23.11.2017 09:24
Момиченце си е вече, да
Пак ще ви наспамя, ма трябва да ви кажа с какво последно ни разби Александрина.
Нали ви писах, че стои на вратата на мазето и вика Тата/Дада. И аз си мислех, че търси баща си, но оня ден като тръгна на работа пак същото се повтори. И аз ѝ викам ма маме, нали вия тати, че излезе...няма го, не пак седи там и навиква, сочи и ъка да ходи надолу. Казвам аз на ММ и вчера се прибирам и той вика абе тя не вика мене като стане на вратата на мазето. И аз е...кой бе Писане...ми дядо си
А долу в мазето сме наредили снимки на родителите на мм, на сестра му, на баща му е една голяма и като сме я сваляли там сме казвали че това са дядо, баба леля и компютъра е запечатал
Пак така станала на вратата ММ като си бил вкъщи и той ѝ казал е нали съм тука, защо ме викаш..."Неееее Дада!" решил да я свали долу и там като видяла снимките се ентусиазирала Дада, баба, смях, сочи ги
Кръв вода не става, ей
Ама и сега като го пиша тва ми е странно и едно такова миличко...а ММ сигурно си е умрял от кеф 
Пак ще ви наспамя, ма трябва да ви кажа с какво последно ни разби Александрина.
Нали ви писах, че стои на вратата на мазето и вика Тата/Дада. И аз си мислех, че търси баща си, но оня ден като тръгна на работа пак същото се повтори. И аз ѝ викам ма маме, нали вия тати, че излезе...няма го, не пак седи там и навиква, сочи и ъка да ходи надолу. Казвам аз на ММ и вчера се прибирам и той вика абе тя не вика мене като стане на вратата на мазето. И аз е...кой бе Писане...ми дядо си
А долу в мазето сме наредили снимки на родителите на мм, на сестра му, на баща му е една голяма и като сме я сваляли там сме казвали че това са дядо, баба леля и компютъра е запечатал
Пак така станала на вратата ММ като си бил вкъщи и той ѝ казал е нали съм тука, защо ме викаш..."Неееее Дада!" решил да я свали долу и там като видяла снимките се ентусиазирала Дада, баба, смях, сочи ги
Кръв вода не става, ей
Ама и сега като го пиша тва ми е странно и едно такова миличко...а ММ сигурно си е умрял от кеф 
Ето, започнах работа и занемарих дневника на детето...
Продължава всичко да е тата, баба от време на време и дада...мама не съществува
Казва най-отчетливо дай
Ам или Папи е за ядене, Червената шапчица е кака, животните май ги бях коментирала миналият път 
Ама не се даваме, знае кога прави каквото не трябва и като ѝ говорим строго...идва и се гушка в нас после да се подмазва 



















Изненадваш ме с фибите и шнолите. При нас беше чудо да се застопори нещо на главата. Всичко биваше сваляно и изяждано
Зорът беше три дни. За пореден път човек трябва с повече търпение да подхожда.
Да и нацелуваш изчезващите бузи
Искаме да си вземем ново, но още мислим какво кога и как.










