... Според мен едно дете не означава задължително край на кариерата....

Абсолютно съм съгласна с теб!!!

Цитат на: seny в 08.02.2007 17:32

Ооох дългичко стана - дано не съм ви досадила ... 

Не си!!!

И аз много се чудя дали да се върна на работа след 1-та година или да се опитаме, макар и с доста по-малко средства да гледам бебето до 2 годинки. Реших, че ще го мисля като наближи, защото засега не можах да го "измисля". От една страна така ми се иска да съм по-дълго с него, от друга-ако се откъсна дълго от рабатата не знам после как ще е, пък ми се иска и друга работа да си потърся, а кой ще ме вземе след 2 години пауза и с малко дете  . Тъй че мила silverarrow напълно те разбирам, и все пак помисли върху следното-бебето и малкото дете имат най-силна, направо физическа нужда от майките си. Ако като бебе не съм с него, кога-като стане на 13 ли, ми тогава то вече няма да иска да е с мен 

Aз мисля че могат добре да се съчетават кариерата и семейството.Особенно ако любимия е насреща и помага също. Лошото е само,че ако съчетаваш КАРИЕРА и СЕМЕЙСТВО успешно предполагам остава твърде малко време за самата теб,за хоби,за глезотийки и т.н.Просто тук не става въпрос да избереш едното или другото,защото крайният избор не е мъдро решение.Просто се налага да се направят компромиси и то не с какво да е,а със собственото спокойствие и удобство!

Цитат на: bulyov4e в 08.02.2007 09:29

ах,silverarrow,мила,не ти е лесно! да знаеш,че имаш подкрепата на момичетата от форума-макар и само духовна! много кофти са направили осигуряването на майките в Щатите-или това е само в твоята фирма?!? наистина е много лесно да кажеш,че предпочиташ семейството пред кариерата,но когато са нужни пари няма "искам-не искам"! а за едно бебче трябват пари-няма какво да се лъжем! сватба се прави еднократно,но детето е вложение поне за 18 години! дано да има кой да ти помага,нищо че си свикнала да се грижиш сама за себе си!
а за харесването на професията-това е също толкова важно,колкото да си влюбен в човека,за когото се омъжваш! по-емоционалните хора може да се съсипят,ако работят нещо,което не харесват!и в повечето случаи се гради кариера в работа,която обичаш и в която си добър!
направи си списък "за-против" на работата! може би ще разбереш неща,за които не си се замисляла досега! успех! стискам палци!

Булъожче, благодаря за подкрепата, много си права в нещата, които казваш - аз не харесвам професиятя си, зашото винаги съм искала да бъда нешо другом, но истината е, че наред с много минуси има и много плюсове. Мисля, че просто съм уморена и затова нещата ми се виждат по-чернички.
Да, осигуряването в Шатите е доста жестоко, но това е капитализма, ако не можеш да генерираш печалба, не си нужен, и грубо да звучи това е живота и всеки се оправя както може.
Работата ми е такава, че трябва да давам 150% от себе си за да се издигам и за да стигна до крайната си цел ( а тя е поне 7 години в бъдещето и пак няма гаранция). Не става да държим бебеправенето толкова за късно, а от друга страна това ме връща назад... е, ще решавам като му дойде времето - досега съм взимала правилните решения по усет и съм сигурна, че и сега няма да е по-различно.
За да поясня и да сложа нещата в перспектива , позицията, за която се стремя е много интересна (на фона на ежедневната ми сегашна позиция) и за капак носи среден годишен доход от 540,000 долара (това е средната заплата за тези хора в нашата фирма). За сравнение, средната заплата в америка е 40,000.

Еее, silverarrow, мила, напълно разбирам, колко е важно да си осигурен в Америка!!! И колко е важно да можеш да осигуриш на детенцето си всичко, което ще му е необходимо!!! Аз (ние с милото) знаем, че можем да разчитаме на родителите ми, да гледат бебчето, а и за всичко останало, а свеки само за средства, ако иска и знам колко е важно да може човек да разчита на някой близък!!!

Но вярвам, че както преди, така и сега ще вземеш най-правилното решение за теб, за бебчето и за семейството ти!!!

Другият ми довод е, че не искам детето ми да полудява от работа като мене, за да осъществи своите желания, затова искам да имам достатъчно възможност да го осигуря за в бъдеще.  А за това трябва кариера и пари 
И едно жалко заключение... аз дори не харесвам професията си 

Наистина всеки родител прави чсичко децата му да не "подлудяват от работа".Както за нас са правили родителите ни,така и ние правим за децата си,понякога дори и преди да са заченати.Това е смисъла на живота донякъде и адски благородно от една страна защото всичко правиш за детето си.От друга страна е егоцентрично,защото пак се получава някаква надпревара между родители и т.н.
Относно професията ти мила silverarrow,много хора в БГ не работят това за което са учили.Незнам дали е лош маркетинг  от наша страна или неправилна икономическа политика на държавата,но наистина много малко хора са удоволетворени от работата,която вършат!Аз например имам две висши в област ама абсолютно противоположна на това,с което се занимавам сега.Беше ми страхотно приятно да уча,но видях че ако се реализирам в тази професия,няма да мога да осигуря децата си един ден и аз.Сега след 6 год мога да кажа че имам страхотна работа,но прекалено динамична.Понякога я мразя нямам време за нищо и за никого.Но понякога съм много доволна от това което правя.

