Какво си правите? Да се включа - първо четох, че има недоволство срещу липсата на активност във форума след сватбата - мина доста време от моята сватба и не знам доколко мога да ви бъда полезна в подготовката, но нал съм нахален, си пиша и ли пиша  Май съм ветеран, почнах да пиша през 2007ма и после родих, пак писах, като почнах работа престанах да пиша, сега като забременях пак се върнах и така. Явно човек има различни приоритети през различен етап от живота си! Какви момичета имаше дето висяха по 25 часа в денонощието във форума, надпреварваха се за мнения, а сега почти не остана никой от старите познати...  е па и новичките си ви бива 
Бюджета - дето вика моя приятелка преди години още като се сгаджосвахме с мъжете си: "Наште парички са общи - всичко стои в мойто портмоне, хахаха  та и при нас с времето се получи така - взимам картата на милото и действам по сметки, разходи и шопинг, че той милия няма време...
ЗА Съжителството преди брака  , но и 100 години да живееш пак не е гаранция, че няма да има изненади - някои мъже като станат на 45-50 г. и превъртяват  Късмет 

Цитат на: fanimira в 20.04.2015 15:12

ЗА Съжителството преди брака  , но и 100 години да живееш пак не е гаранция, че няма да има изненади - някои мъже като станат на 45-50 г. и превъртяват  Късмет 

Сега с екселерацията и по-рано може да дойде този момент
Аз пък нали все се оплаквам, че никой не ни кани. Сега да се похваля - в неделя бяхме на гости в един съученик на ММ. Страхотно гнезденце са направили! Решихме, че ще започнем с ново пожелание към двойките около нас "Пожелаваме Ви да не се ожените септември-октомври тази година!". То бива, бива, ама чак толкова не бива - канени сме на 3 сватби в рамките на 4 седмици... Из цяла България

Еха, колко сте изписали!
Миленка се завърна и написа като за 1 месец отсъствие Винаги се радвам на постовете ти, пиши ни
Али, моя баща е военен и представи си какво е у дома- точно както ти описваш. Бая зор видях да го отуча да ме разпитва и сега не смее много много. Горката ми сестра, какво я чака след някоя годинка. 
Наще другари са над тия неща със сватбите. Живеят си заедно,не щат и да чуят. Ние поведохме хорото, сега чакаме другите.
Фани, има нещо такова - като гледам на мои колежки мъжете... 

nansita, този индивид е типичен представител - маникюр на кутрето, голям златен пръстен с червен камък на едната ръка, късо подстриган, кара дизелова кола, неядящ криви картофи, женен за детска учителка, която грижливо те посреща на входната врата с кутия бонбони, живеещ в голям апартамент - целият в ламперии, персийски килими, големи фотьойли и акумулираща печка Иначе поне с чувство за хумор
Като се запознах с ММ и баща му Ами къде си видяла военен да не разчита на шапката си? Все да чопли и блъска нещо... Но и свекърът не е бил цял живот на тая работа.

Али, всичко е 1:1 с малки разлики. Хигиеничния нокът на кутрето липсва. Пръстена го махна, че му пречи да си чопли дизелката. Само мама не е детска учителка.
Божкеее, колко ли още като мен има?! И как ли са оцелели? 

Щом приемате всеки, мисля, че е време вече и аз да се включа, а несамо да шпионирам Когато ми беше сватбата черпех много идеи, нотака и не писах, не защото не искам да помагам, а просто си бях стремителна и още съм се По въпросът за съжителството преди брака съм абсолютно за. Ние смоя човек както нашите ме бъзикат заживяхме преди да се вземем. Бяхме в едно общежитие и неговия съквартирант беше колегана нашия вече към, тогава много добър приятел. Та откакто се запознахме, с моята съквартирантка и bff непрекъснато бяхме в тях. В момента в който се събудим и веднага горе. Моята приятелка поне си правеше кафе и тогава се качваше, а аз дори и кафе не си правих а те ми правиха.

Джоси и аз да си кажа, правенето на сватбени и бебшки теми е чест и привилегия а не задължение на някой, обикнвено ти я прави някой с който си близък. По новите рядко разбират смисъла на темите, не са изчели всички теми под ред за да ги разберат.

За бюджета, аз съм предала моята карта на ММ още като бяхме гаджета. Стана така пе бях пред фалит, заради широките ми пръсти и работенето в мол, и решихме че за да спестим той трябва да управлява парите. Отворихме спестовна сметка, внасяхме всеки месец солидна сума пари, за една година спестихме доста пари,мда си направим сватбата сами. След това свикнахме и с нвговото пестене спестихме и за апартамент. Буквално до ден днешен получавам джобни. Не съм лишена от нищо, но факта че не разполагам с повече от 20 лева ме спира да харча безрасъдно. Та при нас това работи.  

Хайде, че Господин Поакан стачкува и не иска да спи....а за първи ден сме сами двамата.... Тормоооз

За съжителство преди брака вече писах. И за мен си е повече от задължително, поради причините, които и Миленка изброи. Чак когато заживееш с този човек ще разбереш дали ще я бъде тази връзка.
Е, Миленка доста ме разсмя с тези маргаритки, но си е така. 

