Напоследък все повече се замислям за баланса “семейство и кариера”. Големите натоварвания от работа и при двамата рефлектират доста отрицателно. От една страна сме млади, енергията е повече, шансовете за реализация също.
Според мен добре трябва да се избере точния момент, нито по-рано нито по-късно. Тук става сложно, този момент трябва да е пресечна точка на двамата.
Тази пресечна точка в съвременния живот е някъде към 29-30 години при мъжете и 27-28 при жените. Статистиката го показва, а и тази възраст всяка година се измества по нагоре всяка година.

Ох, Тео, напълно съм съгласна с теб, но да го чуеш милото: "Каквооо, аз на 30 години ли ще ставам баща за първи път!"  Сякаш каза "50"... А аз също намирам за нормално да родя на 28-29 за първи път,после, дай боже, на 32-33 за втори...И това е основният проблем- да се пресекат вижданията на двамата.

Аз също искам да изчакаме 2-3 годинки с бебето. Май милото нещо се мръщи, че и родителите наливат масло в огъня като все ми казват, че ще бъда стара майка. Какво да направя, че искам да натрупам достатъчно опит, да се почувствам професионалист и едва тогава бебе. Просто на този етап желанието за работа е по-силно от това за бебе, а и дори тогава нямам желание да отсъствам много дълго. Нали в едно семейство трябва да има компромиси и от двете страни, така че и милото може да направи някои отстъпки, а и тъкмо намерих идеалната работа и вече втора година дори една сутрин не съм отишла с нежелание на работа. Като се има предвид , че досега на шестия месец ми доскучава, писва ми от шмекерлъците я на шефове, я на колеги и решавам и си тръгвам и никога не съм правила компромис с отношението на работодателя към мен, а тук да не дърпам дявола за опашката, но до момента всичко е повече от идеално Вярно е, че работата ми позволява да поработвам и по време на майчинските, но доста в по-малък обем. А и при мен към момента има много работа, но все още не е толкова, че наемем още един човек и ако не работя дори и три месеца, шефа ми ще се наложи да вземе още един човек и после като се върна ще имам по-малко работа, съответно парички  

Цитат на: avva_stz в 28.09.2007 10:11

Ох, Тео, напълно съм съгласна с теб, но да го чуеш милото: "Каквооо, аз на 30 години ли ще ставам баща за първи път!"  Сякаш каза "50"... А аз също намирам за нормално да родя на 28-29 за първи път,после, дай боже, на 32-33 за втори...И това е основният проблем- да се пресекат вижданията на двамата.

Това означава, че той е готов за това. Аз си мисля, че по-важно е жената да е готова. На нея се пада по-трудната част.

И ние много искаме бебче, и проблема не е в работата ни с милото !!! аз съм студентка и в това не е проблема почнах 4-та година все ще избутам някак си, моите колежки родиха даже по две деца и пак си учат !!!! човек има ли желание се постига !!! НО това което ни спира в момента е че правим ремонт в бъдещото ни жилище !!! което ще стане сигурно лятото догодина !!!! и искаме да сме си там и поради финансовата част, тъй като все всичко струва ПАРИ и много хора се ограничават именно заради това !!!!

същата причина - ПАРИТЕ, поради която хората избират кариерата, за да сигурни, че ще могат да устоят на ударите на живота !!!! не може едно семейство да има дом и да са що-годе нормално без да се притяснява как ще изкарат до края на месеца когато ще им дадат заллата от 200 лв. просто явно всичко опира до средствата погледнато от всичките му ъгли !!! 

И аз да се включа в тази тема. Аз съм на 26, а милото на 30 г., но той все още не му се иска много много бебе, то и на мен май така. Свикнали сме да живеем само двамата, на спокойствие и май най-много ни притеснява, че едно бебе ще ни наруши спокойствието, но пък докато не се роди няма как да разберем. Може би защото от много години живеем само двамата и като идват приятели с децата си шума ни дразни, но пък то като си е наше сигурно няма да е така . А относно работата ми шефовете са на тръни дали няма скоро да забременея, направо изпитват ужас от мисълта и даже ми намекнаха, колко отговорен човек съм била и предполагали че цитирам дословно"няма ди си оставиш магарето в калта" , че имало баби еветуално да гледат бебето и т.н. А моя колежка сега е в майчинство и си го кара цялото 2 г., а дай аз като съм на по-висок пост да се лиша от това удоволствие да си гледам детето. Да ви каже честно все съм разсъждавала, че е по-добре да се роди дете на възраст 26-30 г., когато човек е завършил образованието си, намерил си е подходяща работа, но сега съжалявам, че не родих когато бях например на 20 г., все щяхме да го гледаме докато уча, още повече, че учех задочно и сега когато започнеш да правиш кариера детото ти вече ще е пораснало и няма да има никакви проблеми.

И аз мисля като goldi, че бебче е най-добре или на 20 и да можеш докато следваш да го изгледате и родителите като помагат. И тъкмо като тръгнеш първите години да работиш, да правиш кариера то ще на няколко годинки и вече на детска или на училище или както аз  като поработиш някоя друга година събереш достатъчно опит и после бебе. Иначе много далече отива работата, защото трудно ще си намериш с малко дете и ще чакаш да поотрасне примерно 3-4 години най-малко и тогава да започвам за работя и да навлизам в професията.... Като не я свършихме работата навреме преди 7-8 години  сега ще почакаме още малко и пак всичко ще се нареди.   

Има и нещо друго,момичета. Аз милото като го видя как си играе с дечицата, как ги закача, как му се пълнят очите и изглежда неземно щастлив, докато играе с 4-годишния си племнник...и ми става едно такова мило и особено.

