Цитат на: Rou в 08.04.2008 15:24

Но мисля че повечето хора които са се трудили много за кариерата си не могат толкова бързо да я отхвърлят. Затова мисля че зависи много от човека и колко енергия и желание е хвърлено по кариерата.

Именно  може би повечето от бъдещите майки ще ме укорят, но мисля наесен когато бебето е на 3-4 м. да почна да поработвам по 2-3 ч. (аз водя вечерни курсове за възрастни и мисля, че мога да съчетавам двете неща за няколко вечери от седмицата) И на мен не ми е толкова за парите, колкото курсистите ми, започнала съм с дадени групи, дала съм всичко от себе си и сега когато вече започвам да виждам резултатите от усърдната ми работа просто не мога ди ги изоставя... Мисля си, че ще е един вид разообразие за мен, да не се чувствам непълноценна и по цял ден прикована у дома

Една от клиентките ми беше бременна видяхме се след това и я питам за бебето майчинските и т.н. и тя каза нямах търпение да се върна на работа умирах вкъщи без да ми работи мозъка... Това разбирасе е другата крайност.

А едва ли бъдещите майки ще те укорят, защото никой няма точно твоя мозък, развитие и отговорности. 

Цитат на: fanimira в 08.04.2008 15:18

момичета, точно защото семейството е на първо място, някои майки се връщат на работа по-рано отколкото биха искали, за да има детенцето им всичко необходимо! Спомням си как една приятелка прехвърли майчинството си (по това време можеше) на майка си когато бебето и беше на 4 м. Смятам, че е прибързано да се отсече семейстово на 1во място и оттам нататък бащата да се спасява - по цяла нощ ли ще работи какво ще прави длъжен е да изхранва семейството. Колкото и добре да се разбират членовете в дадено смейство липсват ли финансите рано или късно то се разклаща... Надявам се да ме разбрахте, днес нещо мисълта ми не тече 

Мила,fanimira,естествено не мога да отрека,че в ,,дадено смейство липсват ли финансите рано или късно то се разклаща...,,Не съм казвала  ,че ако си семеен не трябва да  работиш и само бащата да мисли за всичко-просто трябва да се подкрепяте и да гледате в една посока,така нещата ще станат по-лесно.Има хора,които са болни на тема кариера и докато я градят животът просто преминава покрай тях и късничко се усещат какво са изгубили и разбират,че само с тази кариера не става Просто не трябва да се вманиячава човек,а да се постарае нещата да бъдат на кантар.Това е моето мнение.

Аз съм и за двете неща
Човек е истински удовлетворен от живота когато има добра професионална  кариера и човек с който да сподели успехите си в нея!

Семейството не означава , че трябва да се лишиш от кариера. АЗ не бих се лишила от такава... все пак уча цял живот и все още уча именно за да постигна нещо в този живот, А семейството е част от моята кариера , защото аз се боря не само за славна кариера , а и за достатъчно добра заплата да мога да отгледам дечица и да помагам на мъжа до мен.
Изключвам разбирасе домакините за  цял живот , те може би мечтаят за високи постижения в професията домакиня. Всеки има ценности в живота. Семейството е на първо място, на косъмче от нея е и професията и постиженията в нея. Да стоиш цел ден в къщи пред фурната и мивката е малко.... скучно поне според мен. 

аз съм и за двете  и смятам, че ако мъжа е наистина опора на жената, номера се получава! с моя мъж като сме го обсъждали той дори няма нищо против да си вземе "бащинство" за да помага за бебето в началото или пък да ги обгрижва повече от мен, ако на мен ми се налагат отсъствия или повечко работа имам в даден момент!
мисля, че децата са щастливи, когато имат удовлетворена майка и предпочитам да им отделям два пълноценни часа (примерно) на ден, пред това да имат майка истеричка, която само вика по тях и е недоволна от живота си 

Цитат на: Wienerin в 15.05.2008 00:30

мисля, че децата са щастливи, когато имат удовлетворена майка и предпочитам да им отделям два пълноценни часа (примерно) на ден, пред това да имат майка истеричка, която само вика по тях и е недоволна от живота си 

ей, милчка Wienerin, колко хубаво си го казала, подкрепям те с 2 ръце, аз отдавна не съм се разписвала и то точно, защото работя по въпроса с удовлетвореността на майката

Не съм привърженичка на тезата, че майката трябва да си стои постоянно вкъщи, за да гледа децата. Хем тя самата не се развива особено като личност и в професионално отношение, хем децата се разглезват. Трудно е да се намери баланс между двете, но едната сфера не живота не бива да бъде занемарена за сметка на другата. Крайностите не са полезни на никого. За себе си съм решила да се стремя към някакво средно положение, при което успявам да отделя пълноценно време за децата ни И да се чувствам удовлетворена в работата ми.

