Здравейте момичета! Много интересна тема сте заформили, четох я с интерес открай до край! На мен все още ми предстои семейното живеене, но сме обсъждали не веднъж какво ще правим с работа, с домакинство, с пари.. чак за майчински не сме говорили, но аз съм си го мислила.

Не видях никой да споделя едно много важно нещо и много ми се иска да добавя още една гледна точка. Не е много разумно да поставяме нещо толкова променливо и непостоянно като кариерата за основна цел в живота си. Моят опит поне това показва. Кариерата има пикове и спадове. Животът се върти - един ден имаш, един ден нямаш, един ден си шефче, на другия фирмата тръгва с главата надолу. Работя вече от 11 години, само в сериозни фирми, водещи в бранша, наистина, в началото само като фрилансър, или на половин ден, но съм видяла много неща. Докато си наемник, какъвто ще мениджър да си, дори дял във фирмата да имаш, нищо не е сигурно. Утре ще те погледнат съдружниците накриво и ще изхвърчиш преди да си се усетила какво става. А колкото по-високо си се качила, от по-високо падаш и повече боли.

Не знам какво е фирмата да си е твоя, тогава със сигурност си по-ангажиран.

За момента обаче аз съм на принципа - кариера добре, но с едно на ум. Все пак, ходиш там за пари - отдаваш си труда и получаваш заплата. А семейството ти, близките ти, те са винаги до тебе. Ако някъде си струва човек да влага безрезервно всичко от себе си, това са близките му. А за дечицата - според мен това е смисъла на човешкия живот. Има ли по-голямо постижение от това да направиш от онова малкото като животинче, дето е съвсем безпомощно и само на тебе разчита, от него да направиш човек. Коя кариера, коя работа може да ти даде такова предизвикателство?

Видяла съм съдбата на някои мои колежки (жените явно сме по-глупави) дето спяха в офиса и се биеха в гърдите колко обичали работата и как милеели за фирмата. И като дойдеше време за повишения, знаете ли какво ставаше? (викали са ме за мнение и затова знам) Шефовете казват - ами тя е добра работничка, обаче е доволна от позицията си, работи си, мотивирана е, не се оплаква. А тая другата е с единия крак навън, ако не я повишим ще я загубим, нека опитаме с нея. И някойсе обажда - бе те са жени бе, утре ще родят (или ако имат деца - с тия деца утре ще се юрнат нанякъде) дайте тука има един нов, нищо че нищо не знае и не може, да го направим шеф на отдела па той ще се научи.

Хайде, мили дами, правете кариери! Такава е БГ действителността..

BASTET,  с огромен интерес изчетах поста ти. Преди много време искаха да се отдам и аз на кариерата, дори да нямам семейство, сега като се замисля е било в пубертета. Но вече 28 годишна мога да застана плтно зад казаното от теб. Обичам работата си, колегите, не мога да си представя да си седа в нас, но не бих се отказала за нищо на света от свободното си време, прекарано с моят бъдещ съпруг, а един ден и с децата! Обожавам деца, искам да имам скоро деца, искам да имам време за тях, мечтая да мога да работя на половин работен ден. Съзнавам, че не бих могла да се отдам единствено на тях, защото порастват и отлитат от семейното гнездо, но много си права и ми хареса как сравняваш възпитанието на децата с предизвикателството на живота!!!Пожелавам ти много незабравими мигове със семейството ти!!

Аз лично предпочитам кариерата, защото семейството винаги може да почака, работата която ми предстои да работя като завърша не е свързана нито с фирми нито с повишения така че... а относно БГ е много зле що се отнася до работа по принцип, когато бях в пубертета не обичах децата ( и всички ми казваха, че като порасна ще ги заобичам, но уви не стана така ) и сега съм си на същото мнения за тях ( да уточня на 21 съм ) , така мисля, защото много си обичам работата ( имам възможност да ходя на практика и съм запозната ) и не си се представям да гледам деца, вместо да върша нещо, което просто обожавам 

Ами MTRA, мисленето ти е такова, защото си просто на 21. След 10 години обаче със сигурност ще мислеш на 180 градуса. Човек не може да живее сам и нищо не дава по-голям смисъл в живота от децата. Разбира се, всеки има право на мнение не оспорвам твоето....в момента мислиш така. Това си твое право!
А моето  изказване и основано на личен опит!

И аз покрепям a_yordanova и то св две ръце...
А ти мила,MTRA все още нищо не си видяла от живота за тези 21 години.Само да не се обидиш,но исках да изкажа и моето мнение.
BASTET е написал нещо много поучително и бих те посъветвала -да го прочетеш още веднъж и да го осъзнаеш.

