СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[nina_nikole]

Не само деликатна, но и много сериозна, защото направиш ли избора и хванеш ли се на хорото трябва да продължиш. За дъжаление този въпрос в 99% от случаите стои пред жената. Наистина е много трудно да се избере едно от двете, а как става точно баланса между семейството и кариерата не ми е ясно. Сега ми предстои да започна по-сериозна работа, а също така и да продължа с магистратура, а толкова много ми се иска след около година и малко да има и едно мъниче за което да можем да се грижим.

[Rou]

Хммм много бях изненадана от това което е съветвала учителката на Zahira според мен това да родиш докато следваш е най-не-разумното. Първо че едно дете ти отнема от студентските години, и не споря че за някои това въобще не е важен момент, но за една учителка е безотговорно да дава такива съвети защото това не важи поне за 75% от хората. Също една жена има много повече възможност да се останови в кариерата си ако започне без деца и има възможност да работи до късно да е концентрирана главно над работата си, а не да се раздвоява. След като се докажеш имаш много по-голяма възможност да излезеш в майчински и да се върнеш и да имаш кариера.

Въпроса е че като се върнеш към работата може да не си способен да се раздвоиш, или пък да се отдадеш изцяло на едното или другото...

Най-големия проблем според мен е че например аз обичам и съм свикнала да давам 100% от себе си в каквото и да било, когато (дай боже) дойде детенце аз няма да мога дам 100% нито в работата нито в семейството, тъй като двете са в директен конфликт. Друг е въпроса че голяма част от хората се справят като дават много по-малко от 100% и в семейството си и в работата си без да го имат този конфликт.

[danieIa ☼]

И на мен не ми се нрави идеята на учителката...
Аз още като казах на работа, че сме решили да правим сватба, и всички почнаха да ме питат кога ще забременявам . Шефката само разправя как след няколко месеца като изляза по майчинство ... и вече ми търси заместник . Даже сега неофициално достигна слух до мен, че вече е намерен такъв, а ние даже и опити за бебе не правим?!
Не съм от тези, които ще бързат веднага да се връщат на работа след като родят. Реално друго такова време за семейството и детето си няма кога да намериш. Харесвам си работата и фирмата, в която работя, макар че много ме изнервя, и си мисля, че след няколко месечно отсъствие от там, ще бъда наясно дали искам да се върна там, дали си заслужава и ще ми е по-ясно какво искам.

[new_bride]

Rou, абсолютно съм съгласна с теб. Студентството е период, в който младите хора тепърва засрещат живота, има стремеж за себедоказване, научаване на много нови неща, при някои започва и професионална реализация... И според мен би било грешка насред всичко това да станеш и майка! 
Защото едно дете изисква 100% себеотдаване. От опита на сестра ми знам, че контактни и социално активни хора изпитват трудност при адаптацията от забързано ежедневие към безсънни нощи и памперси. Но аз смятам, че си заслужава и бих се отдала на това! Не бих постъпила като моя позната, която реши да започне работа, доста по-ниско платена от предходната, на четвъртия месец от раждането на детето им...

[Zahira]

Мисля, че детето би било като окова за майката по време на студентските години само ако е свикнала да води активен социален живот. На мен този "студентски живот" не ми се нрави особено. Ходя си на лекции, упражнения, но самият студентски град ми е доста противен заради цялата разюзданост, която съм виждала със собствените си очи.  Честно казано колегите ми се забавляват на доста примитивно ниво, тъй като тепърва са се откъснали от родителското тяло и за тях да се напият с евтина водка и да играят на шише в някое задимено общежитие от което дънят бясни кючеци е върхът на удоволствието. Съжалявам за тази ирония, но мисля, че съм ги надрастнала отдавна тези неща и за мен детето е нещо много по смислено, което може да ми се случи на този етап. Иначе всеки човек сам усеща кога му е дошъл моментът в зависимост от обстоятелствата в които е поставен.

[fanimira]

Определено , студентството и за мен не е време за раждане и отглеждане на дете!!!! имах колежки, които родиха по време на следването - е вервайте ми не им беше много комфортно да висят по опашки за плащане на семестри или да идват на изпит с кенгуруто!!!!! За всичко си има време, за мен определено студентските ми години не бяха време за семейство.... Макар и на "примитивно ниво" прекарани не бих заменила студентските си години.... То и тогава нямаше как да са на ниво - с финансите всички сме били на червено, нямало е как да си позволим забавление по-така, а сега когато можем да си го позволим я няма същата тръпка 

[Zahira]

Фанимира то е ясно, че никой не разполага с кой знае какви средства в студентските  си години, обаче те могат да бъдат прекарани далеч по смислено. Имам колеги, които съм виждала само и единствено на изпити - през останалото време са в пълен алкохолен делириум.