Аз пък не виждам защо трябва да избирам между семейството и кариерата. Според мен за да е щастлив човек, трябва да е пълноценен и реализиран като партньор, професионалист, родител, личност... и всичко останало. Както се казваше в една реклама - всичко е от значение Сигурна съм, че ще намерим баланса във всичко

ние с бъдещият ми мъж много често я обсъждаме тази тема,аз мисля да си ползвам само няколко месеца майчинския и да се връщам на работа(да сме живи и здрави,ако всичко е наред..)той ме подкрепя напълно че да прекарваш по 24 часа в къщи с едни плачещо детенце може да те изкара от равновесие.и така ще се редуваме,ако се наложи ще си вземем и бавачка,но по този начин ще си имсме детенце и няма да се налага някой да се откаже от кариерата си.

От както споделихме, че искаме да се женим, все срещаме един отпор от страна на половината приятели - ама как ще се справяте финансово, защо не изчакате да направите кариера, повече пари, и тогава да мислите за такива неща..е, според вас трябва ли да си достигнал до сериозен финансов актив, за да се решиш да се жениш? защото ние не сме особено напред фианнсово, но и не намираме това за особена спънка..

Хубава тема, според мен колкото и да се подобрява финансовото състояние, толкова се повишават потребностите и идва момента, в който никога няма да сме доволни, колкото искаме. Щом смятате, че може да се оправите не виждам защо да не се ожените. В крайна сметка има една приказка, щом човек е здрав пари се изкарват. Така, че направете каквото чувствате за правилно и не слушайте другите хора, защото всеки си има свои възгледи.

Цитат на: goldi в 22.07.2008 12:59

Хубава тема, според мен колкото и да се подобрява финансовото състояние, толкова се повишават потребностите и идва момента, в който никога няма да сме доволни, колкото искаме. Щом смятате, че може да се оправите не виждам защо да не се ожените. В крайна сметка има една приказка, щом човек е здрав пари се изкарват. Така, че направете каквото чувствате за правилно и не слушайте другите хора, защото всеки си има свои възгледи.

ами, и ние сме на такова мнение искаме малка сватба, честно казано най-важното за нас е да се оженим, не държим на големи официалности и тежки сватби, ние щом се обичаме - това е важното.
Радвам се, че темата ти харесва, надявам се да чуя мнението и на останалите

Дам и аз съм на мнение, че човек се постира според чергата си. Колкото повече, толкова повече.....Подобри ли се финановото състояние на човек, се повишават и изискванията.
Мисля, че не толкова финансовото състояни определя дали една двойка е готова да брак, а това до колко възприемат отговорността на тази стъпка. А ако чакате да градите кариери.......може и да стегнете сватба с първата пенсия.   Пак опирам до колкото повече, толкова повече, но като потигнеш едно стъпало вече си поставил друго като цел, така че и кариерата няма край........
Абе най-важното е вие да го искате...да се обичате, да сте здрави, а другото зависи от вас самите  

Цитат на: Bybet0 в 22.07.2008 13:14

Дам и аз съм на мнение, че човек се постира според чергата си. Колкото повече, толкова повече.....

Много вярно! Според мен бракът няма нищо общо с финансовото състояние. Можеш да сключиш брак и без големи разходи. Той по-скоро зависи от любов, разбирателство, готовност да споделяш всичко с другия... Парите днес ги има - утре не. Другите неща са по-важни.

Цитат на: svetli в 22.07.2008 13:18

Много вярно! Според мен бракът няма нищо общо с финансовото състояние. Можеш да сключиш брак и без големи разходи. Той по-скоро зависи от любов, разбирателство, готовност да споделяш всичко с другия... Парите днес ги има - утре не. Другите неща са по-важни.

Точно така-кви са тези глупости,че трябвало първо кариера да се гради! Щом се обичат младите-да се вземат! Пари,като вестници-трябва само да се абонираме за тях... Давайте смело напред!Успех!