Аз се вдъхнових от Миленка и подхванах останалите неизмити вкъщи прозорци. Винаги съм харесвала жилища с големи прозорци - светло ми е и разгледно. Хубаво, ама да не ги мия аз... То вкъщи са като витрини на магазин Пък и на едната тераса са плъзгащи и да се чуди човек как се мият. Трябва упътване да дават с монтажа. Трябва да си взема и хубава стъклочистачка, че нашата не я бива. Знам кой ги продава, ама звънна ли - ще има 1000 въпроса по работа. Отказвам се!
На всичкото отгоре на терасата висят - използван работен гащиризон, който пак ще бъде ползван (тия дни), изпрани детски дрехи плюс едни разпечатки на ММ. Тази сутрин ги изпуснал във вода и ги просна да съхнат Гледката е един път!
Рататуйче, аз се радвам за котето Така де - щом скача, значи всичко е ОК. Да ти пратя един малък Алф да я погони?!

Голяма беладжийка! Отмъщава си за фурмите според мен А представи си да бяха 2 такива диви. Джурасик Парк.

Али, като каза мокри листи, се сетих как веднъж мама изпра заплатата на вуйчо ми (тогава живееше вкъщи) и после простирахме пари да съхнат. Аз тогава ревях, че перем пари и туй е незаконно (била съм на 6-7г) 

Остроумница от малка 

Аз преди 1 година изпрах на ММ един телефон, който беше от първите смартфони, които самсунг пуснаха за българския пазар. Той го използваше за работен, оставил го в дънките си и аз джаасс.. А принципно винаги проверявам, ама тоя път.. Пускам си аз пералня и по едно време гледам, вътре се върти телефон.. Призля ми.. Спирам пералнята (много се радвам, че има опция за спиране по всяко време, 30-тина секунди след като натиснеш бутона) и го гледам, имаше вътре вода, като тия линийки дето са пълни с течност от едно време  ММ го изсуши и той пак работеше 

Ехее, ЖЕУЕЗЕН! Да не е бил от първите S2 ки? Те са някакви железни...горила глас, чудеса...

Да ти кажа... не си падам по адроид историите и никак не се стремя да ги запомням.. Един малък с три бутончета зелена, червена слушалки и стрелкичка за връщане назад 

Да бъдем честни - най- жеуезния телефон ever - Nokia 3310!
Става и за бой пробвала съм го

Псолютно 

Фани, гласувам за роклята от последната снимка. Чудесно семейство сте между другото 

Котката ми открадна, кокала!   Онзи ден си взех пушени ребърца и уж я нямаше станах да се измия и връщам се тая примлясква сладко сладко.
Али, дай Алфа, че да види какво е да подлага на тормоз околните, а тя да спи когато си поиска!
Браво, за прането и аз наскоро изпрах едни пари, ама кво да се прави, на всеки се случва  . Тони, като каза телефон една колежка си изпуснала тела в кафето, да види дали тела и по-голям от гърлото на чашата  и пльок вътре, после го суши със сешуар, на парното, пред духалка и май проработи.

Свекърва, допада ми статията и ми беше доста интересна като четиво, макар че ме прекъснаха 90239423 пъти.. Не съм съгласна изоснови с нея, аз съм отгледана като напълно равностойна с майка ми, тя е най-добрия ми приятел (даже ще бъде на моминското ми парти, по мое желание.. ), това обаче в никой момент не е пречило на авторитета й пред мен и тя е човека, който уважавам най-много.. Изобщо.. Баща ми беше другата крайност, с него трудно комуникирам, заради строгия режим.. Та, може и оттам да идва баланса.. Но не съм съгласна, че приятелските взаимоотношения, не водят до добро възпитание..  Всичко останало беше доста интересно 

Те телефоните последно време започнаха да ги правят отново огромни - завръщане към тухлофоните Бенефон. Скоро няма да може да си изпуснеш ефектно телефона в тоалетната например. Така де, само телефони там са изпускани - таблети и лаптопи не се събират
Миленка, имах 3410. Уникален телефон! Мина и през моите ръце, и през на татко, и през на баба. Накрая го наваля дъжд, та много не му се чутяха надписите. Иначе си работеше без грешка. Само да успееш да набереш верния номер
Хахаха, Рататуй, подсети ме... Имахме сиамец. Обаче много бели подхвана да прави и го командировахме на село. Там се видяха в чудо! Комшийката почнала да пържи дробчета навън и... аха, да си вземе солта от вътре и котаракът ни вече ги паткал с лапа по земята
Продължавам със статията...