[Rou]

  Честно казано колегите ми се забавляват на доста примитивно ниво

Но с дете няма да можеш да се забавляваш на каквото и да е ниво! Не знам какво учиш но не мога да си представя аз да бях завършила с добри резултати ако имах и дете, дори и да не водех активен социален живот.

Малко е  но студентските години са за учение и за създаване на социални контакти... било и това как да избягваш и как да се справяш с хора които се забавляват само на примитивно ниво... Едно дете отнема от това напълно! За нищо не бих заменила студентските си години освен за това да се върна и да ги повторя...

[plamik]

Това е много сериозен въпрос и определено всяка една от нас си го задава в определен период.
Лично моето мнение по въпроса е - ако имам възможност да живеем с едната заплата с удоволствие ще си остана вкъщи поне докато тръгне на градина (около 2,5 - 3 години). Но......едва ли. Гледам колежките и слава богу, че шефката поне в това отношение е разбрана и не им създава никакви проблеми за отсъствия от работа, заради децата. Според мен е много важно каква е работата, която работим, шефа ни, колегите. И не на последно място да не оставяме в семействата си усещането, че не мислим за тях, дори да работим много!

[Pisetata]

Plamik,напълно съм съгласна с твоето мнение...Ние все още нямаме детенце,но живот и здраве като дойде,мисля,че няма да съществува нищо друго на света освен него и бащат му за мен.Семейството е много ценно нещо и не би трябвало да се пренебрегва под никакъв предлог,но всеки има право на избор и мнение, и всеки сам може да прецени за какво си струва да живееш...Нали,знаете,че сме на тази земя,за да създадем семейство и наследници,а не за да градим кариера.Но това е лично мое мнение

[didi_vla1983]

Plamik,напълно съм съгласна с твоето мнение...Ние все още нямаме детенце,но живот и здраве като дойде,мисля,че няма да съществува нищо друго на света освен него и бащат му за мен.Семейството е много ценно нещо и не би трябвало да се пренебрегва под никакъв предлог,но всеки има право на избор и мнение, и всеки сам може да прецени за какво си струва да живееш...Нали,знаете,че сме на тази земя,за да създадем семейство и наследници,а не за да градим кариера.Но това е лично мое мнение

Напълно те подкрепям!А и в България никаква не ти е гаранцията, че ако имаш висше образование или работа и в един момент излезеш в  майчинство после дори и с ''изградена" според теб кариера няма да те уволнят или фирмата няма да фалира и да почнеш пак от никъде...Семейството е най-голямата упора!

[Pisetata]

Напълно те подкрепям!А и в България никаква не ти е гаранцията, че ако имаш висше образование или работа и в един момент излезеш в  майчинство после дори и с ''изградена" според теб кариера няма да те уволнят или фирмата няма да фалира и да почнеш пак от никъде...Семейството е най-голямата упора!

:bravo:И още един човек ни подкрепи...

[fiamaa]

:bravo:И още един човек ни подкрепи...

Разбира се, че семейството пред кариерата. 

[fanimira]

момичета, точно защото семейството е на първо място, някои майки се връщат на работа по-рано отколкото биха искали, за да има детенцето им всичко необходимо! Спомням си как една приятелка прехвърли майчинството си (по това време можеше) на майка си когато бебето и беше на 4 м. Смятам, че е прибързано да се отсече семейстово на 1во място и оттам нататък бащата да се спасява - по цяла нощ ли ще работи какво ще прави длъжен е да изхранва семейството. Колкото и добре да се разбират членовете в дадено смейство липсват ли финансите рано или късно то се разклаща... Надявам се да ме разбрахте, днес нещо мисълта ми не тече 

[Rou]

fanimira аз съм напълно съгласна с теб, дори не е само от финансова гледна точка а и от развитие на мозъка, ежедневие и т.н.

Преди време бях пускала че не мога да отсека толкова рязко: семейството е на първо място. Истина е че ако трябва да избера кариера или живота на членове от семейството ми ще избера тях  Но мисля че повечето хора които са се трудили много за кариерата си не могат толкова бързо да я отхвърлят. Затова мисля че зависи много от човека и колко енергия и желание е хвърлено по кариерата.