Привет!
Писали, писали, ама никой кафе не предложил...
Хаха,
Фанимира, имала съм възможности безброй за задоволяване на мераци, ама нали казвам - пусти задръжки

. За мен е недопустимо...Пък и къде да правя сложни схеми, че да не ме хванат и да си създавам допълнителни ядове. Разликите с мъжете на приятелките ми не са кой знае какви, та да си знаем мястото

, особено сега, след 37 години съвместен живот.
Иначе за съвместното съжителство преди брака всяка двойка сама решава как е най- добре. Жената на брат ми също не даваше и дума да се издума да заживеят заедно преди да са подписали. Синът пък изкараха 5 години преди да се оженят, малкият твърди, че не иска никоя да се нанася при него без да има ясни намерения за женитба. Тази работа зависи от много неща и според мен, изобщо не могат да се правят изводи за бъдещото развитие на брака само по този показател. По онова време нямаше сегашните контрацептиви и сексът беше огромен риск за забременяване. Обаче пък това рядко плашеше някого и студентските общежития бяха пълни с бебета и млади семейни двойки. Общо взето, почти няма разведени или поне не са повече от сегашните разводи.
Та като стана дума за развод, преди дни пак го бяхте разисквали във връзка с реакцията на децата. Аз си плашех мъжа, че ако се разведем, ще му дам и двете деца, той да се грижи за тях, а аз ще си вея байряка. И като нищо щях да го направя. Сещам се и за една случка с малкия: Беще втори клас и родителите на негов съученик се разведоха. Какво са си говорили децата и как са си обяснили причините за раздялата не зная, но скоро след това той ме попита:"майко, нали баща ми е много красив?" Е, казах, че е силно казано да е някой красавец, ама питането продължи:"Ти можеш ли да си намериш по-красив?" Това вече дълбоко ме усъмни и започнах аз да разпитвам, та разбрах, че се страхува да не се разведем и ние. Хехе, най- вече заради хубост бих се развела

.
А, забравих, плашех си мъжа, че ако се стигне до развод, ще пратя на майка му телеграма, та да я прочете цялото село и ще искам съдействие от Партийната организация. Едно време това беше равно на публично линчуване

На тема отделни бюджети също смятам, че зависи от двойката. Естествено, когато трябва да направим някаква голяма покупка или голям разход, всеки от нас казва с каква сума разполага и решаваме от къде ще се тегли.
Но никога не съм знаела точната сума, която получава съпругът ми, нито пък бих му позволила да се интересува от моите доходи. Държа да съм самостоятелна, затова и да работя за мен е изключително важно. Все още ми е трудно обаче да разбера големият като си пишат чекове със снахата, та да си връщат парите един на друг. Аз не връщам даже и ресто от някоя покупка

, защото заплатата на Македонеца е по- голяма от моята. Хаха, майка ми и баща ми бяха като нас, а свекървата даваше цялата си заплата на свекъра и той се разпореждаше с бюджета.