За всички, които я пожелаха, не Полегнала е Тодора ами алианска сватба

По времето на баба са се правили зимно време, че да няма работа по полето и са траели по 1 седмичка. Като минат зимата 10тина сватби, тъкмо нямали време да скучаят вкъщи. Не знам какво точно се е правило всеки ден през седмицата, ще ви разкажа какво правихме на нашата. В началото ме беше яд и не исках да се занимавам с всичките им "глупости", но сега не съжалявам, че сватбата ми беше 3 дни, хахаха.
Петък вечерта носиха дарове за мен в един голям стар сандък - имаше стара булченска носия- кадифена със шалвари и елек с бродерии, злато, старинни предмети такива неща. Показват се един вид за примамка на булката - да види колко е заможно бъдещото й семейство. Отгоре на сандъка сяда малко момченце, на което се дават парички и лакомства. Той е един вид пазач на имането в сандъка. Питаха ме дали ми харесват и съм съгласна да се омъжа за сина им. Бяхме само най-близки роднини.
В събота до обяд у нас идваха роднините и аз им целувах ръка, за да се прощавам с тях. В същото време имаше такава сбирка и в къщата на младоженеца. Пеят се народни песни в съпровод на саз /струнен муз. инструмент подобен на гъдулка или китара/. Бях облечена със носии.
После отидох на прическа и грим и облякох роклята.
След обяд дойдоха да ме вземат. Първо пращат кола с агне, яре, теле в багажника - като дар, един вид от къщата на бащата на булката излиза живо същество, но също идва едно. Тази кола е вестоносец, че сватовете пристигат. Беше голям смях, защото бяха накарали мъжа на братовчедката на милото - немец да докара агнето, че се беше притеснил за горкото агънце. Чак като се увери, че у нас му е добре миряса...
Следва продължение...