Аз искам да стана мама на много бебчета, които да гледам с любов. Майка ми винаги е давала да се разбере, че на първо място в вижота и сме ние с брат ми и не мисля, че съжалява за това. Децата на много майки кариеристки израстват или отчуждени от тях или крайно разглезени и разхайтени. Мисля, че една жена може да има деца и кариера, но не трябва да забравя, че ако пренебрегва семейството и децата си най-вече, това се отразява на най-близките до нея същества. В крайна сметка като остареем, дали ще ни кара да се усмихваме огромната, но празна къща или смеха на внуците ни?

Мацки имам питане към вас, няма да се впускам в подробности, ще се опитам накратко да разказжа за какво става въпрос, че вече 5 дни с мъжа ми спорим на тази тема и не стигаме до никакъв консенсус. просто искам да чуя обективно мнение от някой , който не ни познава и няма да заеме ничия страна, просто от симпатия.
Преди два месеца мъжът ми почна да свири (китара) за бенда на църквата , където ходим(протестнатска църква, християнска рок музика). Той ме попита , дали съм съгласна и аз сътветно се съгласих, стига да може да балансира между бизнеса, музикатаи семейството, като семейството му е приоритет номер 1. И така той почна да свири за тях всяка неделя. Месец по-късно започна д аговори за изяви на професионално ниво, тъй като получил подмятания от хора в църквата, че напарво са рок звезди (наистина са много добри). Аз не го приех на сериозно и просто казах, може би би било вълнуващо да обиколиш света по този начин. Само да спомена ,че става въпрос за концертни изяви в мега църкви, в коиот се събират над 10000 души всяка неделя. И така за мен това ми се стори нереално и така това приключи до преди 5 дни, когато пак се започна ,че иска да се занимава професионално с музика, което включва писане на песни, запис и след това обиколка за промоция на албума. Аз му казах ,че незнам дали мога да приема това, защото него няма да го има у дома 5-6 месеца от годината и за мен това е недопустимо, защото все пак очакваме и дете. Естествено ние бихме могли да го придружаваме, но колкото и да обичам да пътувам , обичам дома си и не искам 6 месеца да бъда по пътя и да спя по хотели. А каквъв живот би бил това за детето ни. Казах му ,че малко са семействата , който оцеляват по този начин. Ярък пример са моите родители. Но той твърдо е убеден ,че аз убивам мечтата на живота му. Явно музиката з анего по-важна от семейството му, защото твъро е решен ,че трябва да бъде на неговото. До година след като взема гражданство имам реален шанс да работя по специалността си, но за сметка на това трябва да се преместим във Вашингтон, а той не иска да се мести. След един ден умуване аз реших ,че семейството ми е по-важно и няма д апреследвам моята мечта и че е егоситично от моя страна. Имах възможност да влеза в армията(търсеха лингвисти) , той се възпротиви (включваше 2 месеца казрма, 6-18 месеца обучение) аз и това отказах. Реших ,че ще има алтернатива и в Колорадо, няма да е същото което искам да правя, но все пак ще е близко до мояата специалност.Кажете ми как да постъпя, защото ми се правят открити намеци ,че не съм достатъчно добра съпруга, тъй като не подкрепям мечтите му , шъпреки че аз се отказах от моите заради него. Станах много дълга, дано не съм  , но незнаех в коя тема точно да поставя поста си.

Miri ами аз също подкрепям твоето виждане по въпроса , аз никога не съм била на мнението че когато човек обича другия безпрекословно го следва където той поиска, защото ето че важи същото и в обратен вариант , но той не те е подкрепил.Но хайде дори и пак да си кажем че в едно семейство трябва да има компромиси и че ти си направила компромис с работата си , но сега ви чака бебче което трябва да е на първо място когато си правите някакви планове.Винаги трябва да се помисли дали това ще е подходящо детство за него , дали ще му донесе повече позитиви или негативи ,защото детството си е много важно за всяко дете.Вярно е то ще е  и с двамата си родители , но дали тази постояна смяна на места ,хора , приятели ще му се отрази добре.Трябва да се помисли за него най -вече, като изключите вашите амбиции , да може би ще кажете че той ще е твърде малък в началото , за да му се отрази толкова каквото и да е , но аз не мисля е така.Също така зависи колко ще сте щастливи и вие като родители в този си начин на живот ,за да му давате това от което се нуждае.Не бива единия да живее за сметка на другия поне това е моето разбиране , може и да не съм права , но това вече ще решите вие.

Цитат на: vanessssa в 13.02.2009 13:45

Кариерата е хубаво нещо, но не е всичко на света! Какво удовлетворение би ти носила, ако няма с кого да споделяш успехите си, освен това е преходно нещо, не можеш до края на жовота си да правиш кариера! Само обичта на и към семейството е непреходна! А пък и човек живее за да остави нещо след себе си. Постиженията прегарят и бързо се забравят! Дакото децата ти винаги ще те помнят и част от теб никога няма да изчезне!

  Ето това е отговора за мен . Вярно е ,че работиш за децата си и правиш всичко за да ги осигуриш ,но всичко с мярка . Това не значи ,че упреквам хората ,които работят в чужбина и са оставили децата си при баби и дядовци . Понякога и да искаш нямаш избор . 

Пламъче, именно за това говоря. Моя живот е преминал от ранно детство в пътуване поради работата на моя баща. Знам че за някои може да звучи вълнуващо, но не е най-доброто за едно дете. Не случайно аз нямам никакви корени, не се чувствам ,че принадлежа някъде. Аз съм взела решение за себе си, но за съжаление моят съпруг смята,че му убивам мечтите по този начин. Каквото и решение да вземе , аз съм губещата.

