Ина, казва се Олимпиада по нокти (маникюр). Има различни клипове от предавания в интернет и може да се види за какво става дума. През 2014 е била в Рим.
Фани, по едно време слагах гел. Така бях около половин година. Лакът издържа много време, защото нокътят е покрит и не се омазнява, съответно не се руши самият лак. Въпросът е, че ноктите израстват. По принцип на около 3 седмици се прави поддръжка. На мен ми се налагаше да ходя по-начесто, защото много бързо ми растат ноктите и гелът шупваше в основата. Почва да закача (по дрехи, коса...) и много ме дразнеше. Лошото е, че като махнеш гела, ноктите стават супер гадни - трошливи, грозни, набраздени... Иначе с гел трудно ще одраскаш бебе. Ноктите не са тънки като бръснач, а са доста плътни и наслоени, няма как да одереш някого. Чувството е странно, защото трудно даже може да се почешеш, както си свикнал
Мен много ме дразнеха като бременна "Олеее, ми сега трябва да си изрежеш ноктите... Ти къде си виждала майка с маникюр... С тия нокти и бебе, цъ, цъ..." Ами те растат, бе, хора! Докато дребната спеше постоянно и ядеше на 3 часа, повече възможност имах да се рисувам. Сега ходи и пипа всичко. Трябва да я дебна да спи, а аз да нямам друга работа за такива разкрасителни процедури. Спирам!

И аз така - тъкмо да пиша и то нов отговор. Много обичам така.

Миналата седмица таман да се заговоря с вас и айде, хванаха ме сто задачи. Тия дни детето здраво, ходи в кооперативчето, а аз сефте имам свободно време по обяд и се чудя какво да го правя...  Вчера се видях с една дружка от форума, чудесно мина денят. Днес влязох в един магазин, уж само да разгледам, купих си една дълга пола, дето я лелея от месеци, похарчих си парите, изприказвах сто телефонни разговора, прибрах се вкъщи - а бе супер странно тихо. Не се чува бебефонът, не се чува детето, малко като в ступор бях, ама след 2 минути стоплих, че то нали съм сама. И какво правя - изчетох всички новини, наядох се с шоколад и от половин час не ме свърта да се обадя да питам живо ли ми е детето, къса ли си дрехите от мъка по мен, самоубива ли се, кво прави... еееееех, едно време не си представях да съм майка, сега не си представям да съм сама и цял ден угризения, няма спасение. И само да довърша темата, че от добро възпитание трябва да отговоря на Мариолка, че ме питаше миналата седмица - организирахме си кооператив с една друга майка, тя нае апартамент в центъра, плащаме на две учителки, скоро ще са и три, тя накупих обзавеждане за стаите, аз започнах да се занимавам с намирането на децата за групата, и сега сме почти на финала. Но през ден си говорим с разни кандидати, слушаме претенции, срещнахме всякакви видове интересни хора - родители-вегани, работещи, анархисти, домашно образоващи се, контрол манияци, либерални, използвачи... а бе какви ли не. Но поне се разделихме с доста от предубежденията си, че бая имахме. Във всеки случай, надявам се да правя най-доброто, кооперативът изисква време и енергия, но поне знам, че съм опитала да направя нещо сама, а не само да се оплаквам от ясли, градини и т.н. Е, на втората седмица една кандидатка си доведе болно детето и разболя моето, беснях, ядосвах се, та разбирам Теди за гнева й от вчера, ама поне сега знам как да сме стриктни и си научихме урока.

За геловете и ноктите, аз нямам търпение да имам някакви неща по ръцете, иначе много харесвам добре лакирани нокти, гладки, но повече от два часа не издържам такова. Затова не смея и татуировка да си направя, имам чувството, че ще ми писне на втория ден, ама няма връщане назад.

Сега сядам да гледам повторението на Женени от пръв поглед, че да видя ще има ли любов. И язък за Г и Г.

Пак не може да ви насмогне човек...