За да поясня и да сложа нещата в перспектива , позицията, за която се стремя е много интересна (на фона на ежедневната ми сегашна позиция) и за капак носи среден годишен доход от 540,000 долара (това е средната заплата за тези хора в нашата фирма). За сравнение, средната заплата в америка е 40,000.

Истината е че всеки работи за пари.Надявам се,че някой ден ще намериш баланса.И ако работата продължи да не ти харесва,то от друга страна ще имаш добри доходи и ще имаш прекрасно семейство,което ще те накара да забравяш всичко след тежкия работен ден.Повярвай ми аз само на това се надявам и няма смисъл от каквато и да е работа и пари,ако нямаш любимите хора до себе си.
Казвам го защото съм го изпитала!
А работата е просто начин да се изкарват пари,понякога този начин може да бъде и забавен!

Аз смятам да правя кариера докато дойде бебечо , после вече всичко ще си дойде само . Не мисля ,че трябва да се избира. И двете неща са важни и ако е възможно да се съчетават без да се вреди на нито едно от двете . Пък и нали затова са половинките, да си помагаме.
Има хора , които се отдават напълно на децата и семейството има и такива , които без работата не могат ,познавам лично такива, надявам се ,че има хора , които ги  съчетават добре и двете 

Ако се отдам изцяло на грижи за децата си /живот и здраве/ не мисля че ще се чувстам добре примерно след 10 год когато децата попораснат и започнат да бъдат по самостоятелни.Тогава ще се огледам и ще си кажа:"И аз какво 10 год гледах деца и само това ли?".Нали знаете е домакинската работа е най-неблагодарана и никога не се оценява както трябва?Ще се опитам да съчетая и двете.Не може да не може!

Цитат на: fiibi_bg в 26.02.2007 13:03

... Ще се опитам да съчетая и двете.Не може да не може!

Оооо, разбира се, че може, стига човек да има желание!!!

Много ми стана интересно докато четях няколкото последни поста в тази темичка и реших да споделя нещо. Миналата седмица попаднах на един семинар, който беше на тема: "Секс, сватба, и майчинство" и дамата, която изнасяше семинара е професор по икономика и майка на две деца (едно осиновено и едно собствено). Нещата от живота си, които тя сподели ме накараха да се размисля по различен начин. Много жени днес, особено в капиталистическия свят, имат приоритети, които на първо място включват образование и кариера на първо място (в това число и аз), а семейството и децата идват на втори план. Постигането на първите ни цели - добро образование и кариера ни дават чувството, че пълният контрол на живота ни е в наши ръце. Така някои от нас решават, че след като сме планирали живота си досега, имаме силата да планираме месеца и годината, в които ще създадем семейство и ще се появят децата. Обаче...понякога се получава, че семейството и децата не идват в месеца, в който сме ги планирали (при някои идват по-рано, при други по-късно, а трета част дори въобще не намират това щастие). Така че понякога е добре и напълно нормално да живеем за момента и да прегърнем с две ръце шансовете, които ни дава живота-любящ съпруг и деца, дори и да са се появили извън график!

Цитат на: didibaby в 26.02.2007 18:37

Много ми стана интересно докато четях няколкото последни поста в тази темичка и реших да споделя нещо. Миналата седмица попаднах на един семинар, който беше на тема: "Секс, сватба, и майчинство" и дамата, която изнасяше семинара е професор по икономика и майка на две деца (едно осиновено и едно собствено). Нещата от живота си, които тя сподели ме накараха да се размисля по различен начин. Много жени днес, особено в капиталистическия свят, имат приоритети, които на първо място включват образование и кариера на първо място (в това число и аз), а семейството и децата идват на втори план. Постигането на първите ни цели - добро образование и кариера ни дават чувството, че пълният контрол на живота ни е в наши ръце. Така някои от нас решават, че след като сме планирали живота си досега, имаме силата да планираме месеца и годината, в които ще създадем семейство и ще се появят децата. Обаче...понякога се получава, че семейството и децата не идват в месеца, в който сме ги планирали (при някои идват по-рано, при други по-късно, а трета част дори въобще не намират това щастие). Така че понякога е добре и напълно нормално да живеем за момента и да прегърнем с две ръце шансовете, които ни дава живота-любящ съпруг и деца, дори и да са се появили извън график!

Диди, много хубаво казано,благодаря, че сподели!!! Наистина човек може много да размишлява над тези думи!!!

Ей Диди това което си написала се случва с моята сестра и с най-добрата ми приятелка в момента.
И на двете както и на всички вас пожелавам ЛЮБЯЩИ СЪПРУЗИ И ПРЕКРАСНИ ДЕЦА. Това е най-важното за мен.

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Цитат на: fiibi_bg в 28.02.2007 00:49

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Фииби, за пореден път, най-безцеремонно ми крадеш мислите буква по буква

Цитат на: silverarrow в 28.02.2007 03:57

Момичета аз всеки ден като се ядосвам с работата и казвам на милото:"Писна ми,искам да сме беднички,но да си седя вкъщи да гледам деца и ти да ходиш на работа."Повярвайте ми наистина ми писва и мечтая за това все по-често.Не искам все аз да съм силната.Понякога искам да си седя вкъщи да сменям памперси,да пея детски песнички и да се вълнувам от най-рационалния начин да изчистя петното от униформата му.Искам но съм зодия Стрелец и ще издържа така най-много месец!

Фииби, за пореден път, най-безцеремонно ми крадеш мислите буква по буква



Радвам се че имам съмишленици като теб  silverarrow