ММ си е възпитан много добре. Голяма упора ми е и винаги ми помага - чистене, готвене, пазаруване, пране и т.н. Златен ми е, няма как да не го похваля. Сега, когато той работи, а аз съм си в къщи, гледам главно аз да се грижа за тези неща.
Деленето на бюджета на "мой и твой", винаги ме е учудвало и признавам си, че не го разбирам. Особено що се отнася до големи хора, живеещи заедно, с деца. Интересно ми е дали се следи и кой колко вода и ток е изхарчил и сигурно после всеки си плаща само изхарченото от него.
От както сме заедно с ММ парите ни винаги са били общи. Никога не сме казвали това е мое, а това твое. Дори сега, когато аз на практика не получавам пари, защото не работя, той ми казва, че това, което изкарва и което има е и МОЕ. Много ясно, че винаги бих постъпила като него, защото все пак сме семейство, макар и все още без брак.
Единственият минус според мен (засега) е за изненадите, както и Миленка беше писала.

За моминските партита - аз нямам много големи очаквания за моето. Кумовете живеят и работят в София, макар че кумът си е от Враца. Досега все се говори за ергенското парти на ММ (и то не от кума, а от други приятели). Един път не чух нещо за моето моминско. Все тая! Аз и затова не очаквам нищо. Сигурна съм, че другите ми приятелки също са на принципа "ако някой го организира, ще дойдем". Жалко! 

За снимката от форумската среща - големи сладурани сте всички.  Пу, пу 

Али  и как реагираха на пожеланието ви?

Момичета, и моя баща е военен, ама има и по-страшно от това- майка ми е следовател от 30год. Представете си какво е майка ти и баща ти да са на 250км. от мене и да знае каква беля съм направила, още преди да съм я измислила. Като станах тийн, знаеше непрекъснато къде съм, с кого и какви са родителите, бабите и т.н на въпросното гадже.
Баща ми пък не ме пускаше никъде след 22, без нощни дискотеки, без преспиване у приятелки, за малко да ми провали морето. Бях на 17 и щях да навърша 18 на морето, като чу че ще съм непълнолетна и седмица преди да тръгнем каза НЕ, няма да ходиш, ама мама го убеди.
Оф, аз си махнах гела от ноктите, бях 2 год и нещо с гел и сега съм като с отрязани пръсти, но пък много лесно пиша.
Мариолка, да ти кажа това с бюджета, както си го написала почва да ме изкушава- дали и аз да не предам счетоводството в мъжки ръце

Ох, ние сме с някакъв общ профил, което ме навежда на мисълта - Ето, защо сме толкова откачени и пишем тук хахаха Моят баща също е бивш военен, колкото и да мразеше това, но наследствено от дядо ми.. Той се пенсионира много бързо, защото започна друга много по-интересна и доходоносна работа, но манталитета го проявява и до днес   Ако щете ми вярвайте, когато бях малка ме е гонил от масата, докато вечеряме в случай, че си изпусна вилицата на земята.. Луда работа, но поне така никога не се лигавех, научих се от съвсем малка поне 4-5-годишна, да се храня с нож, вилица, знаех какво е двоен, троен прибор и излизайки навън по ресторантите, никога не ми режеха на малки хапчици яденето, защото се справях по-добре и от майка ми   Това, обаче за сметка на строг военен режим вкъщи  

Мариолка, при нас пък е точно обратното.. Аз съм спестителя, ако зависи от ММ бюджета ни, две седмици след заплатите ще сме на червено, камо ли да спестим.. Заплатата се дава при мен и аз разпределям всичко, така е било винаги и вкъщи..   От време на време, когато имам по-големи харчове, какъвто е периода сега около сватбата или преди това за апартамента, се изнервям.. ММ си мисли, че като ми даде н-сума и ги събера с моята заплата, те се размножават, но аз бързо го стопирам с малоумните игри за плейстейшън и т.н  

Мариолка, калпазанчетата разбират точно кога да въртят врътки. След ден- два ще свикне и ще върне стария ред.
За темите- има го и това, който иска, сам да си направи тема, само да се съобрази с единия месец преди датата.
Не се хващайте за думите кой колко ток е изхабил, има си сметки за това и те са общи. Аз плащам всичко по банков път - ток, вода, интернет. Той - заемите /примерно/. И двамата пазаруваме общо за храна, кой когато може. Ако трябва да се купи прахосмукачка или да се пратят пари на децата, отново се разбираме от коя сметка ще се вземат. Той е изключително пестелив и зная, че няма да направи голям непредвиден разход. Аз също се простирам според чергата си. По този начин всеки контролира собствените си разходи и има поглед върху общите. Естествено, че и двата пъти, когато бях в неплатено майчинство, той плащаше всичко. За лично мои нужди - козметика и превързочни материали, както и някои дребни разходи, ако купувам подаръци винаги съм намирала начин да спечеля нещо - правила съм преводи и даже шиех поли по едно време. На децата никога не сме давали джобни, докато бяха ученици. Когато са им трябвали пари, казваха колко и за какво. Малкият с участие в националния отбор почна да печели много рано, но всичко внасяше в сметка. Бяхме им открили сметки и всички подарени пари отиваха там. Хехе, имало е случаи, когато сме искали пари от спестяванията на децата, после сме им ги връщали с лихвите. Мъжът ми пращаше пари на родителите си, но не смятам, че е редно да зная по колко и за какво. Те бяха с ниски пенсии и е нормално да поема част от лекарствата и разходите им за ремонт. Аз не съм давала на моите, но сега майка ми живее при нас, та вероятно се изравняваме. Въпрос на организация и виждане
Сега се сещам за една весела случка, за едно съседче. На него му даваха джобни и един ден го слушам в магазина да пита продавачката какво може да купи за 20ст. Всеки ден си харчело паричките до стотинка. Та няма да ги мисли...

