Цитат на: ivaiva в 02.11.2007 10:53

Diavolinkata, въпросът не е само в паричките.
иамам нужда да се развия стабилно и да се реализирам в живота - тъй, че не знам кой е най подходящия момент да изляза 4-5 месеца извън работня процес.
просто ще откача - сутринта пак и двамата си казахме колко много искаме бебче.

Ако вече си се утвърдила в работата си и не си нова във фирмата,можеш да си поговорисш със шефовете,за да видиш дали известно време отпуск по майчинство ще се отрази зле на бъдещето ти там.А за да си в крачка с новостите,се чувай с колегите,или примерно можеш първоначално да движиш някои служебни дела от вкъщи(ако характера на работата ти го позволява).Но наистина защо не поговориш с началството си по въпроса?

Винаги съм слагала семейството на 1 място ,кариерата на 2,но понякога взависимост от обстоятелствата колкото и да ми е гадно заради работата пропускам много моменти в семейството....но така е,винаги трябва да правим жертви колкото и да не ни е приятно.За жалост това е животът 

Семейството винаги трябва да е на първо място!!!

Семейството е на първо място! Ние за сега нямаме деца, но нали двамата пак сме си семейство  И мисля, че ако всичко в семейните отношения е спокойно и се разбираме, това се отразява добре и на работата. Както казват хората зад всеки успял мъж, стои една жена! Обратното важи с пълна сила...

Естественно семейството трябва да е на първо място За каква кариера говорите...

Тази тема все повече и повече ме вълнува...

Според мен зависи много от човека и също от кариерата... Аз имам прекрасна кариера, трудила съм се адкси много за нея и не мога да махна с ръка и да кажа, разбира се семейството...

Явно доста съм се побъркала на тази тема, тъй като онзи ден сънувах, че раждам, успях да сместя раждането в обедната си почивка... дори беше някъде на близо до офиса, на другия ден отидох на работа и към обяд се сетих че имам дете, и се обадих на мъжа ми да го питам дали той се е сетил да нахрани детето преди да отиде и той на работа... 

Какво да ви кажа, адкси бях стресната от тези си сън... много искам дете, но искам и кариера, смятам да пробвам и двете, но не съм сигурна че хората успяват, винаги има нещо което е по търпевшата... иска ми се да бъда толкова добра майка каквато майка ми е била, но тя ме е гледала по комунистичексо време когато институцията "майка и дете" е била на първо място... също тя не е била кариерист, имала си е работа, но и доста свободно време...

Аз смятам да продължа по течението и да чакам развитие защото отговор на този етап не мога да намеря...

Цитат на: Rou в 04.03.2008 15:20

Аз смятам да продължа по течението и да чакам развитие защото отговор на този етап не мога да намеря...

Мисля, че сама за себе си осъзнаваш какво означават двете неща, както и че не става с двете едновременно.
Според мен, постъпваш правилно като се пускаш по течението. Нещата обикновенно се нареждат, просто се вслушвай в себе си и имай търпение.
Освен това, едно дете не означава край на кариерата! Дори и да си в страни от събитията за няколко години, след като си се преборила с толкова много неща, пак ще успееш да си върнеш позициите.

Ох, въпросът найстина е много деликатен.

Балансът е най-доброто решение, но, разбира се, за всеки той се изразява по различен начин  Едно занм със сигурност, винаги се стремя към баланса и ще продължа да го правя! Не е редно едното да" страда" заради друго ... И аз като вас искам и кариера и хубаво семейство  за сега имам и двете и съм спокойна и на двете места, нооооо ......  зададе ли се бебчо на хоризонта, ще наруши сегашния ми баланс и ще настъпят промени със сигурност. Разсъждавам от позицията на все още дори небременна работеща жена, но ако всичко се развива така, както сме си го подредили в главите, догодина ще настъпи и този момент. За това за сега поемам това, което сегашната ми позиция позволява и не искам повече, защото както казва Мечо Пух - "Колкото повече, толкова повече" ... в случая отговорности ....  След майчинството ще се впусна по по-високите върхове ... тези мечти трябва и да се реализират   Поне аз така мисля 

Във фирмата където работя, често се случва да работя денонощно и през почивните дни. Успелите жени в офиса, често четат приказки на децата си по телефона... за мен това е един много ужасен вариянт.

