Кое е по-важно според вас?

Кое бихте избрали, ако се наложи да правите такъв избор?

А лично мисля, че двете неща могат да вървят успоредно без кариерата да е за сметка на семейството или обратното! А също знам, че ако някога ми се наложи да избирам, ще избера семейството - за мен то е най-важно!!!

А според вас?

семейството на първо място.
а кариерата поне засега още не се валнувам от такива работи

Абсолютно съм съгласна с теб.  
Мисля, че може да се съчетаят двете неща. А ако се наложи да избирам няма съмнение за мен семейството е на първо място. Само, че когато от работа те притискат да вършиш все повече и повече работа и не ти остава много време за семейството   тогава е кофти. Аз се чудя това лято как ще се оправям с всичко. Предстоят ми доста задачки. Но след него започвам да работя за увеличение на семейството.  

Ако може и двете -супер  Ако не-семейството 
Пък ако трябва ще търсиш, докато намериш най-добрия вариант, само дето на практика не винаги става така  . Мисля си, че в по-дългосрочен план би трябвало да ми се получава, ако търся достатъчно подходящата работа. Не знам как стоят нещата, ако имаш Истинска кариера, не просто добра работа по специалността, а нещо много повече, но честно казано пред мен перспективи за нещо толкова "бляскаво" не виждам обаче.

според мен семеиството е на първо място

май че е въпрос на планове! и на момент! зависи и на каква работа си-някои не натоварват и спокойно може да се съчетават със семейните задължения но...моите родители са лекари и просто не е за разказване колко са жертвали и колко компромиси са правили и с кариерата,и със семейството!
но и кариерата има спадове и върхове! пък ако не се чувстваш добре на работа,това веднага се отразява на поведението ти вкъщи!
никак не е просто да се избира! но пък е прекрасно,ако могат да се съчетаят и двете неща

Няма какво да му мисля...Семейството разбира се, каква кариера.

Цитат на: vanis в 07.02.2007 16:18

Няма какво да му мисля...Семейството разбира се, каква кариера.

Избирам семейството.Всъщност неотдавна направих точно такъв избор.Даже си зарязах кариерата в Сф и заминах с него в Стара Загора.Там прекарах около един месец в безделие,т.е. в домашни дейности:гладене,чистене,пране и т.н.Правех тортички и разни любовни изненадки на милото.Бях се примирила че ще имаме по-малко пари ,но ще се отдам на семейството.Но ми предложиха голямо предизвикателство и сега милото  ме подкрепя.Да се надяваме че ще успеем и давмата да намерим баланса между семейството и кариерата.Ако семейството страда от кариерата ми - зарязвам кариерата!

За мен са важни и двете и вярвам че може да се постигне добър баланс. Е, понякога трябва да се правят жертви за едното или за другото, но едно здраво семейство може да устои на промените.

Цитат на: didibaby в 07.02.2007 17:14

За мен са важни и двете и вярвам че може да се постигне добър баланс. Е, понякога трябва да се правят жертви за едното или за другото, но едно здраво семейство може да устои на промените.

Абсолютно вярно!Съгласна съм с теб.

Да, Диди го е обобщила с най-прости думички.
По принцип аз отдавам голямо значение на кариерата си (още повече, всъщност единственото, което правя е да работя) и сега предстоящата поява на малко човече в моя живот доста обърква нещата. Голяма та ми дилема е дали да си позволя да взема една година майчинство (7 месеца неплатени!!!) като това определено ще ме хвърли в 9та глуха на работа или само 5 (частично платени), което ще ме хвърли да речем в 5та глуха. Толкова съм загрижена за тази кариера, че чак обмислям да се върна на работа за 2 месеца веднага след раждането (защото бебешоците не са много интересни по това време така или иначе) и после да си взема 5тте месеца. Но засега не съм взела никакви решения, защото ще се водя от усета си в момента, в който трябва вече да реша.
Моля ви, не ме съдете, просто съм свикнала да се грижа сама за себе си от години и именно непрекъсната ми работа (и парите изкарани от нея) са ми дали възможност да осъществя толкова други мечти. Другият ми довод е, че не искам детето ми да полудява от работа като мене, за да осъществи своите желания, затова искам да имам достатъчно възможност да го осигуря за в бъдеще.  А за това трябва кариера и пари 
И едно жалко заключение... аз дори не харесвам професията си 

ах,silverarrow,мила,не ти е лесно! да знаеш,че имаш подкрепата на момичетата от форума-макар и само духовна! много кофти са направили осигуряването на майките в Щатите-или това е само в твоята фирма?!? наистина е много лесно да кажеш,че предпочиташ семейството пред кариерата,но когато са нужни пари няма "искам-не искам"! а за едно бебче трябват пари-няма какво да се лъжем! сватба се прави еднократно,но детето е вложение поне за 18 години! дано да има кой да ти помага,нищо че си свикнала да се грижиш сама за себе си!
а за харесването на професията-това е също толкова важно,колкото да си влюбен в човека,за когото се омъжваш! по-емоционалните хора може да се съсипят,ако работят нещо,което не харесват!и в повечето случаи се гради кариера в работа,която обичаш и в която си добър!
направи си списък "за-против" на работата! може би ще разбереш неща,за които не си се замисляла досега! успех! стискам палци!

silverarrow много жалко че така се получава при тебе,но понякога се налагат и такива жертви.За съжаление в щатите майчинството е 3 месеца но след това има бебшки ясли,които са много хубави.Аз имам моя позната с бебенце(тя сама си го гледа) и се справя отлично,ще се справиш и ти.Лошото е че не си харесваш работата,но аз като си я харесвам какво от това, като заплатата ми за нищо не стига.

Цитат на: didibaby в 07.02.2007 17:14

За мен са важни и двете и вярвам че може да се постигне добър баланс. Е, понякога трябва да се правят жертви за едното или за другото, но едно здраво семейство може да устои на промените.

Това е и моето мнение ... още повече, че пред мен до преди месец стоше точно този въпрос. За пояснение-имам дъшеричка на година и 5 месеца. Аз много харесвам работата си и до преди да се появи малкото съкровище за мен тя винаги беше на 1-во място. Стоях на работа по нощите до 3-4-5 часа ... дори работех почти до края на бременността си. Хубавото в случая беше, че с милото работехме заедно и това никога не е било проблем-дори удоволствието беше по-голямо.
Когато излязох в майчинство промяната беше огромна-съвсем различен начин на живот/аз никога не съм била добра домакиня/, но мога да кажа, че се справих добре и за мен това не е било тежест. А и определено не съжалявам - това беше и един вид почивка от работата ми. В един момент обаче работата почна да ми липсва, а не исках да оставям и малката...
Слава Богу милото ме подкрепи, а и шефа ми прояви разбиране и сега ходя на работа три дни в седмицата /намерихме си страхотна детегледачка/, а през останалото време съм вкъщи с бебка и ... мисля, че към настоящия момент съм намерила най-доброто тешение за себе си /стината обаче е, че дори когато съм на работа част от мен е вкъщи с бебето  какво да се прави явно от сега нататък ще е така...  /
Това е от мен - мисля, че изход винаги има - стига хората да са готови на компромиси. Според мен едно дете не означава задължително край на кариерата.

Ооох дългичко стана - дано не съм ви досадила ...