Работим по общ проект, Инче, нашето+френско+италианско училище, та си ходим на визити от време на време, за 3 години е по принцип, екстри измисляме и внедряваме на електромобил. Колегите са много сладки. Като останахме да висим на летището да чакаме 3 часа превоза си и събуждам колегата, обяснявам 2 часа и получавам отговор: Are you sure? 

Малеее, че хубава тема сте подхванали  Момичета, на всички разказите ви са толкова истински и хубави  , че чак на мен ми се прииска да споделя 

Аз като студентка имах една 5 годишна връзка, която завърши с раздяла. Беше весело, щуро, забавно, студентско..... нооо сякаш не толкова сероизно. Всички тогава си мислеха, че ще се оженим, а ние се разделихме  Беше по мое желание, не сме се карали, не е имало драми, а просто някак си не усещах, че това е човекът за мен. На него му беше много трудно, на мен също, но се радвам, че тогава събрах сили  да го направя...

После преживях и една от онези луди любови, при които направо свят ти се вие от любов и не знаеш къде се намираш. Всичко продължи 3 години и беше като приказка, но точно затова и много нереално, много хубаво, но и някак си не достатъчно истинско, не мога да го опиша.... Но мен тая любов много ме изтощаваше, мозъкът ми буквално беше блокирал и всяка секунда беше зает само с мисли за него и ако нещо в плановете се променеше, ако той не можеше да дойде по някаква си причина на среща, примерно, която сме си уговорили, за мен настъпваше края на света, не можех да дишам, имах чувството, че ще умра ако не го видя.... луда работа.... В общи линии с времето това все повече не ми харесваше, защото се чувствах супер много зависима от него, накрая вече имах чувството, че повече страдам, отколкото да съм щастлива, въпреки че реално нито сме се карали, нито нищо.... Както и да е, оказа се, че и това, колкото и прекрасно да изглежда отстрани, също не е за мен 

И накрая, преди 7 години, се срещнахме с мъжа ми. Бях дошла в Англия по една програма за 1на година и към средата на тая една година, един общ наш познат, съвсем случайно, ни запозна. Всичко се случи много бързо при нас, бих казала, че беше един вид любов от пръв поглед, но тогава, за себе си бях убедена, че колкото и да не е в мой стил, това ще бъде едно карткотрайно преживяване, няколко срещи, малко любов и хааааайде край, защото аз исках да се връщам в България, а той току що беше дошъл в Англия, та не виждах въобще вариант да ни се пресекат за по-дълго време пътищата.  Ама то, каква я мислех, каква се случи...., хахаххха, луда работа. В началото бяхме неразделни, после се родиха децата и аз се прибирах с тях до България, като се разделяхме за по 2-3 месеца. Естествено, че ми липсваше, за тези месеци, но не е онова болезнено чувство, при което не знаеш какво да правиш, ако другия го няма... Даже напротив, всичко е хубаво и спокойно и чакаме се с нетърпение да се видим.
От друга страна пък и двамата сме инати и сме остри камъни, така че семейния ни живот не е лишен от кавги понякога. И двамата умеем да правим от мухата слон и понякога се усещам съвсем безсилна, след разговор, в който говорим, а буквално не си разбираме думите.... Точно с него разбрах какво имат предвид хората като казват, че мъжът и жената говорят на различни езици. Но пък хубавото е, че като обичаш някой и като знаеш, че и той те обича, се чувстваш уверен и спокоен и това е най-важното от всичко.

Ох, аз съм Мара подробната, ама пусто, все не мога да се изкажа с две изречения 

Свекръва, смяла съм се от сърце на разказа ти, чакам ощееее!!

Леле Албенчиик,ама ти си ми описала живота и в първият любим и с втория хахах

Аз никога не съм имала такава любов с пеперуди в стомаха и пр. Дори не съм сигурна, че мога да обичам по този начин. 

