Ина, дано не е сериозно!

Миленка, вземи си или рокле, или някоя туника. После пак ще може да си ги носиш.
Леле, как се подсетих за кофти момент от преди 2 години... Бях около 5-я месец с дребната. Ставам сутринта, изпращам ММ на работа и влизам в тоалетната. Гледам кръв

Айде, звъня му, той още на паркинга. Ни да тръгва, ни да не тръгва. Тъкмо беше казал, че ще напуска работата и бяха започнали да му правят въртели. Изпратих го. Нашите играха линейката. Бам в болницата - моят лекар в чужбина. Първият свободен щеше да ме прегледа, ама те всички в раждания и операции рано сутринта. Седя на един стол и всичко ми е стегнато, не усещам от притеснение бебето. Като ме затресоха нервите, като ревнах.

Бърша сълзите и чакам. Един живот мина! Дойде един лекар, вкара ме в кабинет. Гледа на апарата и като чух сърце и още по-силно ревнах

Вика ми "Преглед за разкритие, да няма голям аборт!". Това още повече ме тресна, че филмът съм го гледала. Тук всичко беше ОК. Излизам ни жива, ни умряла, рева като магаре. Нашите се чудят какво става. Докторът им вика още от вратата "Бебето е добре!", а аз не мога името да си кажа. Айде, веднага в стаята, на системи, инжекции. Лежах (ама лежане да видите) повече от седмица. Тия лекари като писано яйце ме гледаха. Моят доктор се прибра и въпреки това този, който ме прие до края наминаваше да ме види как съм. Голям зор ми беше. Само броях дните не до термин, а до към 7-я месец. Кило да има
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Чак после вече усетих насладата да чакаш бебе. Дребната пък и тупарлаче 3,410 се роди.
Фани, сега ще го потърся това чудо.