Аз бях кисела снощи от недоспиване, няма нужда от тежката артилерия

Сега минавам само набързо за едно здрасти и изчезвам пак навън - уж бях решила да почивам ама няма почивка хахах

После ще ви дочитам и препрочитам

Здравейте момичета
Днес тук е облачно и не ми се  става от леглото, но домакинството  ме чака...
Браво на Ина и Миленка радвам се,  че бебчетата са добре. И на двете ви казвам поспрете се малко имате нужда от почивка  
Преди работех в магазин за  авточасти и съм се нагледала на всякакви "шофьори" и случей какви ли не. Аз нямам книжка, но знам  много информация за колите. Имаше такива, които идват и ми казват че търсят нещо, но не знаят каква кола карат, а я имат от 4 години
Други не знаеха да  сменят въздушния филтър или една крушка на фара, веднъж взех да сменя крушката на един господин на улицата пред магазина. И той като взе да вика: моля ти се остави, че ме е срам гледай как ни гледат. Понеже все се смеят на жените-шофьори, много се кефех когато мъжа ми каже на някой клинт, жена ми ще ви поръча частите и ще ви каже какво масло трябва и филтри. Е няма такива физиономии като бик в шарени врати
Друго интересно беше, като дойде някой за заверка на акумулатор и аз излизах с един куфар и му викам вдигай капака, а те ме гледаха като гръмнати
Цял ден мога да ви разказвам такива случей..

Внимание - 7 нови отговора бяха публикувани докато ти преглеждаше тази тема.

Джози, представих си как мирише в магазин за авточасти и направо ми се придиша. Не знам какво ми стана с тая бременност, ама тия миризми много ме привличат. Наскоро смениха тука рейсовете и като попадна на нов рейс, направо се упоявам 

А ти ме сети за един много як виц.

Влиза една млада дама в магазин за авточасти и казва:

- Да имате капачка 710?
- Моля?
- Нали знаете, тази капачка, дето е точно в центьра на двигателя, изгубих я.
Механикьт е крайно изненадан. Дава й лист хартия и я моли да я нарисува. След което я завежда до една кола, отваря капака на двигателя и я пита:
- Виждате ли вьпросната част тук?
- Ама разбира се, ето я:

Как ме радвате само. Много разтоварващо ми действа да ви чета, жалко че не мога да се организирам и до пиша по малко.
По темата за разкрасяването  и децата...онзи ден ще ходя на лекции и сложих малко сенки и спирала за самочувствие поне, не че ще заблуда някой, че съм спала в близките 2 години и Михаилчо, изпращайки ме на вратата "Да ми купиш книжка...мръсна си нещо на окото"

Много добро, Инче! А с миризмата ме разби, аз като се сетя как мирише магазина където си сменяме гумите 
Джоси, разказвай да ни разведряваш и без това днеска времето е много гадно, вятър, мрачно, студ.
Аз използвах докато котката я няма да се епилирам малко, че с нейното любопитство, някой път най-много да остане без мустаци.
Роксан "мръсна си нещо на окото", само как детето е отразило творчеството ти.

Не знам за другите магазини, но при нас всичко беше подредено и чисто, нямаше неприятни миризми. Дори раздавах на клиентите ключодържатели в форми на части за коли и едни усмихнати ароматизаторчета, много се радваха. Имаше много такива случей като във вица, един пък беше измил въздушния филтър други караха дизелови коли с  използвано олио 

Цитат на: djosi в 29.04.2015 14:15

един пък беше измил въздушния филтър

Той сигурно си е мислил, че ако го измие, ще вземат нещата да се оправят... Като филтър на климатик!
Ина, къде го измисли това с миризмите
Роксан, не е лесна твоята - с тия мъже вкъщиии...
Аз се гримирам (поне молив, очна линия и спирала) редовно. А дано като тръгна на работа, да не се изненада дребната. Ама и тя сега редовно рови в козметичните ми чанти. Пусто любопитство! Един път се епилирам и я гледам дали няма да се стресне. Наш`та се надвесила над рамото ми и чак ще й паднат очите от любопитство. После, като спрях, тя ми вика "Буууу!" и сочи епилатора.

Ха Ина, мислех, че само на мен ми има нещо. Страшно много обичам да ми мирише на гуми. Като бях бременна само мрънках на моя, че ми се миришат гуми и той ме водеше я  в Практикер, я в Кауфланд и седях по 10-тина минути уж, че оглеждам какви гуми ни трябват, а в същото време само ги душих  

Уф да ви се оплача, днес на мойто шушимоти не му ден. Не стига, че днес ни биха двете ваксини и ни взимаха кръв от пръстето, ами и за капак, като се прибрахме и се изсипа от леглото.... А най-лошото е, че незнам на кое си падна, понеже не бях в стаята. Ама порева си, порева и като хапна забрави вече. Не виждам да има и цицина някъде, та се надявам да е ОК.

