добре организирано и се набляга много на превенцията.

До 12 седмица сьщо не те преглеждат обаче. Пьрвото рандеву в болницата е след пьрвата ехграфия, на която да се потвьрди, че ембрионьт е здрав и всичко е Ок.

Да, аз за това като бях бременна само до Франция посмях да отида, беше ми спокойно. за превенция на какво става въпрос?

Иначе за това, че до 12 седмица може да имаш поблем, т. е. аборт само на хромозомна основа, където няма смисъл задържане, не съм 100% убедена, но не съм медицинско лице.

Междудругото, сега видях темата за козметиката. Аз имам много неща от guardian angel, много бях впечатлена от отзивите инедин куп неща си взех. В интерес на истината нещата, коитп взех за бебето са уникално добри. Кремовете, които взех за мен не ме впечатлиха, мисля за съжаление Ина е права, че гадните химии са си най-добри, не мога да сравнявам козметиката, която побпринцип ползвам с тия кремчета. но са био и са приятни.

Превенция на майката и бебето.

8 курса подготовка за раждането. Обясняват ти как протичат процесите и как да сьдействаш най-добре вьзможно на природата, за да има вьзможно най-малко усложнения. Основните положения за грижа за бебето-как да кьрмиш успешно или как да го  отбиеш по-безболезнено, ако искаш да си на Ам. Курсове за бащата какво да прави той, за да помогне.

Групи специализирани (не сьм ходила, защото не сьм имала нужда) за пушачки, за жени страдащи от насилие, за вьобще каквато и да е подкрепа.

След раждането рехабилитация на перинеума, за да нямаш в бьдеще напикавания и спадане на органите. След това още 10 курса рехабилитация на коремните мускули, за да можеш да се вьзстановиш напьлно, да нямаш болки в грьба и крьста и който спортува да може да го прави безопасно.

Ежеседмично мерене на бебето, ако го желаеш с всякакви сьвети по всичко, което те интересува. Безплатни групи на майки, места, кьдето децата да играят с всякакви играчки на разположение…

Всичко това се поема от дьржавата.

И за всяко нещо не ти се казва просто "защото така трябва да правиш", а ти се обясняват процесите, които са зад тези неща, сьветват те за книги, които да прочетеш и пр. Вьобще конкретна, практическа информация, която да ти служи за цял живот, за да можеш да бьдеш добре ти и детето ти.

Бе нямам думи… в положителния смисьл този пьт.

eто ме и мен в последните дни на месечната...


признавам че не успах всичко да изчета, но пък се радвам че се върнах...

В момента се наслаждавам на тишината - тати спи и пъпеша спи - красота!

ето едно сутрешно кафенце от мен с пожелание за хуууубав уикенд

Инче, благодаря! В момента правя: Открий разликите и се убеждавам за пореден път, че ни е скапана и сдухана дъжавата. Такива сме и ние! Щом сме избрали да живеем тук значи има нещо сбъркано и в нас и да няма средата малко по-малко ни променя вероятно.   Често се замислям - колкото повече расте Кари всъщност толкова по-често в каква среда сме избрали да я възпитаваме?! Дали някой ден няма да ни обвинява за избора ни? Колкото и стряскащо да звучи  се успокоявам с факта, че въпреки всичко сме финансово стабилни и при добро желание можем да си осигурим добро здравеопазване, образование и т.н. за много по-евтино от чужбина   Живяла съм и в чужбина и много се дразнех на изречението: Тук си никой!веднага ми иде да кажа: А кой си в родината? Без пари навсякъде си зле.
Аз по принцип съм и малко предубедена признавам. Макар, че обичам България и никой не може да ме убеди, че това не ми е родина, все си спомням как учителката ми по български ми каза да не си правя илюзии, че ще ходя на кръжок, защото видиш ли как кадънка ще рецитира български поети пред кмета например!? Е, още ми се пълнят очите със сълзи при спомена. Не знам дали е още жива, защото беше към 60те преди 20 г. но ми се ще да й кажа: Станах учителка, уча българчета, турчета, ромчета, обаче не мога да ви разбера и оправдая, госпожо  
С омраза не се постига нищо, с оплакване, критика, мрънкане не се стига до никъде и ето ни резултатите.
Не разбирам етървата, върнаха се от чужбина в България и то след близо 3 г.   бих ли постъпила така като знам, че пак ще започна от нулата в малък град. Не са ни искали съвет, нямаше и да им дадем вероятно, дори и да бяха ни питали. Сега 2-3 години по-късно когато 2те деца са на училище започнаха да чувам изречението: Тук имаме роднини, да, обаче роднините не ни хранят! Всеки себе си гледа  
Та такива ми ти работи. Добре, че в моя град АГто е мн добро и идват от съседни градове да раждат тук, та поне за това съм спокойна. Аз съм си дървен оптимист по принцип. Никога не забравям, че винаги може и по-зле

Миленка, мерси за кафето, радвам се, че се завърна и тук! И аз правя същото като теб - Кари замина у баба за уикенда, а баща й е на работа, Кико не рита и аз слушам пФтичките!!!

А снощи гледахте ли финала на "женените"?

Аз му мятах по един белтък между храненето и заспиването ми на дивана... Стана ми жал за Светла - не ми беше симпатична отначало, но много и личеше болката и ми стана жал за нея... Не знам тея "експерти" какви са, ама това за мен не е успешен експеримент - 2 от 3те двойки се разделиха.... Нещо не има се получи мачмейкването 

Аз гледах само за Светла и Стефан, че излизахме на заведение и до последно мислех, че ще кажат, че още са заедно. Все ми се струваше, че се гледат много любовно докато говорят за отношенията си.  Я кажи Тони и Наско какво разправяха? Цветя и рози ли? Те определено са ми най-народни. Имах една съученичка Йовка, все едно гледам нея като гледам Тони. Последното, което ми разказваха за нея беше как водила мъжа си гражданче с каруцата и магарето на нивата.  Верно, че са прекалено наивни на моменти, но май най-добре си паснаха.