Не се ядосвам, но просто реших да споделя с вас какво мисля по въпроса със сватбените теми.
Иначе за съжителството преди брака съм напълно ЗА. Така двамата се опознават и разбират дали ще може и за напред да са заедно. При нас винаги аз съм държала парите и съм се грижила за всичко, което трябва от плащането на сметки до пазаруване и т.н. Като отида в магазина ще похарча примерно 100лв, а мъжа ми дваойно  От както живеем заедно гледам да контролирам тези харчове, за да може да си позволяваме да си купим по скъпи вещи или неща от който в действителност имаме нужда. Така успяхме да съберем пари и за бъдещата ни голяма сватба. А трябва да мислим и за напред.. 

Свекърва, ти все едно за мен писа... Аз също от много малка започнах да си вадя пари - стипендии и работа. Работата ни я осигуряваха от училище. Хем на училище не ходиш, хем опит трупаш, хем ти и плащат Е, не беше ежедневно, а 2 пъти в годината, ама пак беше готино. Така си събрах доста парички, с които по-късно ремонтирахме стария ни апартамент. ММ същият - като има, може 1 ден да харчи и 2 да спестява.
Рататуй, ти направо ме разби Ей, с конкурс си избирала родители, да знаеш
Сещам се за една приятелка от детинство. На нейното му викам - сам да си изгониш детето. Кога и къде да ходи, с кого да ходи... Контрол! Не можеше да играе на нашия паркинг, при положение, че той се виждаше от тяхната тераса. Но НЕ - пред техния блок, дето видимост няма. Вечеряше се точно в 19 часа и нито минута повече. Веднага след това - миене на чинии. То няма лошо да научиш на нещо детето, ама да го дресираш така. Като родител си давам сметка, че най-лесно ще е да разпитвам. По-трудното е да науча детето да споделя и да има взаимно доверие. Е, аз не съм по лесните неща... Да видим.
Мария, ами хихикат си То има предистория. Това момче първо бяхме поканили за кум. Обаче се раздели с приятелката си. Ту заедно, ту отделно. Накрая той сам се отказа, защото това не е току така нещо несериозно. Беше казал, че като се зажени ние пък ще му станем кумове. Това ще е супер чест, обаче все пак минаха няколко години и се не знае какъв акъл ще му дойде. Та сега се хилим, ама ако вземе се зажени и ни покани
Имах и още за писане, ама ще спра до тук... За есента, за плановете, за професионалното изкривяване...

Али, какво да се прави, такива и си ги обичам! Докато бях малка никого не са ми спирали да си играя, обикалях града /Смолян, баща ми ВКР в полицията, майка следовател, всички ги познаваха и никой не смееше да ме пипне/. Като се премистихме в София, бях на 10-11 и нямах приятели беше ми много трудно, после си намерих и естествено почти само момчета /по-добре се разбираме от малки/ и понеже тях ги пускаха навсякъде и аз исках, ама след 22 не можеше да мръдна.
Майка и сега си има професионално изкривяване и като сме заедно, все пита къде отиваме, с кого и такива работи. Наистина е много важно да научиш детето си да ти има доверие, за да може то само да споделя с теб, а не на сила да се чуди какви да ги измисля. Имах приятелка, която контрола на техните я превърна в кварталната ......, ама тя беше от училище вкъщи и обратно, не можеше да излезе и за 5мин.

Ooo,парички си изкарвам сама от много малка. Още като ученичка работех цяло лято в цеха на леля и бях нещо като ОТК. За тогава изхарвах повече от минималната сега и успявах да си заделя някой лев. Така нашите не се натовариха с бала ми, аз сама успях да си платя роклята и куверта. Не че нямаха пари, но така реших. А през учебните години имах стипендия. После в УНИ-то пак от стипендии успявах да скатая някой лев. И добре,че стана така. След като напуснах стажа изкарах няколко месеца без работа.
Али, такива родители колкото искаш. Аз се сещам за моя приятелка от село, която сега спи с най-гнусните селски типове, понеже до университета я държаха на каишка. Сега не можеш да й насмогнеш. А беше толкова умно момиче...