Мири, разбирам те много добре, защото и моят годеник започна да се занимава с музика, преди месец беше първото им участие на сцена, харесаха ги много и сега отново ги канят след седмица да свирят в клуб. Вероятно при теб случаят е малко по-различен, но иначе и аз имам същите мисли като теб - ами ако станат много известни и започнат да ги канят навсякъде, а времето му за мен е все по-малко, ами ако не мога да съм с него навсякъде, ами ако животът ни тотално се промени, това ще повлияе ли на отноешенията ни... При нас все още няма дете, а и той е близо до мен, поставя ме на първо място, но  главата си човек може да измисли милион лоши варианта. Оттук изглежда лесно да каже човек: я му се скарай и това е, но да не забравяме, че всеки човек си има амбиции и желания и колкото и да се различа избора на мъжете от този на жените, все опира до компромиси. Според мен имаш два варианта: първият е да му кажеш, че след като иска да продължава с музика, то поне трябва да изчака да се роди детето и да стане малко по-голямо, а той ако е талантлив, няма да му избяга музиката - нито църквите ще спрат да функцонират, нито музиката ще се загуби. Вторият вариант е да го оставиш да направи каквото иска и да му показваш, че го искаш до теб, а не по пътищата. В крайна сметка, след като имате дете, не можете да сте като чергарите, още повече желанията и над двама ви са важни, нека си прави музика и записи, но да не пътува къде ли не. Всеки случай, опитай да му покажеш, че не само отговорността към детето трябва да го спира, защото никой не обича да се чувства притиснат, пък било то и от собствените си действия. Мисля, че трябва да обясниш, че искаш да е близо до теб, защото го обичаш и защото да сте заедно е приоритета, а всичко друго трябва да се реди според това. Иначе на мен ми се вижда супер неприемливо да имаш съпруг, който е далече по 6 месеца в годината, не виждам как ще оцелее семейство при такива условия.

Пробвай с внимание, с разбиране, макар че сигурно не ви е лесно. Стискам ти палци.

Деничка:

Иначе на мен ми се вижда супер неприемливо да имаш съпруг, който е далече по 6 месеца в годината, не виждам как ще оцелее семейство при такива условия.

Без да те засегна-нашето семейство е оцеляло вече 30 години. Не е приятно, но се свиква. И се възхищавам на майка ми,че успя да отгледа две деца-татко все още пътува,тя продължава да чака. Аз не бих успяла, и бих подкрепила Мири. Още повече,че неговото е като хоби-има стабилна работа и доходи. Но ако е искал промяна в живота,  е трябвало да помисли преди бебчето.

На много млади семейства им се налага да живеят разделени по 6 мес. ,че и повече . Хората са принудени да работят в чужбина за да издържат децата си . Пресен пример от снощи с наши роднини .  Имат бебенце на 1 мес. и половина и сега мъжът заминава за чужбина . Тя сама в къща извън Пловдив без кола и без транспорт по всяко време . Пълен кошмар . Но просто нямат избор . 

Miri, явно двамата правите различен избор. Ти поставаш на преден план семейството, а той-кариерата. Дори с разговори да го склониш да остане, рискуваш цял живот да ти се натяква за пропиляния шанс, а ако и ти отговориш с кариерата, от която си се отказала - като двойка сте свършени. 
Кажи му ясно какво е твоето виждане и го остави сам да гради бъдещето си, било то и без вас. Може пък да пробва месец-два и да се откаже после.

Деничка, аз съм показла ,че го обичам и искам да съм с него и да имам нормално семейство. Но той някак си е решил ,че това му е призванието (наистина е много добър) , проблемът е че все още си носи багаж от предишния брак, където нищо не му е било позволено да прави. Продължава да твърди ,че приоритет номер едно сме ние с детето , което очакваме, но действията и реда мисли  показват точно обратното и той не иска да го види. Но смятам да му кажа,че трябва да изчака да се родии детето и след това ще решава какво да прави. В крайна сметка , ако предпочете кариерата, нищо друго не ми остава , освен и аз да реша да преследвам моята мечта и да се преместя във Вашингтон. Както Лионелса е казала, може и да сме свършени като двойка, но в крайна сметка , ако наистина ни обича с детото ще ни последва. Знам ли !!! Последните седмици се замислям все повече и повече за семеен консултант.

Мири прочетох терзаниата ти и се замислих....живота е просто нещо защо си го усложняваме ?!? Всеки от нас има мечти , по някога имаме възможност да ги осъществим по някога трябва да избираме между две мечти /ако мога така да се изразя/ Щом сте се оженили , създали сте дете , следвайте тази мечта заедно , защото общото начало е поставено и вече сте тръгнали по един път и в една посока . Не е прав съпруга ти , съжалявам за това но ...ами ако утре реши да сбъдне стара своя мечта да живее на Марс например ?!? Ще се откаже от мечтата за семейство и дете ли ? Същото е и с музикалната кариера просто трябва да избере между две мечти , коя иска повече, а не да ти натяква че си лоша съпруга , най малкотот е несериозно за зрял човек с един провален брак зад гърба си . Успех миличка , и караи кротко до колкото можеш за сега бебето е най-важно !

Хубава е златната среда, но за жалост е рядко срещана...Все някой трябва да направи компромис. При нас усещам, че доста често неговата работа се превръща в единствената му тема на разговор 

Мири,

много хубаво си го измислила да обсъдите пак нещата като се роди бебето. Дано сам да осъзнае, че е невъзможно да размъкваш малко бебе/дете по пътищата дори страшно много да ти се иска да си осъществиш мечтата.

И двете неща могат да се съчетаят съвсем успешно стига, човек да го иска. Нужна е малко организация и разбиране от страна на половинката и нещата се получават съвсем успешно.