Вие представяте ли си като отидохме на море- милото не зяпа мадамите по прашки и по монокини /лежахме до две такива красиви създания/ , а се забавлява с щуротиите на две хлапета пред нас,като ги е зяпнал и се залива от смях  А пък те като видяха, че им се радва- и два пъти повече пищене, при което той с глас започва да се смее и очите му блестят... 

Последната година в университета забременях, съответно прекъснах, и когато детето беше на 4 месеца си взех последните изпити и държавния. Аз съм на 25 сега, забременях на 22 и на 23 родих. Когато забременях работех от 1 месец в една агенция за недвижими имоти, но напуснах защото не се чувствах добре. Сега когато детето ни е на 2.5 започвам да мисля за това как ще започна работа. Според мен е невъзможно да има баланс работа-дете, едното винаги е за сметка на другото. Нашите баби са млади и работят, не могат да бъдат ангажирани с детето. Но дори да има някой, който да помага, отново работиш  вместо да си с детето си. След като родиш, ако имаш желание можеш и 2 седмици след това да се върнеш на работа, оставяш бебето при бабата/детегледачката/, или си оставаш вкъщи в чудния свят на коликите и памперсите За себе си преценям, че след около 2-3 години, ще мога да работя без да се чувствам гузно че не съм с детето си.
Не мисля, че майките на 28-30 са стари, или е рано на 20, просто и едните и другите ще се изправят пред въпроса кариера или бебе.

Не съм съгласна с това. На 20 още учеща трудно бих си представила да започна да градя кариера, още повече че тогава съм  била и на друг акъл, по-малко нервна и раздразнителна. Но всичко е индивидуално. Тъй като съм изпуснала подходящият момент сега ще търся баланс между семейство и кариера

Да но баланса се постига наистина трудно!!! Аз винаги съм искала да мога живот и здраве да си гледам детенцето спокойно и нормално, а не от 3 месец и хоп да тръгна на работа и да не мога да му се радвам постоянно Искам да ви кажа момичета, че в нашата фирма  въпроса с майчинството стои много гадно. Шефа казва така "във Франция майчинския е 4 месеца" (той и жена му са живяли там и работили като естествено са си позволявали без проблем детегледачка, което не можем да кажем че ще стане в България точно така), следователно ние да си правим сами изводите ако решим да ставаме майки 
Какво да ви кажа положението е много гадно!!!!

veselyshko как може така да ви казват  Ами нека си ходят във Франция като не ги устройват тук законите или да ви дават заплати като във Франция, за да можете да си позволите детегледачка  макар че аз съм на мнение, че майката трябва да си гледа детето, а и ако го кърмиш как само 4 месеца майчинство - на работа ли да ти го носи жената, която го гледа на всеки 3 часа, за да можеш да го нахраниш  Това са пълни глупости! Ние живеем в България, а не другъде, така че какво значение има какви са законите във Франция или където и да било! 
Аз съм имала доста странни изказвания от шефката в това отношене също! Първо ми бяха забранили да се женя  защото се предполагало, че след това ще забременея и къде на майтап, къде наистина ми подмяташе, че искала нотариално заверено обещание от моя страна, че скоро няма да се женя и раждам  Аз на това не съм обръщала никакво внимание, но не мисля, че тя е тази, която ще решава какво ще правя с живота си! Понеже тя е счетоводителката на фирмата и разбирате ли, не е в крак с всички документи, които трябва да се подаваят и изготвят за майчинството, не искала да се занимава, ама аз какво съм виновна, че е изостанала в нейната област  Абе луда работа, но на сватбата официално пред всички, когато обикаляхме по масите и дори се чува на камерата се чува как ми казва, че вече мога да раждам  и аз я питам "Ама, може ли вече?" 
Така че шефове всякакви! Важното е да правим това, което на нас ни харесва и да не им обръщаме много внимание на изказванията от този род 

Ама кави са тия шефове    Той и моя шеф се притеснява да реша, че бебета искам сега, но казва, че дори и да реша или да стане без да сме го планирали /нали знаете то по хората ходи  / ще се оправим по някакъв начин и все пак, че имам още време и ако само за това няма смисъл да бързам.

Веси те нека си определят и броят както искат, то си е написано в закона колко се полага и как, а те през това време не могат да те пипнат  Миме аз ако бях дори щях да й разпиша пустата декларация и после да й гледам сеира как ще ме съди и ще става за смях в съда. А тя няма ли да ти разпише нотариално заверено разрешение да правите секс без предпазни средства с мъжа ти с риск да забременееш?!     

аз лично съм от тези които може и да имат дете на 21 от опит казвам че за тази възраст определено  въпросът кариера или семейство не фигурира в списъка със дилемите вярно е че в момента ситуацията в милата ни страна е такава че човек не смее и да си помисли за дете преди да се уреди във работата с жилището и така нататък.и в един момент се обръщаш и виждаш колко много време си загубил и на по 28 30 и нагоре години жените решават да имат деца!понякога се оказва че за съжаление са изпуснали момента и тук стигаме до съжаляването че толкова време не сме се осмелили и че в желанието си да растем в службата и сред обществото сме се забравили и сме пропуснали най-важното и красиво нещо което може да ни се случи може би наистина е по-добре да родим по -млади да мислим си "как ще го гледам не не мога сега не трябва"но начини за всичко винаги се намират когато се разбираме с половинката когато ни подкрепя и обича значи можем да се справим то си става ей така от само себе си!а после след няколко години няма да сме стари или нещо подобно същевременно ще имаме детенце и няма да ни попречи да си потърсим работа и щом кажем че имаме семейство и отгледано дете никой няма да има задни мисли че ще се затрием по майчинство след няколко месеца така ги виждам аз нещата но може би защото съм на 20 не зная

Клео няма какво много да му мислиш, ами започвайте бебеправенето