Странно сте живнали, наистина! Иначе при слънце и съботен ден - да не ви търси човек. Поне ще има да чета в понеделник
Роси, мила, не е било лично! Тук нали си знаеш - пишеш, всички те четат, обаче не всички винаги се обръщат към твоя пост с реакция. Просто иначе става голяма говорилня, а ние последно време тикаме по 2-3-4 теми едновременно. Малко като пиандетата - всеки си говори и се изслушваме накрая

Инче, завиждам ти и на леля ти Здравка, била съм в много европейски столици, но Париж е друга бира... Сърцето ми трепва като си спомня   и ние пристигнахме на село. Голям филм беше 2 часа "Лудогорци от старо време". Качва се една баба с мотика, шофьора веднага: С мотики не е позволено, глоба   без малко да получи удар бабето, добре че веднага си призна човека, че се шегува. После една пътничка с голяма чанта: "Идвам от София, много съм изморена" шофьора: "Дай си чантата да ти помогна, нали няма експлозив вътре?, че не ми се мре още, имам син за женене   и т.н. се смея като се сетя...
Само дето пътищата са ни ужасни, не Лудогорие, ами Лудопътие... То без това горите ги изсякохме отдавна, останахме само лудите  

Ми ние сме в покрайнините. В един мальк град, верно красиви кьщи, прекрасен парка, ама няма жив човек, ни магазини. Само един супер маркет, няколко аптеки, два цветара и три погребални агенции.

Леля Здравка трудно ни е да я заведем до центьра, защото нямаме никакво време. Иначе аз Париж го обожавам, много ми харесва. Ама и аз рядко го виждам. То тя не е дошла на ексурзия е, на работа е. Ама понеже не е мног ориентирана и не се оправя сама е грехота да е тука и да не я заведем. Няма да е толкова, колкото ми се иска, но колкото толкова, и малко нещо все е нещо.

Викам си днес ще е затшие и няма смисъл да влизам,а то какво било.Хубаво ми е така,тук...на лаф с приятни хора.
Ние направихме една шопинг терапия с ММ,посетихме свекитата,изморихме доволно детето и сега си спи блаженно.Че по-късничко свеки искала до гробищата да идем...днес така било редно.
Инче,благородно завид за леля Здравка и аз не бих отказала една такава леля.
Фанимира,в коя област е това Лудопътие?

Днес имам професионален празник и ви черпя с коктейл.  Нямам време за много писане, за това ви желая готин, усмихнат и слънчев уикенд!

Наде, айде честит ти празник тогава.  И мерси за коктейлчето 

Ха Бонжур и от мен!

Я някоя друга родила наскоро да се похвали толкова бързо да се е завърнала в месечната тема!

Признавам чела съм ви през пръсти, но се записвам за среднощно четиво, докато чакам младежа да се оригне.

Свекс честит имен ден на Македонеца! Да е жив и здрав и до Аустралия да те закара някой ден! Калата си чака сингапурката!

Ина ох че хубаво че си имате помощ.

Мен мама днес ми направи козунак, кухнята най накрая се ползва по предназначение.

Поздрави на всички !  

Да, аз днес влизам повторно, че се сетих за нашето бъдеще. Да ти е здрав и усмихнат именникът! Дълги години още да шетате по света и у нас и да имаш време да разказваш!
Аааа, и аз ще погледна клипчето на Ина. Дано не го махне, докато се натуткам.
Ние ходихме също да попазаруваме. Имаме си обувки с ММ Нали сме едни сложни
Утре пък имам празник и чак ми е странно

Мариолкаа, толкова се радвам, че бързо се завърнааа, липсва ми позитивизма ти  

Въпреки, че не знаех, да ти е честит именика, Свеки

Имам си мъж при мен вечееее   И с идването го опънахме на работа, да прави парник с баща ми, понеже все мрънкам да се оползотвори големия двор зад къщата.. Обичам домашни зеленчуци и нямам търпение да го направят, за да посадим прекрасни доматки, краставици, тиквички.. Нали съм тревопасно..   Аз засадих райграс отпред, пресадих няколко цветя   Разбира се под зоркия поглед на майка ми, понеже нали съм ви казвала, не съм цветарка.... Прекопах градинката с другите .. Засях и няколко саксии с подправки, не знам дали съм ви казвала, колко обичам пресни подправки.. ОБОЖАВАМ  
Ох, колко съм работна 

Ох, колко хубаво! Обожавам селската идилия, друго си е на село, да ти мирише на пръст и зелено. Селско чедо съм си аз!  Лудогорието е около Разград, Роси - Североизточна България. Навремето като беше по-млад дядо сам си обработваше земите, имахме царевичка, жито, слънчоглед. Ходехме да пазим циганките на къра, че не им се копа ако не им висиш на главите  Беше ми писнало лятото да ги вардя. Дразнех се като каже синоптика вечер, че ще има разкъсана облачност. Колко съм се молила да вали. Имах една малка мотичка, дядо ме гъбаркаше, че сама си копае 

И аз съм тук да си призная.

mariola85  шампион си ти машина

О, много ви благодаря, мое минало!
Мариолка, само тази хванах. На четири е, тъкмо ще се грижи за Калата и ще си го отгледа . Без майтап, специално се оглеждах и ги примамвах, ама не се пускат от майките си, не са като нашите....
Инка, нали питаш за традиции по Лазаровден: Ами аз откакто си имам Лазар, сутрин ставам и се обръщам към него с библейските думи "Лазаре, стани!" и почвам да го действам по задачи . Ама то не само този ден, де, аз гледам винаги да му намирам занимание, да не го нападат грешни мисли Иначе по Пловдив няма много Лазаровци и всички му се радват на името. Имаме една роднина, учителка по музика, та тя всяка година ни води момиченцата от хора да пеят вкъщи. Идват облечени с носии и наричат здраве и плодородие на стопанина и семейството. Аз пък по обичай им давам сурови яйца, орехи и постни сладки в кошнички. Хехе, едно време пееха и на синовете. Мен ме минават метър, нали съм жена и по принцип животът ми трябва да е в служба на мъжете
Другото си го пише в Гугъл А, забравих, днес се яде риба, постите позволяват.

Като за първо гадже му я взимам, че и той е един мургав сега викам му Белото циганче, по една македонска детска книжка.

Ихааа, Мариолка! Ти си машина, признавам те! 
Белото цигане 

Днес най-сетне отидохме на фризьор. Той като ми видя косата само дето не припадна. Каза, че доста се е влошила (имам андрогенетична алопеция, с други думи имам ненормално малко коса). Вьпреки че сьм бременна и се очаква косата ми да е в чудна форма, тя си капе както обикновено ("Ти какво очакваше при целия стрес?" ме пита Фабио) и само дето се омазнява по-бавно. Плюс това не сьм се боядисвала от два месеца (слагам само кьна) и на фризьора му призля като вида корените.

Подстрига ме както обикновено, но излязох доста потисната от салона. Той ми каза какво да правя за подобряване на сьстоянието, но знам (така му й отговорих), че в този перидо нямам нито ислите, нито мотивацията, нито волята да правя каквото и да било.

Можех поне да си взема адаптиран шампоан. Но тези без свинщини вьтре не са ефикасни. Другите са от химия нагоре и … не знам. Плюс това толкова ми се бяха изтощили крайчетата, че отпред трябваше да хвьне малко повече и сега имам два кичура, които шнолата не ги хваща и ми пафат в очите, което е безкрайно дразнещо за мен.

Стьпи ми се. Понякога си мразя вьншността на главата