Здравейте,
С моя приятел често спорим относно кариерата и семейството. Аз поставям работата си на първо място и по този начин пренебрегвам връзката ни и така прекарваме по-малко време заедно. Единственият недостатък е, че когато се посветиш на кариерата не ти остава никаво време за семейството. За мен нещата се промениха когато той ми подари годежен пръстен  Това се случи скоро и все още не мога да повярвам. Сега мисля само за бъдещето семейство, което ще създадем. Но имаме толкова много проблеми...  Не можем да решим много неща, ето защо моля за помощ. На първо място не можем да решим в кой град да живеем, аз съм от Русе, той от Монтана, а се запознахме в София и не искаме да останем в София...

Семейството определено е по-важно от кариерата, кариера винаги можеш да започнеш, да я прекъснеш и пак да се върнеш към нея. А семейството винаги си е до нас и има нужда от внимание, грижи и любов.

За мен няма такъв избор - и двете неща са важни. Просто във времето едното (временно) отстъпва пред другото, после обратното. Естествено,че когато си бременна или си родила, ще загърбиш временно кариерата. Но с нея винаги можеш да си наваксаш. А със семейството не.

Akdea, честито първо за годежа! Това за градовете е много сложен въпрос, моето мило също е от Монтана, а аз от Лом, запознахме се като студенти в София, ако не го бях срещнала щях да живея сигурно във Варна, но той иска в София, та така проблема е решен, но аз лично мразя София, с удоолствие бих живяла в Монтана, Лом е прекалено малък, но и на двете места няма преспектива. Изходете главно от това, къде ще имате хубава и добре платена работа, за да се чувствате добре! Аз вече съм се примирила и гледам положителната страна. Успех!!

Bulechka е права, вижте с колко млади майки е пълен форума, което не означава че те не искат кариера. За едни ще бъде първо кариера, после семейство за други обратно, зависи от човека. Аз се чудя кога разбираш, че е дошло времето за семейство, не само полагането на подписа пред длъжностното лице, ами и решението да се отдадеш на едно малко създание, което разчита само на теб. Как ми се иска да дойде този момент и за мен.

Цитат на: Bulechka в 12.08.2008 20:07

Аз също съм съгласна с BASTET, заставам зад написаното с две ръце, също както Vanilly и Pisetata

А относно годините няма значение дали човек е на 18, 21, 30 или повече години, когато се почувства готов тогава създава семейство!!!

Тук има няколко момичета на по 21, които съвсем скоро ще станат мами - предпочели семейството пред кариерата, но всичко е въпрос на личен избор!!!

Аз сега ще стана на 21...през септември де, и напускам добра и престижна работа, защото с този стрес, колкото и да си обичам работата, нямам сили дори на Жоро милия да обърна внимание, камо ли да мислим за семейство. Да, харесва ми динамиката на работата, но тя няма да ми създаде семейството...така че ...сори..още повече че с този стрес ще е мн неприятно и вредно за бъдещото бебче, което се надяваме да дойде бързо бързо като се оженим догодина 

beb4eto_na_me4o поради същата причина и аз избрах да гледам семейството си пред това да работя!!Излизах след мъжа ми сутрин и се прибирах след 22 вечер!!И така всеки ден!!Рядко с почивка,която НИКОГА не можеше да е събота или неделя!!А това бяха свободните дни ма мъжа ми!!Не можех да го видя камо ли да домакинствам или нещо такова-прибирах се скапана от работа!!Веднага щом взех решение,че здравето ми на първо място,и семейството ми са по важни всичко се подреди а и взех че забременях-нещо което в този стрес и умора беше немислимо.
Аз съм на 21 и не съжалявам,че съм предпочела да бъда майка и съпруга!!Това е една от основните роли на жената!Разбира се няма да пренебрегвам и другата страна на медала,но при мен има още време докато се обърне

И аз съм на същото мнение като вас момичета винаги съм имала доста забързан и динамичен живот,работя от 17 годишна и започна доста да се замислям,дали все да върша работата и кефа на други хора??Мисля ,че е съвсем нормално на 23 години съм и май вече ми е време да създадем с милото поколение ,но ако продължаваме в същиет дух едва ли ще стане скоро,та и ние като вас не можем да се видим ,а камо ли да правим деца.Прибираме се капнали от умора и като се замислиш ....за какво за едни кирливи пари ,от които ти зависи всичко.Така ме е яд,но вече съм се задействала,сега като започна работа при м илото ще е малко по друго все пак ще съм жената на шефа

ВИНАГИ семейството на първо място!