СЕМЕЙСТВОТО ИЛИ КАРИЕРАТА?

[atsuki]

като гледам май при доста хора така става 
проблемът е че трудно се балансира, но човек когато има желание винаги намира начини 

[rosit@]

Определено съм съгласна с atsuki,че когато някой има желание винаги намира начини за каквото и да било,а в този случай най-вече за своето семейство да е на първо място!
Незнам и немога да си обясня как някой ще предпочете кариерата си на първо място пред семейството,защото колкото и да обичаш работата си вечер си се прибираш при семейството си,което те чака в къщи и което те подкрепя и знаеш,че винаги можеш да разчиташ на него.Докато работата много често е нещо временно и непостоянно.Поправете ме,ако греша,но за мен е така,аз го виждам по този начин!

[LoveAndLove]

семейството на първо място

[deslona]

За мен семейството стои над всичко.Опитвам се да обгрижвам милото,въпреки че работата ми е доста напрегната.Но тя и неговата не е по-хубава.Аз съм счети, а той ченге

[Lionelsa]

И аз поставям семейството на първо място, но и от кариерата не се отказвам.

Всеки трябва да се развива и да се чувства удовлетворен от себе си и от живота си. Кариерата дава самочувствие, което пренасяме у дома, а в къщи развиваме способности, които пренасяме на работа.

Винаги може да се намери баланса, но това зависи и от двамата партньори, поне според мен. Дори и давамата да се развиват професионално, ако поделят грижите за смейството, така че да имат повече време заедно и на никой да не му липсва внимание и обич, то всички ще са щастливи.

[Вероника]

Тук не съм писала, но при мен/при нас въпроса с кариерата се пада на мъжа ми - просто ако и аз го ударя на кариера и ще трябва да се разделим.
Така че 1-во семейството е при мен 

[♥Сиси♥]

все пак кариерата си е кариера- неможе без нея, но след това винаги се връщаме към семействата си.
Да, на първо място е семейството, но пък е редно тези две неща да вървят ръка за ръка. Едното без другото неможе 

[pebbles]

Аз определено избрах семейството - за да бъда с мъжа си се преместих от София във Варна и ужким работя същото нещо, ама хич не е същото и се чувствам напълно занулена като професионалист. Не съжалявам. Определено е по-важно да съм с човека когото обичам и да си имаме колкото си решим ужаснички хлапенца, но се хващам, че, понякога, изпадам в тъмната страна на характера си като си помисля какъв потенциал (собствен) съм захвърлила. Но, сега ( живот и здраве догодина) ще си правим хлапенца и няма да се чувствам безполезна и некадърна.
 И двете са важни. Малко като приказката "И да се ожениш, и да не се ожениш, след 20 години все ще съжаляваш" - тя е за мъже, де

[Miri]

Може би темата е по-скоро за това,дали бихме жертвали едно за другото. Аз имам приятелка, с която сме си говорили на тази тема, много интелигентно момиче и затова ме учудва начина и на мислене. Та според нея най-важното е кариерата и тя предпочита да остане неомъжена , но не би направила компромис с кариерата си. Много странен начин н амислене. Аз съм имала кариера, имала съм моите върхове и падения и единственото , което ме екрепяло е било подкрепата на семейството. Така, че винаги бих направила компромис в полза на семейството.

[van4ii]

И за мен семейството е на първо място, не казвам, че трябва да си стоиш вкъщи и да домакинстваш само, трябва и двете неща да се съчетават, работа плюс грижата за семейството

[Scarlett]

Аз пък не виждам защо трябва да се избира между двете неща. И аз, и мъжът ми се развиваме доста добре професионално, имаме си и хубаво семейство, което живот и здраве скоро ще се увеличи. Мисля, че при подкрепа вкъщи и добро желание, макар и много трудно, може да се постигне баланс. Всичко е въпрос на добра организация.

[tweety bird]

Аз пък не виждам защо трябва да се избира между двете неща. И аз, и мъжът ми се развиваме доста добре професионално, имаме си и хубаво семейство, което живот и здраве скоро ще се увеличи. Мисля, че при подкрепа вкъщи и добро желание, макар и много трудно, може да се постигне баланс. Всичко е въпрос на добра организация.

Никой не е казал, че трябва да се избира, но реално погледнато има много професии, в които не може да направиш кариера ...аз съм педагог...кариера няма как да изградя осен добро име. Аз разбирам темата по-друг начин. В момента съм в среда в която кариера значи много, например познавам шефа на голяма банка в САЩ, жена му, също кариеристка - работи във финансова борса ... кой има гледа децата детегледачката, те си виждат децата за по 2 часа вечер , защото трябва да спят. Ето това се вика кариера ... или си там или си със семейството. Няма средно бременна. Но в БГ трудно може да се говори за кариери, така че ... аз избирам семейството.

[Vessy]

Имам примери в семейството си как е избрана кариерата за сметка на семейството. Аз лично за нищо на света няма да го направя. Винаги съм мечтала и съм искала семейство. Наскоро исках да уча и да си имам професия, но се отказах. Сега стигнах до момента,  в който се сбъдна мечтата ми и неискам да я убия. Който както е щастлив

[sunray]

Подкрепям написаното от Tweety bird
Има много нюанси, които не са за пренебрегване. Има професии, свързани с командировки нон стоп - и в страната, и в чужбина. Ще кажете, че ако половинката ви обича, това не пречи на командировките. Е, да, той може и да ви обича и да търпи, но до кога? И какво семейство се създава така - хармония, деца, филм изгледан заедно, ще ги има ли...?Това са нещата, които правят семейството.
Моята професия (преводач съм), ако искам да покорявам наистина високи върхове, означава да не съм в България въобще. Тук обаче и двамата сме на мнение, че чужбина никога не може да ти стане роден дом. Езиковата бариера не съществува за нас.
Хубавото е че и двамата работим донякъде по специалностите си. Заплащането е много добро и на този етап това ни устройва - все пак гледаме в перспектива

Не си се представям да стоя само вкъщи, да готвя и гледам деца. Естествено, докато те имат нужда от моите постоянни грижи, ще съм вкъщи, но амбициите ми не са свързани само с домакинството. Може би в една по-зряла възраст, когато децата ни са на градина например, ще се замисля за нещо по-сериозно като професионална реализация. Може би частен бизнес. Но засега това не е на преден план. Просто в живота на всеки приоритетите се променят през различните етапи. Преди 5 години исках само да работя и работя. Сега искаме дечица. След 5-10 години ще е друго, животът е кръговрат

[onedream]

Естествено- подкрепям velvet. И двете са важни и както тя казва- в различно време. При нас има малка възрастова разлика в негова полза. Освен това той има професия от типа, който по-бързо се реализира, а аз напротив- при мен трябват повечко години учене, специализации и пр., за да съм конкурентноспособна. Хубаво е да се разминаваме според мен. Така докато ще трупам познания ще съм по-отдадена на семейството, а нататък- на кариерата.. Със сигурност не искам професия домакиня, но и не искам да съм 24/7 на работа и да нямам време за децата си, един ден..