Иначе за гримирането от както завърших гимназия, хич не ме влезе. Т.е. имам желние ама така ме мързи... Иначе даже ходих на курс по гримьорство с една приятелка и много готино грим й бях направила, че чак гримьора ме пита дали нямам желание да се занимавам професионално   А то аз само така мога да гримирам А за ноктите също ми е много интересно и преди да изляза в майчинство редовно се чупех от работа за по 1-2 часа на маникюрче (с гел лак), ама сега няма как да ходя с мънинкия

Аз де си призная съм от тези жени, дето не могат без кола. Ме все едно са ми отрязали краката. Ми сега с Алекс и тоя корем без кола нищо не мога да свърша. Мъжът ми даже ме бъзика, че вече легнала карам. За мен е обидно да не мога да направя френски гараж или пък да паркирам напред. Много се дразня като някой каже, че жените били еди си какви шофьори. И като го затапя и "имало и изключения". Като се запознахме с ММ той не можеше да кара, пък сега си правим гонки из града. Естествено той е с по-мощна кола, но пък аз съм по хитра в трафика, особено ако се надъхам.
За обувките, сподем мен човек трябва да обува такива с които да може да прави всичко от вървене до шофиране. Едно време къто не вършех много домакинска работа имах и хубави нокти и време да се лакирам. Сега и аз като Аличка не мога да намеря време да ги отрежа!
Рокси те мъжете са така! Пък ти с тези трима... Не искаш ли една дъщеричка

Малееее, Пънки, нееее - никакви гонки  дори и на шега не го казвай. Един далечен познат лежи в интензивното ни жив ни умрял в момента след такава гонка. С колата трябва да сме адски внимателни  колкото и добри шофьори да сте, недейте!

Книжка имам, ама кола не карам, защото обичам да си блея и съм фен на градския транспорт.
Аз хич не се гримирам. От един два месеца уж си слагам, червило, защото и майка ми и свекърва ми ми подариха, а ММ каза, че съм хубава с червило. Ама като съм цялата седмица на работата, за къде да го слагам това червило. Въобще все по-голяма повлекана ставам. То тук сигурно вече съм пословична с дрехите си от Лидл, ама как да сложа нещо хубаво, като знам, че отивам да пържа риба примерно.
Аз досега не съм се боядисвала. Напоследък взеха да ми се появяват малко бели косми от едната страна отпред, та почнах да обмислям боядисване, ама мисля да ми мине срещата на класа. Те всички са боядисани, пък аз си изглеждам като 12 клас    Само да бях яла по-малко козунаци по Великден и всичко щеше да е перфектно

Ех днес че хубави приказки!

Аз бях при женския доктор, отвисях си доста че имаше едно познато момиче без час, обаче с болки и притеснена и я пуснах преди мен. После смях с лекарката, ще се отслабвааа. Вика тоз корем не е от матката а е от хапване, викам пуу язък! Няма да съм плодна скоро, малко се притесних, отново са ми поликистозни яйчниците, ама сега го осмислих и няма страшно.

За гримове и прически, аз едно време се бях много отпуснала, нито се гримирах нито косата оправях, след това ме повишиха и малко до пара дойдох и започнах да се издокравам, от тогава на работа не съм стъпила без грим и изправена коса. Остана ми навик и сега продължавам, не св чувствам себе си и комфортно ако не съм с изправена и боядисана коса и без грим. От ежедневната практика съм станала много бърза и се справям добре. От токчета ми писна вече минах на ниски, може пак да ме хване мерак след време.виж за ноктите не ми дреме. Сега са изрязани.

Дени, ако се скарам със свекървата догодина ще ви ползвам! Абе  радвай се че Ясен не реве по теб. Ти какво ще се връщаш ли на работа?

Мариолка, и аз три кила имам да свалям от тая бременност, таман ги махна и след три дни отпускане, се връщат, да му се не види.

За работа, много го мисля. Още малко ще изчакам да се адаптира Ясен и ще го намисля, реално имам още два-три месеца накъде да мърдам. Но в кооператива, колкото и да е добър през деня, яко реве на отиване и връщане. На вратата почва един жален плач, а аз се чувствам най-ужасният и гаден егоист на света. Бих си го държала само при мен, да му се радвам, но искам да посвикне там, да му е познато мястото, да си играе с деца. Цял ден мисля как е, що е, толкова ми е мъчно за него, че направо се побърквам и все се чудя правилно ли постъпвам, но нали уж за негово добро. И шофьорски курсове трябва да изкарам, и здравето да си погледна малко. Еееееех... (това беше въздишка издън сърце).

Аз нямам търпение да почна да се глася, токчета, поли, грим, ама реално не ми е удобно да нося в метрото дете, раница, па и на токчета, с официални дрехи, та подтискам тия пориви засега.

Оф, няма ли да излиза хубаво време... аман от тоя вятър, баш преди празници се скапва навън.