Свекърва ми е била кариеристка и мъжа ми и сестрите му са отгледани от детегледачка, която са обичали адски много и той казва че това е позволявало на майка му и баща му през почивните дни, часове те наистина да се занимават с тях... все пак аз за нищо не бих заменила вечната упора и присъствие на майка ми...

И мен въпроса вече ме вълнува живо!!!! На този етап, колкото и да мисля - не мисля да съм си по цял ден у дома с детето повече от 9 м. Вярно, че когато го оставям в ръцете на бавачка или на бабите няма да съм спокойна, че съм се погрижила за него достатъчно добре.... Но от друга страна имам пресния пример на етърва ми - която сля две майчинства и вече 3 г. и нещо си у тях с децата!!!! Е вервайте ми нервната и ситема понякога е пред рухване, страшно изнервена е, изкарва си го на всеки за щяло и не щяло, просто защото се чувства страшно непълноценно!!!!! Значи мечтата и е била "да имам 2 деца до 30 г." , е да успя, но сега все по-разочарована се връща от интервюта за работа, защото макар и не винаги гласно работодалите дават да се разбере, че не биха желали служителка с 2 малки деца...
Та моята работа може и да се извършва без да вися по цял ден в офиса, мога да поработвам и у дома, мога да се пробвам първоначално на половин ден, преди да се върна окончателно.... И аз се надявам някак си от само себе си да се подредят нещата 

Привет и от мен в тази темичка  , смятам, че семейството е най-важно, на този етап от живота ми моят бъдещ съпруг е това заради което бих жертвала дори кариерата си. Надявам се скоро да се появи и едно малко сладко бебче, което да изпълни сърцата ни и да ни превърне в едно прекрасно пълноценно семейство. Човек трябва да подрежда приоритетите си, но не смятам, че трябва да се жертва семейството. Понякога и работа и семейство е поносимно съвместимо. Зависи кой как приема работата. Ако си напълно отдаден и си болно амбициозен то е ясно, че не би могло да ги съвместиш.

Мисля, че е трудно да се поддържа баланс и двете неща да бъдат на ниво. Аз лично избирам семейството, но в никакъв случай не бих се оставила само това да ръководи живота ми.

За мен на този етап от живота ми на първо място стои семейството, тъй като все още не съм се себереализирала що се отнася до образование и т.н. Но си мисля, че това е продиктувано и от факта, че си нямам работа, която да е истински сериозна, отговорна и с подобаващо заплащане.  Имах една учителка в средното, която все ни казваше, че най-подходящия момент да се раждат деца е докато се следва, защото после като завършиш деца ли да гледаш, професия ли да упражняваш, на работа ли да ходиш, а и много сериозно отчиташе фактът, че много фирми предпочитат необвързани жени поради това, че нямат деца и семейство за които да се грижат и евентуално не им предстои да раждат деца поне за определен период от време.

Даа.. много деликатна тема е това.
Аз примерно завърших образованието си, но скоро започнах да уча отново. Едновременно с това и работя по специалността си. Трудно ми е да си представя как ще успявам със семейните си задължения след като заживеем заедно с моят съпруг. И двамата обожаваме децата и искаме да си имаме едно веднага. Още повече, че съм почти на 28 години и нямам много време да чакам... 
Помислете си, няма ли да съжаляваме след години, когато сме вече негодни за работа, заместени от млади и амбициозни кадри, че не сме прекарали достатъчно време със собствените си деца? А дали и те няма да ни се отблагодарят със същото внимание и любов?