На мен всичките ми любови са едни такива горещи, многострадални, идеализирани от мен самата и пълни със  смисъл и емоции. В желанието си да бъда обичана като по филмите, винаги съм реагирала първично, с много чувства към човека отсреща, с много отдаденост и без срам показвах всяка своя мисъл. И в ден днешен Митко ми е казвал, че се е влюбил в мен именно, заради искреността ми.

Аз разказвала ли съм ви как го накарах да тръгне с мен? Историята ми е много колоритна, ама не искам да се повтарям.

МНого ми е приятна тази тема за любовта. Вижте как всеки изпитва нуждата да разкаже за тези емоции. 

Добро утро! Бързам да се включа, че после да не вземе да отече работата
Страхотна тема се вкара... Ина, аз знам какво е гайле. Звучно е и ми харесва. Не знам само дали е типична българска дума или е нещо привнесено. На мен ми беше много интересно, когато майка има на посещение чужденци и се налага да им обяснява някое наименование например. Сега се сещам за едно село Плодовитово. Забележете думата от какво идва
Ех, любов, любов, любов, от звезди осеяна и от слънце галена... Това дали пърхащите пеперуди ще станат трайна връзка (и стабилна) - много зависи. Зависи дали хората ще й дадат шанс да стане зряла. Дали хората са готови на промените в характерите и очакванията, дали ще я надграждат или ще си остане онова първоначално инфантилно чувство?
Наде, разказвай!
И така аз пък да ви кажа тази сутрин с какво странно чувство се събудих - нищо общо с любовта... Ние от няколко години се борим с кметовете да заменят пясъка на детската площадка с онези гумирани подложки. Пари няяямаааа! И вчера в най-големия вятър гледам една бригада от мургави труженици с РК1 в ръце (ръчна количка с едно колело) правят нещо Сменят пясъка! И така имаме си чисто нов пясък. Вече няма детето ми да рови котешки акита, цигари, гасени в пясъка, и куп бъркалки от кафе, старателно облизвани от последните си собственици. Най-смешна беше реакцията на всички онези улични котки, които са свикнали да ровят в почти бетонирания досегашен пясък. Стъпваха, оглеждаха се, въртяха уши, душеха старателно и бавно, бавно местеха лапки из мекия като облак нов пясък.
Хайде да пеква слънце и да вадим кофичките

Турция, екскурзията след завършването на 12 клас. Екскурзия - самата атмосфера извън ежедневието те подтиква да свършиш нещо различно. Мен ме удари на любов. И една вечер го разцелувах, най-хубавия беше от всички!!! Класната зад нас се хихикаше с думите "Митко тази вечер ще намаже!".  Тази вечер бяхме на едно мнение. На другия ден той мислеше, че е било само флирт за една нощ, но аз не съм такава жена и не може за една нощ!!! Тръгваме си за вкъщи-България. Когато пристигаме се оказва, че Митко си е оставил жилетката в сака на друг съученик, защото нямал място - аз открадвам жилетката с цел да го видя отново! Парфюмирам я лудо вкъщи и чакам заветния ден. И ето той идва, но Митко не ми обръща никакво специално внимание, моли ме да му донеса жилетката, аз искам той да дойде с мен, но той не желае. Тръгвам за вкъщи, но осъзнавам, че върна ли жилетката може и да не получа друг шанс. Изпращам смс с текст "жилетката е под червена кола с номер 2367" (измислена кола)  и чакам на прозореца да се появи. Той обаче не идва сам, плановете ми се провалят, връщам жилетката. Чакам нова вечер, в която да се съберем заедно в компания, за да действам с други методи. Тази вечер идва и Митко естествено пак не ми обръща внимание. Налага се да взема мерки, пускам си телефона в неговия джоб! Все ще се наложи да ми го върне. По-късно приятелка получава смс  от моя телефон да отида в заведението, в което е той. Усмивка грее на лицето ми, той ме иска!!! Оказва се, че той е предал телефона ми на друг и смс-а не е от него! Налага се да измисля нещо друго... Ама не ми се наложи да правя други откачености, за радост, той ме хвана за ръката накрая!!! Реших да си бъда пак себе си, вече ме е разбрал що за стока съм,  и веднага  му предложих да живеем заедно, той пък взе, че прие. И след  месец заживяхме заедно. И вече 8 години ме обича... 

