Еми, много хубава булка си била.

Ако не е тайна, на колко си? Изглеждаш мъничка и крехка ( това го казвам само с добри чувства). Не, че аз не съм същата- изглеждам по малко, от колкото всъщност съм. Особено сега, когато обикалям сватбените агенции всички ми казват, че изглеждам много малка. Понякога се дразня, но някой път си казвам, че така е по-добре, отколкото да ме мислят за по-голяма. Шегувам се с ММ, че сега, когато му взема фамилията, хората ще си мислят, че съм му дъщеря, защото второто ми име е като неговото първо.

И общо взето все едно ще му нося и двете имена.
Наде, благодаря ти!

Аз моя фейсбук постоянно го пълна с такива статуси и хич не ми пука кой какво си мисли. Важното е, че ние сме щастливи и се обичаме.
Ина,

аз съм болна.... от любов.... това не ми е добре.

За раждането аз така се успокоявам, че почти всички са минали през това, та аз ли няма. Нали така сме устроени. Айде ако трябваше мъж да ражда, друго щях да мисля, ама ние жените сме силни.

Моята приятелка, която роди миналата години все гадни неща ми разказва за раждането си. Вместо да ме успокоява и да ми вдъхва кураж, тя казва, че още не е забравила този момент и е категорична, че повече деца не иска. Аз като един представител на зодия Рак, си вярвам, че от семейството по-хубаво няма и хич даже не може да ме убеди в противното.
Вижданията на хората за любовта и брака са се променили много. Когато преди едно нещо се е възприемало по един начин, сега изобщо не е така. Вярваща съм и държа на брака. Или по-точно на църковния брак. Дори не искам и да си помислям за развод. Майка ми се разведе с баща ми (не че заслужава да го наричам така!!!), когато бях малка и се омъжи втори път. Добре е направила, защото онзи явно не е знаел какво означава да имаш семейство. Както и да е...
И според мен разводът се отразява на децата. Това, че съм нервна и паля бързо смятам, че се дължи на малтретирането на майка ми докато е била бременна и след това. Поне научих, че семейството е най-святото нещо и никога не бих си позволила да предам любимия си човек.
Толкова години сме заедно и толкова много неща сме преживели. Изобщо не искам и да си представям живота без този човек. Най-благодарна съм, че го срещнах и че е до мен във всичко. Виждам, че гледаме и вървим в една посока. Мислим еднакво, имаме еднакви цели и мечти и най-важното искаме здраво семейство. Какво повече ни трябва освен да сме живи и здрави?!
Миленка, много ми хареса това, което написа за свободата и семейството.
Само като гледам хубавия подпис на
menyanthe ми става още по-розово.
