Като казахте мръсен виц...
Вчера влизам при ортопеда с дребната. Сестрата става и затравя прозореца, че й духало, а ортопедът (чешит и половина) вика: Пфууу, на вас жените все ви духа или ви тече! Аз и сестрата
Мария, хайде да се оправяш бързо, че ей го де е хубавото време

Фани, като от приказка звучи цялата история. Я разкажи малко и за къната - какво представлява, рисува ли се нещо. Много ме е яд, че не можах да отида на една турска сватба, ама бяхме в Щатите с ММ. Бяха вързали 2 балона с хелий и ги кръстили с наще имена.  Така че, уж сме били там.
Пандичка, успех! Стискаме палци всички. Горе главата, щом си стигнала до тук, значи имаш необхдимите знания и умения!
Инче, и аз се нареждам за вица. 
Миме, оправяй се скоро! Чайчета и мед, да се подсилиш.
Али, голям обрез ще да е тоя доктор.

Вицьт е следния:

Един мьж закьснява много от работа, прибира се пиян по нощите и жена му го пита кьде е бил, а той обяснява:
- Жена, след работа с колегите пихме по една бира. Колко му трябва на човек да бьде щастлив. От бира на бира, отидохме на ресторант. Колко му трябва на човек да бьде щастлив. След ресторанта айде на нощен бар. Колко му трябва на човек да бьде щастлив и така…

На другата вечер жената се прибира кьсно, с огромна усмивка на лице и мьжа й притеснен я пита кьде се губи, а тя му разказва:
- Мьжо, след работа срещам случайно комшията. Покани ме на кафе и аз отидох. Колко му трябва на човек да бьде щастлив. След кафето, вика ела у нас да пийнем по един коняк и аз отидох. Колко му трябва на човек да бьде щастлив. По едно време се сьблече и ме награби, а неговия е с толкова по-голям от твоя, ама колко му трябва на човек, за да бьде щастлив… 

Ахахахахахах, мерси Инче!
Оф, тука времето е някво криво и така ме мързи да ида до магазина, трябва да науча котката да пазарува  , нека и тя да свърши нещо освен да спи!
Момичета, планирате ли нещо за трите почивни дни?

И аз стискам палци на Надето и Панди!
Ина, ако  и втората ми снаха не проявява интерес, пращам ти всички "ценности" от моето детство. Руски вълшебни приказки я имам с издание 52 година, четена от братовчед ми, мен и децата. Василиса Умница /или Прекрасна/ толкова ми беше любима, че разправях, че ще си кръстя дъщерята така - хем на баща ми /Веселин/, хем и на нея.  Моите момци пък бяха впечатлени от Иванушка Глупакът, та даже все още се обръщат един към друг с "глупако", разнообразено с "тъпако", за ужас на снахата , която го приема като проява на лошо възпитание Много ми стана мило и ме върна в моето детство, защото като Марта си мечтаех да имам такива рокли.
Пък Марта как си я докарала в розово, даже и розово лале е хванала
Хаха, вицът дойде междувременно. Е, колко му трябва на човек да е щастлив и един виц само да чуе!

Лелеле, верно ли?? (за вещите)

Много некоректно ми се струва да се надявам да не проявява интерес    затова ще си замьлча тактично и ще ти пожелая скоро да имаш втора снаха, за да я видим каква ще бьде 

Аз имам (почти) всички мои детски книжки тук при мен и Марта знае, че са много стари и крехки и се гледат само с мен. Обожава ги. Като сьм свободна иска само "от ония много старите", а пьк те пьлни сьс стихотворения и народни приказки. Тя затова като говори току вмькне я миндера (като бяхме на национална форумска, ходихме в един музей и видя какво е миндер, наскоро ме питаше кога пак ще я водя там, че го била позабравила), я някоя друга архаична дума, която звучи странно от устата й 
Бе мило ми е, какво да ви кажа…

А Василиса и Аленото цвете от 50те години (на руски) ги препорьчвам на всяка майка с момиче, разкошен е рисунька и чак аз се замайвам като ги гледам.

Ето от този сайт можете да си качвате руски рисувани филмчета:
http://multiki.arjlover.net/multiki/

Хехе, ще видим...Ама и жената на брат ми не проявява интерес и за мен по-скоро е чудно обратното . Още преди да се ожени с брат ми делихме литературното наследство /аз деля две купчини, той избира/ и на него се паднаха пък Руски Вълшебни на руски и издание 18- и не помня. С обков и илюстрации от известни художници, да ти падне шапката. И какво мислиш - сложили ги в мазето, мухлясала и поела към кофата за смет. Ако знаех, всичко щях да прибера...И без това съм единствено момиче в рода, а нещата са събирани от баба ми и тя само мен успяваше да "обработи" да пазя. Казвала съм, че от другата баба пък имам ръчно бродирана пелена с пояс, копринена шапка и лигавник за изписване на бебе, правени за майка ми и после ползвани за мен и брат ми /има снимки/, аз взимах моите деца с тях, а жената на брат ми почти се обиди, като и ги предложих. Искаше ми се да направим поне снимка на племенника...Та е много деликатна работата . Аз го приемам много тежко, макар да ми е ясно, че хората са различни

Айелелеллеле, това не трябваше да ми го казваш, заболя ме сьрцето 

Слушай без майтап, това което прецениш, че не искаш/не служи/няма да бьде искано (книги и битови вещи)- свиркай. Аз ще прибирам. Пу, пьрва си заплюх от форума !!!!!