Цитат на: nadelina88 в 03.04.2015 10:02

Реших да си бъда пак себе си, вече ме е разбрал що за стока съм,  и веднага  му предложих да живеем заедно, той пък взе, че прие.

Ох, Наде! Ама и ти какви си ги вършела навремето...
То пък и аз в предния пост казах и не се доизказах. Скоро е Цветница - най-любимият ми празник. Въобще обаче не мога да се настроя празнично. Още ми е едно зимно

Брутру Сьбудих се и аз. Посмях се с историите на Надето, откачалка такава. Направо ти се чудя, сигурно си била много млада/малка…

Никой не пуска никакви снимки. Айде от мен един чай за сьбуждане/подслаждане.

Морген и от мен.
Натутках се да отворя форума и какво да видя- 1000 писания. Чтох, четох, ама няма свършване! Пишете, че да има какво да чета днес. Сама съм в аквариума, времето е ужасно и искам да се свия под завивките вкъщи и да гушкам ММ.
Наде, диване такова! Направо ми напълни душата с тоя разказ. Ама тоя Митко много се е дърпал. Бягал си е от късмета,човека.  Добре, че се е осъзнал накрая. Много сте сладки!
Аз съм много скучна - само 2 сериозни връзки. Не че е имало несериозни, де. 
С първото гадже се взехме много малки- бях на 15. Запознахме се в интернет - в мирката (помните ли го тоя чат?). Объркал ме с моя позната. Излязохме и така се запознахме. И ооо, настана  Драма след 1 месец! С главно Д. Нашите решиха да се местим в друг град. Сълзи, сополи, драми, светът свършваше. Решихме да не се разделяме, той ми идваше на гости, аз му ходех на гости. Изкарахме едни 3 години и малко. Накрая аз сложих край, тъй като не можеше да вземе решение дали иска да живеем заедно в София, където аз заминавах да уча. Предпочете да остане при техните. Тогава беше на 24г.
И така, след няколко месеца разбрах, че вече си има нова любов (2 седмици след раздялата се забили в дискотеката,където работеше!!!!!), а аз се запознах с ММ. Всеки край е ново начало. 
Ина, ще празнувате ли Цветница?

Добрутро, поскожи! Много трудно научиха Кари на тя дума - поскожата това, поскожата онова, по цял ден. Голям вятър тук. Май няма да излизам днес   кога е цветница? Моята хигиенистка на етажа е Върбинка, имам Невени, Лилии, Виолети. Голямо празнуване ще падне   Наде, ти си била голяма напаст, бре     не си му оставила избор, горкичкия  

Добро утро и от мен! 

Ех, с моята влюбеност вчера какви откровения предизвиках.  Ама продължавайте, на мен ми е много хубаво да ви чета. 

Наде, човек прави какво ли не, когато е влюбен и обича.  Много готино сладък разказ. 

Нат, така е, всяко зло е за добро.  Помня я аз мирката. 