хахахахах, Али уби ме! Те са много своенравни сиамките, аз имах майка  и син  и беше страшно. Мъжкия само майка ми признаваше, на нас с баща ми ни правеше мръсно. Накрая и него го командироваха на Банкя уж, а той къде е отишъл не го знам.
А като каза за телефони, някога в училища една съученичка си изпусна тела в тоалетна с клякане. Идва в час пребледняла и "Госпожууууууу, да имате пликче, че ми падна тела в тоалетната  и да пробвам да го извадя". Извинявам се, на който му е гнусно!
Статията наистина е интересна, ама тоя човек с 3те брака и 6те деца ми е малко 

Рататуй, ти мани, ама и на мързел се научи на село. Спи той на асмата (3 метра над земята). В един момент шупур-шупур по един найлон... Подскочихме, че заваля, а имаше нещо си за прибиране. Поглеждам - котаракът клекнал на асмата и пикае отгоре. Е, то мързел, мързел, ама чак толкова
Котаракът в свекърва ми много обича костилки от маслини. Голяма игра пада с тях. От пепелниците най-обича да ги вади Чистенето е после за нас!
Има даже доста неща, с които съм съгласна в статията. Но елементи, не съвсем цялостно.

Прочетох статията.

Мнението ми е, че е издрьнкал един куп празни приказки.
Родителите не си гледат всичките по един начин децата. За кои точно родители говори? Има различни стратегии, които родителите прилагат в зависимост от културата, собственото си вьзпитание и мн други фактори.

Нито пьк всички деца са такива каквито ги е описал той.

Един куп стереотипи, генерализации и пресилени изказвания, за да си продаде книгата. Да ходи на майната си.

И сьм тотално сьгласна с Рататуй че с 3те си брака и 6те си деца е точно примера, който всички ние бихме искали да следваме.

Мога да го оспоря с аргументи по почти всеки параграф, ама не ми се занимава.

Али, ти направо ме уби, много се смях с тоя котарак!
Сега гледам Антъни Бурдейн  и така ми се ходи някъде! Другия месец мислим да мръднем някъде на близо, ама още се чудя дали в Бг да разгледаме или някъде в близките държави. Някой ако има предложения ще се радвам да сподели.

Аз нали винаги от две истории правя една...
Когато Сияйна беше млада и жизнена, а пералнята ми стара, животното имаше навика да влиза в бункера и да спи там, защото оставях отворен люка, да се проветрява.  Та един ден заредих пералнята, сложих препаратите, но се сетих за още една дреха и отидох да я взема от спалнята. Пуснах пералнята и към края, когато тръгна центрофугата, нещо ми светна, че не виждам котката. Почнах да я викам - не се обажда...Припомних си, че ми се моташе последно между краката, когато събирах дрехи за прането. Е, викам си, като нищо се е метнала вътре докато съм била в спалнята и сега...Че като ме обляха едни горещи вълни, краката ми се подкосиха, ръцете ми омекнаха....Викам си, няма смисъл да спирам, то каквото е станало, станало е.  . Извадих дрехите ни жива, ни умряла, няколко пъти ги прехвърлих - няма я. Рева и я викам, не се обажда пустият му звяр. Обръщам се, тя зад мен седи и ми гледа сеира Идваше ми да я пребия от бой, извади ми акъла
За статията нямам мнение, защото говори за децата в Швеция и за шведските родители. Пък и съм си отгледала моите, които вече не са деца, вие му мислете