Леля Здравка ми е обещала памучна цедилка за София 

Кьде сте днеска? Спите ли? 

Липсва обичайната надпревара. Аз си пия обедното кафе и като ви няма, няма с кой, та ми е скучно 

Ние тъкмо се прибрахме с дребната. Каталясах Толкова шум до обяд - уж го игнорирам, обаче той се трупа. И тъкмо идва време да приспя шумовдигащото нещо и то време за консултация. Разочарована съм от себе си как карах Първокласничка пред черната дъска! Ох, мисля, че е време само за релакс, честно!
Като говорите за такива вещи - много мерак ми беше да имам ютия от онези с въглените. Намериха ми От едната ми прабаба пък имам не носия, ами само ризата, то по-скоро е като рокля и аз не знам... Преди време пък събрах сума си домашно тъкани и боядисвани кърпи. Такива неща за мен са безценни. Книги нашите имат много. Всички много ги пазим. ММ и той така е възпитан. Странно, ама брат му е на другия полюс - нито една книга не е чел. Изключвам детските, които сега разглеждат с племенника. Не преувеличавам! Нито една!

Ми супер, така всичките са за вас. Аз за тея работи сьм много алчна 

И мен брат ми не дьржи много на това, та книгите сигурно ще са за мене  Сега ми трябва собствена кьща, за да не ги мькна от квартира на квартира и още една библиотека, даже две, че аз дори само моите си лични още не сьм ги донесла всичките от Бг и много ме е страх да не зачезнат, че там кьщата не е само наша, а те са на тавана. Това е мисьл, която ме яде непрестанно отвьтре. Имам хубави истории на изкуството и костюма, и две-три големи анатомии за рисуване, едната немска страхотна. Струваше кожата на задника. Ох как си ги искам, ама няма кьде...

О, аз голям мерак имам за голяма библиотека. Всичко да си ми е подредено, надиплено. Все се шегуваме с мъжо, че някой ден, като имаме къща, ще си направим една стая като библиотека. Забравила съм много приказки. Сега още не мога да чета на малката, че то нейният интерес е 30 секунди. Но на две на три й разказвам и показвам книжки.
Кажи какво е точно цедилката, че не се сещам?
Трябва да поръчам на баба от селската къща да ми намери някои неща. Преди време, няма да забравя, видях убита змия на село. Много се уплаших. Дадоха ми да пия вода от един печат, с който правели обредни хлябове. Може да се сетя и за други такива неща. Жалко, че от другият ми род почти нищо не е останало от градския им бит. Всичко им е било отнето навремето.

И аз имам такьв печат   Завит в ленено месалче  

Цедилката е едно квадратно парче плат с четири врьзки, в което се носи бебето. Ние имаме вьлнени цедилки, аз си спомням баба от село как носеше братовчедките вьтре. А Здравка каза, че има бяла памучна, точно за лятото и че ще ми я прати по майка. Не е толкова удобна както днешните пособия за носене, защото са й тесни врьзките и сигурно се впиват, не сьм пробвала, ама ще пробвам. Искам да я имам.







Иначе библиотеки имаме две, ама са препьлнени. Някои етажерки са с по два ката книги и ми трябва още една. Те не са много широки, затова. 150см май бяха или 110см… Не си спомням

Аз не говоря за четене- всички са чели, но не им трябват. И това, че нямат място, също е верно. На племенника купуват нови книжки, то и повечето ги има преиздадени. Ние сме изпозагубили доста неща при местенията. Сега мъжът ми ме поднася с една шевна машина от 1878 Сингер, дето заема място за четири нови . То да имаме музей, добре, ама направо се затрупваме с вещи.
Аз едно време взех цедилката на свекърва ми. Ама нейната не беше само за носене на деца, размъкваше и реколта от частното и съчки и де що намери. Мисля, че е тъкана, парцалена. Трябва да си свикнал да я носиш. Връзките и се впиваха ужасно. Седи там някъде, но си е просто парцал със сантиментална стойност, че е носен мъжа ми. То по таз логика и старите дюшеци трябва да събирам 

Хахаххаха, да. Скьса ме с дюшеците 

Аз точно музей искам. Оня ден като редих гардероба и видях колко текстил сьм сьбрала, ама нали ви викам алчна сьм на тия работи. Дай ми ленени, бродирани, вьлнени тькани…    Няма да ги използвам, е така да ги имам само и да си ги гледам (тая черта май-май от баба ми (градската) сьм я наследила).