Нашето беше любов от пръв поглед от страна на ММ. Запознахме се съвсем случайно в едно кафе, точно на празника на града ни. Той понеже е много нахакан дойде при мен и ми се представи. След това каза, че аз ще съм неговото момиче и ето, позна гадината. По-късно ми е споделял, че винаги е искал да си има приятелка на име Мария.... и ето, намери ме.  Аз отначало изобщо не му се връзвах, не му обръщах никакво внимание... и така цели три месеца. Той тича след, мен аз се правя на недостъпна.  Дойде обаче един мил ден и той замина на море с класа си (все пак сме заедно от детската градина хихих шегувам се  ). Спря да ми звъни, изобщо не ме търсеше вече, а мен нещо ме човърка отвътре, че сигурно вече не ме харесва човека и взех нещата в свои ръце. Една вечер си бях легнала и чух една песен по тв и си казах- брех тая песен все едно за нас е писана и му изпратих текста й. Отговор обаче така и не получих.  Толкова тъпо ми стана, но накрая се оказа, че моя човек не е имал ваучер (тогава бяха много модерни ), та затова съм останала без отговор.  Излязохме после на кафе и аз си казах, че или сега ще действам или си оставам с пръст в устата. Извиках го отвън, обясних му се в любов    и от тогава започна нашата луда любов. Най-хубавите години от живота ми са именно с него. Той е на-важният човек в живота ми  Бих направила всичко за него и знам, че той би направил същото. Толкова много пъти ми е доказвал какво съм за него, така че как да не го обичам тооооолкова много.....  Когато гледам всички около нас, понякога наистина си мисля, че ни има нещо и не сме в ред. Всеки ми казва, че това е любов 1 на 1000000000000000 и че не трябва да позволявам да разваля тази връзка, която имаме. Моля се само всичко да продължава да е все толкова прекрасно и да се обичаме все толкова ужасно много 

Здравейте

Наде, опасна си ти! Аз те имам за кротичка и тихичка - изненада ме!
Аз никога не съм правила нещо особено, за да привлека вниманието на някое момче. Естествено съм кокетничила, но нищо така целенасочено. При бившия ми всичко стана много лесно, а с ММ беше по-драматично, дърпаше се един месец, ама това ме накара да го харесам още повече - не защото това ме е амбицирало, а заради причините поради, които се дърпаше.


И да ви споделя нещо, което се радвам, че разбрах, благодарение на предишната си връзка - много е важно да не се страхуваш да бъдеш себе си и да изказваш мнението си! С предишния ми приятел, понеже го бях сложила едва ли не на пиедестал и сташно много неща премълчавах, да не би да го огорча нещо и той да ме остави. И накрая то така ми се натрупа, че изведнъж си казах стига, без той да е направил нещо лошо - той си беше себе си, а аз само преглъщах. За това, като ме дразни с нещо ММ веднага му го казвам, той мисли не чете, че да разбере по друг начин. Ама да си призная, снощи малко на висок тон си казах за нещо дето ме дразни, та после ми беше съвестно. Хич не обичам така да си изпускам нервите, добре, че го прие спокойно.
И друго щях да пиша, ама спирам, че се отнесох.

Ето това е ключа от палатката - комуникацията.   Без комуникация връзката е обречена.
Панди, мнофо правилно си написала - той мисли не чете. Както и ти, и аз, и всички останали. Колкото по-бързо човек осъзнае това, толкова по-лесно ще му се получават нещата не само в личен план.
Много ме учудват колеги, когато кажат "ама аз мислех,че ти знаеш!" А как да знам, ти дойде ли да ми кажеш?! Докато ги науча да ме държат в течение за всичко, бая вода изтече.
Всеки път, когато си изпусна нервите, плача след това. Защото казвам ужасни неща и в стремежа си да се защитя и да покажа колко съм права, наранявам околните. После съжалявам горчиво и плача вечер. Много трудно си прощавам. Имаме толкова малко време да живеем с любимите хора и семейство, за да го изпълваме с омраза и гняв. Понякога е добре да премълчиш и да си прехапеш езика. Имам да уча още как да се владея, добре че в работа съм бетон.

Фани, тази събота е Лазаровден, а неделя е Цветница.
Другия уикенд са Великденските празници- от четвъртък до понеделник.

Влизам само да пусна линк към хотела. После ще чета, макар подхваната тема да е много интересна
http://www.booking.com/hotel/sg/panpacificsingapore.bg.html?aid=392184;label=hotel-25086_prop0;sid=ddc10c5a4fb4f20978de28f0eef93cc1;dcid=4;ucfs=1;srfid=b88ee19e289cbba405f8867373c93ab6f6f08d34X1;highlight_room=
Pan Pacific беше нашият.